Изх. № 54-30-975
Дата: 04. 02. 2025 год.
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
КСО, чл. 4а, ал. 1;
КСО, чл. 7, ал. 6;
КСО, чл. 10, ал. 1;
КСО, чл. 127, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40б;
Регламент (ЕО) №883/2004;
Регламент (ЕО) №987/2009;
Правилника на длъжностните лица на ЕС, чл. 72.
ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство за служител на Европейската Комисия
Във Ваше писмо, постъпило чрез дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. №М-20-40-77 от 11.12.2024 г., е изложена следната фактическа обстановка:
От 16 февруари 2011 г. Вие сте служител на Европейската комисия (ЕК) и като такъв задължителното Ви осигуряване е по автономна социално-осигурителна схема на Европейския съюз (ЕС). В тази връзка, по отношение на задължителното здравно осигуряване в България сте подали заявление до НАП за прилагане на чл. 40б от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Данъчното облагане на доходите Ви, получени като служител на ЕК, е при източника съгласно Регламент №260/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. (приложено е удостоверение от ЕК). По отношение на получени от Вас други доходи (напр. от наеми, продажби и др.) местоживеенето Ви за данъчни цели е в България (на база приложено удостоверение от ЕК), поради което всяка година подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Очаквате да получите доходи за рекламна дейност от две български дружества. Към запитването е приложена декларация, която се попълва от лицата във връзка с получаване на възнаграждения за работа без трудово правоотношение.
Поставяте следния въпрос:
За получените доходи в България от българските дружества дължат ли се задължителни осигурителни вноски по българското законодателство, предвид качеството Ви на служител на ЕК?
При така изложената непълна фактическа обстановка, поставения въпрос и съобразявайки относимата нормативна уредба с оглед компетентността на НАП, изразявам следното становище:
По отношение на лицата, които упражняват правото си на свободно движение в Общността, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент(ЕО)№987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане наРегламент (ЕО) №883/2004за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №987/2009).
Длъжностните лица и другите служители на ЕС, обаче, се ползват от автономна социално-осигурителна схема съгласно чл. 72 от Правилника на длъжностните лица на ЕС, установени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) №259/68 на Съвета от 29.02.1968 г. относно определяне на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на други служители на Европейските общности и относно постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на комисията (Правилника).
Тази схема не се регулира от европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, посочени по-горе, тъй като е самостоятелна и независима от системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС.
С оглед на това Вие не подлежите на задължително осигуряване в България за трудовата Ви дейност като служител на ЕК.
Предвид описаната в запитването фактическа обстановка, при положение че очакваните от Вас доходи ще са в резултат от осъществявана друга трудова дейност и в България, то същата излиза извън обхвата на правилата, приложими за длъжностните лица на съюза и е необходимо да се има предвид следното:
Упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване(КСО). Като основен принцип, изведен в чл. 10, ал. 1 на КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването на тази дейност. С разпоредбите на чл. 4 и чл. 4а на кодекса се определят лицата, които подлежат на осигуряване във връзка с упражняваната от тях трудова дейност.
От цитираните разпоредби е видно, че когато полученото възнаграждение е в резултат на осъществявана трудова дейност в България, се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) по съответния ред, определен в КСО.
При условие че упражнявате трудова дейност в България единствено в качеството на лице, което полага труд без трудово правоотношение за възложители, регистрирани на територията на България, следва да имате предвид, че на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО подлежите на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО).
Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя (възложителя) до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (основание чл. 7, ал. 6 от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, в посочената хипотеза, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Във връзка със задължителното здравно осигуряване в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) следва да се има предвид разпоредбата на чл. 40б от ЗЗО, съгласно която задължително здравноосигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане на ЕС съгласно чл. 72 от Правилника, не заплащат здравноосигурителни вноски за периода, през който за тях се прилага схемата за здравно застраховане на ЕС, след подадено заявление до НАП.
В конкретния случай Вие попадате в обхвата на лицата, за които е приложима разпоредбата на чл. 40б от ЗЗО и сте подал заявление по реда на същата разпоредба. С оглед на това за периодите, за които се осигурявате по автономната социално-осигурителна схема на ЕС, не подлежите на задължително здравно осигуряване в България.
В допълнение Ви уведомявам, че изразеното становище по поставения въпрос е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е посочено, че от 16.02.2011 г. сте служител на Европейската комисия и подлежите на задължително осигуряване по автономната социално-осигурителна схема на Европейския съюз. По отношение на задължителното здравно осигуряване в България сте подали заявление до НАП за прилагане на чл. 40б от Закона за здравното осигуряване. Доходите Ви като служител на Европейската комисия се облагат при източника съгласно Регламент №260/68 на Съвета от 29.02.1968 г., като е приложено удостоверение от Европейската комисия. За други доходи (например от наеми, продажби и др.) местоживеенето Ви за данъчни цели е в България, на основание приложено удостоверение от Европейската комисия, поради което ежегодно подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Очаквате да получите доходи за рекламна дейност от две български дружества и към запитването е приложена декларация, попълвана от лицата във връзка с получаване на възнаграждения за работа без трудово правоотношение.
Въпрос: За получените доходи в България от българските дружества дължат ли се задължителни осигурителни вноски по българското законодателство, предвид качеството Ви на служител на Европейската комисия?
При изложената фактическа обстановка и поставения въпрос, с оглед компетентността на НАП и относимата нормативна уредба, се приема следното:
По отношение на лицата, които упражняват правото си на свободно движение в Общността, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
Длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз се ползват от автономна социално-осигурителна схема съгласно чл. 72 от Правилника на длъжностните лица на ЕС, установен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) №259/68 на Съвета от 29.02.1968 г. относно определяне на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на други служители на Европейските общности и относно постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията. Тази автономна схема не се регулира от посочените регламенти за координация на системите за социална сигурност, тъй като е самостоятелна и независима от системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС.
С оглед на това за трудовата Ви дейност като служител на Европейската комисия не подлежите на задължително осигуряване в България.
Извод: За дейността Ви като служител на Европейската комисия не възниква задължение за осигуряване по българското осигурително законодателство.
С оглед описаната фактическа обстановка, при положение че очакваните доходи ще са резултат от друга трудова дейност, осъществявана и в България, тази дейност излиза извън обхвата на правилата, приложими за длъжностните лица на Съюза. В тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
С разпоредбите на чл. 4 и чл. 4а от КСО се определят лицата, които подлежат на осигуряване във връзка с упражняваната от тях трудова дейност. От тези разпоредби следва, че когато полученото възнаграждение е резултат от осъществявана трудова дейност в България, се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по съответния ред, определен в КСО.
При условие че упражнявате трудова дейност в България единствено като лице, което полага труд без трудово правоотношение за възложители, регистрирани на територията на България, следва да се има предвид, че на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО подлежите на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО лицата, родени след 31.12.1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО.
Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя (възложителя) до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението, на основание чл. 7, ал. 6 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата в посочената хипотеза, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Извод: За възнагражденията за трудова дейност в България, извършвана без трудово правоотношение за български възложители, подлежите на задължително осигуряване за ДОО (и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако сте роден след 31.12.1959 г.), като вноските се внасят от възложителя; ако сте пенсионер, осигуряването е по Ваше желание.
Относно задължителното здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса следва да се има предвид чл. 40б от ЗЗО, съгласно който задължително здравноосигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане на ЕС по чл. 72 от Правилника, не заплащат здравноосигурителни вноски за периода, през който за тях се прилага тази схема, след подадено заявление до НАП.
В конкретния случай попадате в обхвата на лицата, за които е приложима разпоредбата на чл. 40б от ЗЗО, и сте подал заявление по реда на същата разпоредба. Поради това за периодите, през които се осигурявате по автономната социално-осигурителна схема на ЕС, не подлежите на задължително здравно осигуряване в България.
Извод: За времето, през което за Вас се прилага схемата за здравно застраховане на ЕС по чл. 72 от Правилника и е подадено заявление по чл. 40б от ЗЗО, не дължите здравноосигурителни вноски в България.
Накрая се посочва, че изложеното становище представлява принципно тълкуване на относимите правни норми и е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват различно становище.
Извод: Отговорът е принципен и може да бъде различен при наличие на допълнителни, неописани в запитването факти и обстоятелства.
