Изх. № 07-00-3
24.10.2024г.
ЗДДС - чл. 67, ал. 2
Представляваното от Вас дружество е сключило предварителен договор с идентифицираната в запитването община, по силата на който страните се задължават да сключат окончателен договор за замяна на недвижими имоти на територията на общината, съставляващи урегулирани поземлени имоти (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията(УПИ). Пазарните стойности на имотите са определени от сертифициран оценител, като между тях се явява положителна разлика в размер, посочен в запитването, която дружеството следва да заплати на общината.
В чл. 4.7 от приложения към запитването предварителен договор е уговорено следното: "При изчисляване на дължимите суми ДДС следва да се приложи чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, тъй като в определените от ... общински съвет пазарни цени по сделката не е изрично посочено, че цените са без ДДС".
Отбелязвате, че сделката е гражданскоправна, макар страна по нея да е община.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли уговорената, подлежаща на плащане, разлика в стойностите на имотите да бъде третирана като данъчна основа, върху която да се начисли ДДС, или на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС данъкът следва да се счита включен в нея?
При така изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Както правилно отбелязвате, договорът за замяна, регламентиран в чл. 222 и
чл. 223 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД) е вид гражданскоправна сделка, в която общината, както и държавата, въпреки че са носители на властнически правомощия, могат да участват в качеството на равнопоставени гражданскоправни субекти.
В конкретния случай с приложения предварителен договор, в частта му, цитирана по-горе, страните по сделката са уговорили прилагането на разпоредбата на
чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Текстът на същата гласи "Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена". Тази разпоредба има защитна функция по отношение на фискалните интереси, препятстваща в определена степен възможността за загуба на данъчни приходи чрез регламентиране на правна фикция, по силата на която се счита, че дължимото на доставчика възнаграждение се състои от данъчна основа и начислен данък, като в зависимост от особеностите на конкретния случай може да съставлява и механизъм за обременяване на имуществото на доставчика с тежестта на данъка, ако той не е положил дължимата грижа, за да прехвърли чрез начисляване тази тежест върху получателя по доставката. След като чл. 67, ал. 2 от ЗДДС намира приложение в случаите, в които начисляването на ДДС не е изрично уговорено, то на по-силното основание следва да бъде приложена, когато страните са уговорили, че дължимата престация включва в себе си размера на данъка. Съображенията на договарящите страни за подобна уговорка са ирелевантни. В случая това е направено с предварителния договор и доколкото данъчното право не диктува волята на страните по доставката, а се съобразява с нея и облага доставките съобразно вече уговорените престации, няма правно основание да бъде игнорирана тази част от договора. Разбира се, това положение може да бъде променено, като с предстоящия нотариален акт страните уговорят условия, различни от тези в предварителния договор, но това е въпрос на взаимно съгласие помежду им и е извън компетентността на НАП.
Представляваното от Вас дружество е сключило предварителен договор с посочената в запитването община. По силата на този договор страните се задължават да сключат окончателен договор за замяна на недвижими имоти на територията на общината, представляващи урегулирани поземлени имоти (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията.
Пазарните стойности на имотите са определени от сертифициран оценител. Между тези стойности е налице положителна разлика в размер, посочен в запитването, която дружеството следва да заплати на общината.
В чл. 4.7 от приложения към запитването предварителен договор е уговорено: "При изчисляване на дължимите суми ДДС следва да се приложи чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, тъй като в определените от ... общински съвет пазарни цени по сделката не е изрично посочено, че цените са без ДДС". Отбелязано е, че сделката е гражданскоправна, макар страна по нея да е община.
Въпрос: Следва ли уговорената, подлежаща на плащане, разлика в стойностите на имотите да бъде третирана като данъчна основа, върху която да се начисли ДДС, или на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС данъкът следва да се счита включен в нея?
С оглед изложената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:
Договорът за замяна, регламентиран в чл. 222 и чл. 223 от Закона за задълженията и договорите, е гражданскоправна сделка. В този вид сделка общината, както и държавата, въпреки че са носители на властнически правомощия, могат да участват като равнопоставени гражданскоправни субекти.
В конкретния случай, с приложения предварителен договор, в цитираната по-горе част, страните по сделката са уговорили прилагането на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Текстът на тази разпоредба гласи: "Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена".
Тази разпоредба има защитна функция по отношение на фискалните интереси, като препятства в определена степен възможността за загуба на данъчни приходи чрез регламентиране на правна фикция. По силата на тази фикция се счита, че дължимото на доставчика възнаграждение се състои от данъчна основа и начислен данък. В зависимост от особеностите на конкретния случай разпоредбата може да представлява и механизъм за обременяване на имуществото на доставчика с тежестта на данъка, ако той не е положил дължимата грижа да прехвърли чрез начисляване тази тежест върху получателя по доставката.
След като чл. 67, ал. 2 от ЗДДС намира приложение в случаите, когато начисляването на ДДС не е изрично уговорено, то на още по-силно основание следва да бъде приложен, когато страните изрично са уговорили, че дължимата престация включва в себе си размера на данъка. Съображенията на договарящите страни за подобна уговорка са ирелевантни.
В разглеждания случай това изрично е направено с предварителния договор. Доколкото данъчното право не диктува волята на страните по доставката, а се съобразява с нея и облага доставките съобразно вече уговорените престации, няма правно основание да бъде игнорирана тази част от договора.
Посочва се, че това положение може да бъде променено, ако с предстоящия нотариален акт страните уговорят условия, различни от тези в предварителния договор. Това обаче е въпрос на взаимно съгласие между страните и е извън компетентността на НАП.
Извод: Уговорената, подлежаща на плащане, разлика в стойностите на имотите следва да се счита цена, в която на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС данъкът е включен, а не отделна данъчна основа, върху която допълнително да се начисли ДДС, доколкото страните изрично са уговорили прилагането на тази разпоредба в предварителния договор и това не е изменено с окончателния договор.
