Изплащане на трудови възнаграждения в брой при работодатели със 100 или повече наети лица по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ

В запитването, препратено до Централно управление на НАП, е поставен въпрос относно тълкуването на чл. 3, ал. 1, т. 3, букви "б" и "в" от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) във връзка със законосъобразното изплащане на трудови възнаграждения на чуждестранни граждани.

Описана е следната фактическа обстановка: дружество "....................." ООД през активния (летен) сезон наема чужденци от трети страни с виза тип "С" и виза тип "D", както и лица от трети страни с временна закрила. През активния сезон наетият персонал в дружеството надвишава 100 човека на месец.

Въпрос: свързан е със законосъобразното изплащане на трудовите възнаграждения на посочените чуждестранни граждани в хипотезите на чл. 3, ал. 1, т. 3, букви "б" и "в" от ЗОПБ.

Относно чуждестранните работници е посочено единствено, че типът на тяхната виза е "С" и "D" и че някои от тях са с временна закрила. Тази информация не е достатъчна, за да се прецени дали те отговарят на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 3, буква "б" или буква "в" от ЗОПБ. Не е ясно и дали броят на тези чуждестранни работници е включен в общия брой на всички наети работници или служители, който според данните от запитването надхвърля 100 човека.

Предвид това се излага принципно становище.

1. Общ режим по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ и чл. 270, ал. 4 от КТ

Съгласно действащата редакция на чл. 270, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) работодателите, когато изплащат трудови възнаграждения в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ, са задължени да извършват това само чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя. Когато платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ трудовите възнаграждения по смисъла на КТ, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, следва да се изплащат само чрез превод или внасяне по платежна сметка, с изключение на посочените в букви "а" - "в" хипотези.

Казано по друг начин, чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ задължава всеки работодател, от момента, в който наетият от него персонал достигне 100 или повече лица, да изплаща трудовите възнаграждения на тези лица чрез превод или внасяне по платежна сметка. Това задължение съществува, докато броят на наетите лица е 100 или повече.

В букви "а", "б" и "в" на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ са предвидени три групи лица, за които това правило не се прилага:

• буква "а" - лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ;
• буква "б" - лицата, получили разрешение за сезонен работник по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ);
• буква "в" - лицата от трети държави, с които е сключен трудов договор на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) - за срок до три месеца след издаване на документ за пребиваване.

Извод: Работодател със 100 или повече наети лица по принцип е длъжен да изплаща трудовите възнаграждения само по платежна сметка, освен за лицата, попадащи в изключенията по чл. 3, ал. 1, т. 3, букви "а" - "в" от ЗОПБ.

2. Прилагане на изключението по чл. 3, ал. 1, т. 3, буква "б" от ЗОПБ

За целите на прилагане на хипотезата на буква "б" е необходимо да е получено разрешение за "сезонен работник". Съгласно § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ "сезонен работник" е гражданин на трета държава, който:

• запазва основното си място на пребиваване в трета държава;
• пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва сезонна работа;
• извършва сезонна работа въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България.

Съгласно § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, във връзка с § 1, т. 1и от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ, "разрешение за сезонен работник" е разрешението с обозначение "сезонен работник", което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на държава-членка на Европейския съюз за целите на сезонна работа.

От това следва, че буква "б" от чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ е приложима по отношение на граждани от трети държави, които:

• пребивават законно и временно на територията на Република България, за да извършват сезонна работа;
• извършват сезонна работа въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България;
• за това им е издадено разрешение за пребиваване с цел заетост като сезонен работник, в което има обозначение "сезонен работник".

Извод: Изключението по чл. 3, ал. 1, т. 3, буква "б" от ЗОПБ се прилага само за граждани на трети държави с издадено разрешение за пребиваване с обозначение "сезонен работник", които извършват сезонна работа по срочни трудови договори с работодател със седалище в България.

3. Прилагане на изключението по чл. 3, ал. 1, т. 3, буква "в" от ЗОПБ

За да се възползва от изключението по чл. 3, ал. 1, т. 3, буква "в" от ЗОПБ, дружеството трябва да има сключен трудов договор на основание чл. 24и от ЗЧРБ с лица от трети държави.

Изключението по буква "в" може да бъде прилагано само до изтичането на три месеца след издаване на документ за пребиваване на всяко лице от трета държава, с което е сключен трудов договор на основание чл. 24и от ЗЧРБ. След изтичането на тези три месеца дружеството е задължено да превежда или внася трудовото възнаграждение на лицето от трета държава по негова платежна сметка в страната или в чужбина.

По смисъла на чл. 24и от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които:

• отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство; и
• притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 година относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.

Извод: Изключението по чл. 3, ал. 1, т. 3, буква "в" от ЗОПБ се прилага за лица от трети държави с трудов договор на основание чл. 24и от ЗЧРБ и само до три месеца след издаване на документа за пребиваване, след което възнагражденията им задължително се изплащат по платежна сметка.

4. Определяне на прага от 100 или повече наети лица

За законосъобразното прилагане на чл. 3, ал. 1, т. 3, букви "б" и "в" от ЗОПБ е съществено правилното определяне на броя на наетите лица - 100 или повече.

В случай че дружеството има наети лица, които попадат сред посочените в букви "а", "б" и "в" на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ, тези лица не се включват в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ във връзка с изискването за изплащане на трудовите възнаграждения чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя.

С други думи, за целите на законосъобразното прилагане на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ броят на наетите лица, без лицата, които отговарят на критериите, посочени в букви "а" - "в", трябва да е 100 или повече от 100.

Извод: При определяне дали работодателят има 100 или повече наети лица за целите на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ, от общия брой нает персонал се изключват лицата, попадащи в изключенията по букви "а", "б" и "в"; задължението за безкасово изплащане на възнагражденията възниква, ако броят на останалите наети лица е 100 или повече.