Изх. № ЕП-1536
Дата: 06.02.2019 год.
ЗМДТ, чл. 10
ОТНОСНО:дължимост наданък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за язовир, внесен в капитала на ".............." ЕАД
В Централно управление на Националната агенция за приходите е получено Ваше писмо с вх. № EП-1536 от 22.11.2018 г., в което поставяте въпроса за дължимостта на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за язовир, внесен в капитала на ".............. - .........." ЕАД, намиращ се в туристическо ядро "Язовира" ............
В писмото е изложена още следната фактическа обстановка:
За язовира е съставен акт за частна държавна собственост № 1536 от 19.04.2012 г., в който е направено отбелязване, че имотът е включен в капитала на "................." ЕАД. Подадена е декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. На 13.11.2018 г. дружеството-собственик подава коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ за промяна на отчетната стойност и прилага акта за държавна собственост, нотариален акт № 153 от 04.12.2012 г. и скица от Агенцията по геодезия, картография и кадастър № 15-203758 от 03.04.2018 г. С нотариален акт № 153 от 04.12.2012 г. за собственик на язовира е признато "..................." ЕАД. В същото време дружеството подава и заявление свободен текст за закриване на партидата за облагане.
С оглед на изложеното поставяте следния въпрос:
Дължи ли се данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за язовира, за който е издаден акт за частна държавна собственост?
В отговор напоставения въпрос, описаната фактическа обстановка, относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона заНационалната агенция за приходите изразявам следното становище:
Обекти на облагане сданък върху недвижимите имоти са поземлените имоти, които:
- са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания;
- са разположени извън тях и които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/
чл. 10, ал. 1 ЗМДТ/ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Имотите по чл. 8, т. 1 ЗУТ могат да бъдат за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и територии за природозащита, за декоративни водни системи /каскади, плавателни канали и др./, за движение и транспорт и др.
Според определението на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ "поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост". Облагаеми с данък върху недвижимите имоти са язовирите в случаите, в които това понятие се използва със съдържанието на "поземлен имот, трайно покрит с вода" и спрямо който са налице условията по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.
Язовирите, публична държавна или общинска собственост, представляват водни обекти по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗМДТ, в резултат на което са изключени от обектите на облагане с данък. Язовирите, за които има съставени актове за държавна собственост, но са внесени в капитала на търговски дружества, какъвто е настоящият случай, губят качеството си на имоти, държавна собственост, дори ако държавата е единствен собственик на прехвърленото в тях имущество /чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост/. Поради тази причина те не се освобождават от данък на основание чл. 10, ал. 2, изр. второ ЗМДТ.
В разглеждания случай е налице влязъл в сила подробен устройствен план на туристическо ядро "Язовира", одобрен с приложената към преписката заповед №РД-02-14-40 от 24.01.2007 г. Към преписката не е представена скица от застроителния и регулационен план и данни с конкретното предназначение на имот с идентификатор 67653.15.300, но от приложената кадастрална скица №15-203758 от 03.04.2018 г. е видно, че начинът на трайно ползване на имота е "язовир". В скицата също така се съдържат данни, че трайното предназначение на територията, в която е разположен язовирът, не е селскостопанска, а за води и водни обекти. Земята, върху която е разположен язовирът, не би могла да бъде определена като "земеделска", ако се изхожда от основното определение, дадено от чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи,тъй като не е предназначена за земеделско производство. В резултат в случая не е налице хипотезата по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ /незастроена земеделска земя/, която би представлявала основание за недължимост на данък.
Като заключение считам, че в конкретния случай е налице поземлен имот - язовир, за който се дължи данък върху недвижимите имоти. Задължението за такса за битови отпадъци се определя от вида на услугите, които се предоставят в района на местонахождение на имота, определени със заповедта на кмета на общината по
чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило писмо, в което се поставя въпрос относно дължимостта на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за язовир, внесен в капитала на ".............. - .........." ЕАД, намиращ се в туристическо ядро "Язовира" ............
Изложена е следната фактическа обстановка:
- За язовира е съставен акт за частна държавна собственост № 1536 от 19.04.2012 г., в който е отбелязано, че имотът е включен в капитала на "................." ЕАД.
- Подадена е декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
- На 13.11.2018 г. дружеството - собственик подава коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ за промяна на отчетната стойност и прилага:
- акта за държавна собственост;
- нотариален акт № 153 от 04.12.2012 г.;
- скица от Агенцията по геодезия, картография и кадастър № 15-203758 от 03.04.2018 г.
- С нотариален акт № 153 от 04.12.2012 г. за собственик на язовира е признато "..................." ЕАД.
- Едновременно с това дружеството подава заявление в свободен текст за закриване на партидата за облагане.
Въпрос: Дължи ли се данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за язовира, за който е издаден акт за частна държавна собственост?
Въз основа на изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, е изразено следното становище.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обекти на облагане с данък върху недвижимите имоти са поземлените имоти, които:
- са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания; или
- са разположени извън тях и според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Съгласно чл. 8, т. 1 ЗУТ имотите могат да бъдат с жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и територии за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и др.), за движение и транспорт и др.
По определението на § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗУТ "поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
Оттук следва, че язовирите са облагаеми с данък върху недвижимите имоти в случаите, когато понятието "язовир" се използва със съдържанието на "поземлен имот, трайно покрит с вода" и са налице условията по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.
Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗМДТ язовирите, които са публична държавна или общинска собственост, представляват водни обекти и са изключени от обектите на облагане с данък.
Язовирите, за които са съставени актове за държавна собственост, но са внесени в капитала на търговски дружества, губят качеството си на имоти - държавна собственост, дори когато държавата е единствен собственик на прехвърленото имущество. Това следва от чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост. Поради това те не се освобождават от данък на основание чл. 10, ал. 2, изр. второ ЗМДТ.
В разглеждания случай е налице влязъл в сила подробен устройствен план на туристическо ядро "Язовира", одобрен със заповед № РД-02-14-40 от 24.01.2007 г., приложена към преписката.
Към преписката не е представена скица от застроителния и регулационен план и данни за конкретното предназначение на имот с идентификатор 67653.15.300. От приложената кадастрална скица № 15-203758 от 03.04.2018 г. обаче е видно, че начинът на трайно ползване на имота е "язовир". В скицата е посочено и че трайното предназначение на територията, в която е разположен язовирът, е "за води и водни обекти", а не селскостопанска.
С оглед на това земята, върху която е разположен язовирът, не може да бъде определена като "земеделска" по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като не е предназначена за земеделско производство.
Следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ (незастроена земеделска земя), която би представлявала основание за недължимост на данък.
Извод: В конкретния случай е налице поземлен имот - язовир, за който се дължи данък върху недвижимите имоти.
Относно таксата за битови отпадъци се посочва, че задължението за нея се определя от вида на услугите, които се предоставят в района на местонахождение на имота, съгласно заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.
Извод: Дължимостта на такса за битови отпадъци за язовира зависи от това какви услуги по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са определени със заповедта на кмета на общината за района, в който се намира имотът.
