ОТНОСНО: Прилагане на нормите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция ОДОП ... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-28-179 от 31.05.2021 г. и вх. № 07-00-154 от 04.06.2021 г., препратено от ЦУ на НАП.
Съгласно описаната фактическа обстановка дружеството изкупува стари телефони от физически лица чрез услугите на куриерска фирма. Физическите лица не издават фактура при продажбата на личен телефон. Дружеството няма информация за ЕГН на физическите лица.
Зададен е следният въпрос:
Достатъчно ли е да се приложи информацията, която има дружеството, без да се посочва ЕГН, за да бъдат признати разходите или ако не по какъв начин да се осъществяват сделките чрез куриер?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването и приложимото данъчно законодателство, изразявам следното принципно становище:
Поставеният въпрос е свързан с разясняване на норми от ЗКПО, които регламентират документалната обоснованост на стопанските операции. Принципът за документална обоснованост на информацията е регламентиран с разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО, който препраща към съдържанието на понятието, уредено с разпоредбите на Закона за счетоводството (ЗСч) и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, която определя съдържанието на външния и вътрешния първичен счетоводен документ (ал. 1 и ал. 3). В закона няма конкретно изискване за наименованието на този документ - фактура, протокол, договор, споразумение и други. Съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от ЗСч първичният счетоводен документ съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
С разпоредбата на чл. 2 от ЗСч изчерпателно са посочени лицата, които са предприятия и са задължени да спазват изискванията на счетоводното законодателство в предвидените от закона ред, организация и форма на документи. Физическите лица, не са посочени в изчерпателно изброените в чл. 2 лица и не се считат за предприятия. За да се признае счетоводният разход за данъчни цели, постъпилите в предприятието документи, издадени от физически и други лица, следва да съдържат информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция.
В съответствие със ЗСч, данъчният материален закон изисква от търговците да обосноват чрез първични счетоводни документи отразените от тях счетоводни разходи.
Следователно, за данъчни цели е необходимо едновременно да се удостовери:
- документална обоснованост на счетоводния разход - първичен счетоводен документ, който да съдържа изискуемата по ЗСч минимална информация и/или други документи, удостоверяващи липсващата информация;
- реалност на отразената стопанска операция.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗСч документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Тази разпоредба е обвързана с чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, в който също е регламентирано, че документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват (платежни документи, споразумения, оферти, договори, транспортни документи, документи от куриерска фирма, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната търговия).
Следователно, за да е налице документална обоснованост на разходите във връзка с извършваната дейност по изкупуване на използвани телефони, предприятието е необходимо да притежава първични счетоводни документи с минималния брой реквизити, предвидени в ЗСч. Тези документи идентифицират двете страни по сделката и служат за доказване на покупките и тяхното завеждане в счетоводните регистри.
В заключение, дружеството следва да организира документооборота си в съответствие с изискванията на ЗСч.
Предоставянето и вписването на ЕГН на физическите лица, с които дружеството има търговски взаимоотношения се урежда с разпоредбите на Закона за защита на личните данни.
Националната агенция за приходите няма компетентност да изразява становища по прилагането на неданъчни закони.
При нужда от разясняване на детайли по прилагане на норми от ЗСч може да поставите писмено запитване пред Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите, която е компетентна да разяснява счетоводното законодателство.
Съгласно изложената фактическа обстановка дружеството изкупува стари телефони от физически лица чрез куриерска фирма. Физическите лица не издават фактура при продажбата на личен телефон. Дружеството не разполага с информация за ЕГН на физическите лица.
Въпрос: Достатъчно ли е да се приложи информацията, която има дружеството, без да се посочва ЕГН, за да бъдат признати разходите или ако не - по какъв начин да се осъществяват сделките чрез куриер?
Поставеният въпрос е свързан с прилагането на нормите на Закона за корпоративното подоходно облагане относно документалната обоснованост на стопанските операции.
Принципът за документална обоснованост е уреден в чл. 10 от ЗКПО, който препраща към понятието, регламентирано в Закона за счетоводството, и по-конкретно към чл. 6 от ЗСч, определящ съдържанието на външния и вътрешния първичен счетоводен документ (ал. 1 и ал. 3). В закона няма конкретно изискване за наименованието на този документ - той може да бъде фактура, протокол, договор, споразумение и други.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСч първичният счетоводен документ съдържа най-малко следната информация:
- 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
- 2. дата на издаване;
- 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
- 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
С разпоредбата на чл. 2 от ЗСч изчерпателно са посочени лицата, които са предприятия и са задължени да спазват изискванията на счетоводното законодателство. Физическите лица не са включени в това изброяване и не се считат за предприятия.
За да се признае счетоводният разход за данъчни цели, документите, постъпили в предприятието и издадени от физически и други лица, трябва да съдържат информация, която по безспорен начин доказва реално осъществена стопанска операция. В съответствие със ЗСч, данъчният материален закон изисква от търговците да обосноват чрез първични счетоводни документи отразените от тях счетоводни разходи.
Следователно, за данъчни цели е необходимо едновременно да се удостовери:
- документална обоснованост на счетоводния разход - наличие на първичен счетоводен документ, съдържащ минималната изискуема по ЗСч информация и/или други документи, удостоверяващи липсващата информация;
- реалност на отразената стопанска операция.
Съгласно чл. 6, ал. 6 от ЗСч документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация, при условие че документът отразява вярно документираната стопанска операция.
Тази разпоредба е обвързана с чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, където също е предвидено, че документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват. Такива могат да бъдат платежни документи, споразумения, оферти, договори, транспортни документи, документи от куриерска фирма, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната търговия.
Следователно, за да е налице документална обоснованост на разходите във връзка с дейността по изкупуване на използвани телефони, предприятието трябва да притежава първични счетоводни документи с минималния брой реквизити, предвидени в ЗСч. Тези документи идентифицират двете страни по сделката и служат за доказване на покупките и тяхното завеждане в счетоводните регистри.
Извод: Разходите могат да бъдат признати за данъчни цели, ако са налице първични счетоводни документи с минимално изискуемите реквизити по ЗСч и/или допълнителни документи, които удостоверяват реално осъществените сделки, дори когато част от информацията (включително ЕГН) липсва, при условие че стопанската операция е вярно отразена.
В заключение, дружеството следва да организира документооборота си в съответствие с изискванията на ЗСч. Предоставянето и вписването на ЕГН на физическите лица, с които дружеството има търговски взаимоотношения, се урежда от разпоредбите на Закона за защита на личните данни. Националната агенция за приходите няма компетентност да изразява становища по прилагането на неданъчни закони.
При необходимост от разясняване на детайли по прилагане на норми от ЗСч може да бъде отправено писмено запитване до Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите, която е компетентна да разяснява счетоводното законодателство.
Извод: НАП дава принципно становище само по прилагането на ЗКПО и насочва по въпросите на счетоводното законодателство и защитата на личните данни към компетентните органи - съответно Министерство на финансите (Дирекция "Данъчна политика") и органите по Закона за защита на личните данни.
