3_1807/05.10.2018 г.
КСО, чл. 4, ал. 6;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2 и ал. 6
ОТНОСНО: осигуряване на самоосигуряващо се лице, на което предстои да му бъде отпусната пенсия
Според изложеното в запитването, самоосигуряващо се лице упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Подало е в НОИ документи за пенсиониране, тъй като на 25.09.2018 г. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ще продължи да упражнява трудова дейност, но не желае в бъдеще да се осигурява във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. От коя дата лицето може да спре осигуряването си - от датата, на която придобива право на пенсия, т.е. от 26.09.2018 г. или от датата, на която е издадено от НОИ решението за отпускане на пенсия?
2. Следва ли лицето да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице- в какъв срок и какво да съдържа?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на КСО (обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 77/2018 г.) и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на МС (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 29/2017 г.) е изразено следното становище:
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващо се е физическо лице, което е задължено да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Лицата, упражняващи трудова дейност и подлежащи на осигуряване в качеството им на самоосигуряващи се лица, внасят осигурителните вноски за своя сметка на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Тези лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с НООСЛБГРЧМЛ. Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от същата наредба, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец (декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. Окд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Задължението за деклариране на тези обстоятелства е регламентирано в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Според изложеното в запитването, лицето упражнява и ще продължи да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Подало е в НОИ документи за пенсиониране, тъй като на 25.09.2018 г. е придобило право на пенсия. Не посочва обаче да е получило документ за отпускане на пенсия, от което следва, че правото му на пенсия все още не е обективирано в надлежен документ, издаден по законоустановения ред. До издаването на този документ е налице нормативно основание за задължително осигуряване по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО дава възможност осигуряването на самоосигуряващите се лица за времето, след като им е отпусната пенсия, да е тяхно право, но не и задължение, и като правен субект те могат да преценят дали ще упражнят предоставеното им от закона субективно право или ще се въздържат от упражняването на това право. В запитването е посочено, че лицето не желае в бъдеще да се осигурява за ДОО. С оглед изложената фактическа обстановка е прието, че лицето не желае да се осигурява за периодите след пенсионирането. В този случай, правото му като пенсионер да не се осигурява за ДОО е ex legeс настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от негова страна, освен задължението в последната, подадена декларация образец № 1 с данни за ДОО да се впише последния ден в осигуряване и да подава ежемесечно декларация образец № 1 с данни само за здравно осигуряване като лице, подлежащо задължително на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. В хипотезата, когато самоосигуряващо се лице, което е придобило качеството пенсионер не желае да се осигурява за ДОО, за същото не възниква необходимост да подава допълнително декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. Окд-5), за да удостовери факта, че е пенсионер и че не желае да се осигурява.
Извън горното следва да се има предвид, че когато самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява за фондовете на ДОО, на основание чл. 1, ал. 6 (изречение второ) от НООСЛБГРЧМЛ следва да подаде декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (обр. Окд-5) в компетентната териториална дирекция. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. В същата се попълва тази част, в която е вписан текстът "Пенсионер съм и желая да се осигурявам" като се посочва вида осигуряване и датата, от която лицето желае да се осигурява.
Самоосигуряващо се лице упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Подало е в НОИ документи за пенсиониране, тъй като на 25.09.2018 г. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Лицето ще продължи да упражнява трудова дейност, но не желае в бъдеще да се осигурява във фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: От коя дата лицето може да спре осигуряването си - от датата, на която придобива право на пенсия, т.е. от 26.09.2018 г., или от датата, на която е издадено от НОИ решението за отпускане на пенсия?
Въпрос 2: Следва ли лицето да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - в какъв срок и какво да съдържа?
При тази фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на КСО (обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 77/2018 г.) и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ, бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ, бр. 29/2017 г.) е изразено следното становище:
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващо се е физическо лице, което е задължено да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Лицата, упражняващи трудова дейност и подлежащи на осигуряване в качеството им на самоосигуряващи се лица, внасят осигурителните вноски за своя сметка на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Тези лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а по свой избор и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с НООСЛБГРЧМЛ. Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец - декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, образец Окд-5, утвърдена от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава до компетентната териториална дирекция на НАП и се подписва от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Задължението за деклариране на тези обстоятелства е регламентирано в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
В запитването е посочено, че лицето упражнява и ще продължи да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Подало е в НОИ документи за пенсиониране, тъй като на 25.09.2018 г. е придобило право на пенсия. Не е посочено обаче да е получило документ за отпускане на пенсия. От това се приема, че правото му на пенсия все още не е обективирано в надлежен документ, издаден по законоустановения ред. До издаването на този документ е налице нормативно основание за задължително осигуряване по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО предвижда, че осигуряването на самоосигуряващите се лица за времето след отпускане на пенсията е тяхно право, а не задължение. Като правен субект лицето може да прецени дали да упражни предоставеното му от закона субективно право да се осигурява или да се въздържи от упражняването му.
В запитването е посочено, че лицето не желае в бъдеще да се осигурява за ДОО. С оглед изложената фактическа обстановка се приема, че лицето не желае да се осигурява за периодите след пенсионирането. В този случай правото му като пенсионер да не се осигурява за ДОО възниква по силата на закона (ex lege) с настъпването на факта на отпускане на пенсията, без да са необходими допълнителни действия от негова страна, с изключение на задължението в последната подадена декларация образец № 1 с данни за ДОО да се впише последният ден в осигуряване. След това лицето следва да подава ежемесечно декларация образец № 1 с данни само за здравно осигуряване като лице, подлежащо задължително на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
В хипотезата, когато самоосигуряващо се лице, което е придобило качеството пенсионер, не желае да се осигурява за ДОО, за него не възниква необходимост да подава допълнително декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (образец Окд-5), за да удостовери факта, че е пенсионер и че не желае да се осигурява.
Извън горното следва да се има предвид, че когато самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява за фондовете на ДОО, на основание чл. 1, ал. 6, изречение второ от НООСЛБГРЧМЛ следва да подаде декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (образец Окд-5) в компетентната териториална дирекция на НАП. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. В декларацията се попълва частта, в която е вписан текстът "Пенсионер съм и желая да се осигурявам", като се посочват видът осигуряване и датата, от която лицето желае да се осигурява.
Извод по Въпрос 1: Лицето е задължително осигурено до датата, на която правото му на пенсия бъде обективирано в надлежен документ за отпускане на пенсия, издаден по законоустановения ред. От момента на отпускане на пенсията осигуряването му за ДОО става по желание, като правото да не се осигурява възниква по силата на закона от тази дата.
Извод по Въпрос 2: Когато самоосигуряващото се лице, придобило качеството пенсионер, не желае да се осигурява за ДОО, не е необходимо да подава допълнително декларация Окд-5 за удостоверяване на това обстоятелство. Задължението му е в последната декларация образец № 1 за ДОО да посочи последния ден в осигуряване и след това да подава ежемесечно декларация образец № 1 само с данни за здравно осигуряване. Ако обаче пенсионерът желае да се осигурява за фондовете на ДОО, следва да подаде декларация Окд-5 по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, като осигуряването възниква от датата на подаване на декларацията.
