НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № М-26-Е-224
Дата: 18.06.2015 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 10;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1(а) и (б);
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, параграф 1.
Относно:приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило и заведено в ЦУ на НАП с вх.№ М-26-Е-224/.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Изложена е следната фактическа обстановка:
Съдружници в търговско дружество, регистрирано съгласно българското законодателство със седалище и адрес на управление в Република България, са български и гръцки гражданин, вписани в Агенцията по вписванията като управители заедно и поотделно. Лицата нямат сключени договори за управление и контрол с дружеството и нямат определено възнаграждение за управленските си функции.
Българският гражданин полага личен труд в дружеството и се осигурява в качеството си на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Полаганият личен труд се изразява както в управленчески функции, така и всякаква дейност, извършвана в дружеството.
Гръцкият гражданин не упражнява трудова дейност, свързана с дейността на търговското дружество и не получава възнаграждение. В запитването не е посочено дали лицето се осигурява като заето или самостоятелно заето лице в Република Гърция и няма данни относно обичайното му пребиваване.
Поставени са следните въпроси:
- Подлежи ли на осигуряване по българското законодателство гръцкият гражданин, вписан като съдружник и управител, който не упражнява трудова дейност в дружеството?
- Актът на вписване води ли до основание за задължителното му осигуряване?
Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, изразяваме следното принципно становище:
На първия въпрос:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална и Регламент (ЕО) 987/09 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави-членки.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата-членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
С оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата-членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.
Следователно, квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата-членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка, следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на понятието "осигурено лице" за целите на кодекса. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по КСО и продължава до прекратяването й (основание чл. 10 от кодекса).
Съгласно информацията, предоставена в писменото запитване, лицето не осъществява трудова дейност на територията на Република България, за която да подлежи на задължително осигуряване на основание КСО.
Следователно, ако лицето не осъществява дейност на територията на Република България, която съгласно осигурително й законодателство не може да се квалифицира като дейност като заето или самостоятелно заето лице, няма да са налице предпоставки за определяне на приложимо законодателство по регламента, тъй като не е налице трансгранична ситуация. При възникнала такава хипотеза приложение намира съответното национално законодателство.
На втория въпрос:
Фактът, че едно лице е вписано като съдружник и управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от деня, в който започне упражняване на трудова дейност по чл. 4 от КСО, за който са внесени или дължими осигурителни вноски и е приложимо българското законодателство.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона.
Зам. Изпълнителен Директор:
/Г. димитрова/
Изложена е следната фактическа обстановка:
Съдружници в търговско дружество, регистрирано съгласно българското законодателство със седалище и адрес на управление в Република България, са български и гръцки гражданин, вписани в Агенцията по вписванията като управители заедно и поотделно. Лицата нямат сключени договори за управление и контрол с дружеството и нямат определено възнаграждение за управленските си функции.
Българският гражданин полага личен труд в дружеството и се осигурява в качеството си на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Полаганият личен труд се изразява както в управленчески функции, така и във всякаква дейност, извършвана в дружеството.
Гръцкият гражданин не упражнява трудова дейност, свързана с дейността на търговското дружество, и не получава възнаграждение. В запитването не е посочено дали лицето се осигурява като заето или самостоятелно заето лице в Република Гърция и няма данни относно обичайното му пребиваване.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Подлежи ли на осигуряване по българското законодателство гръцкият гражданин, вписан като съдружник и управител, който не упражнява трудова дейност в дружеството?
Въпрос 2: Актът на вписване води ли до основание за задължителното му осигуряване?
По първия въпрос
По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава - членка.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави - членки.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата - членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
С оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата - членка, на чиято територия са извършвани тези дейности. Следователно квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата - членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
По отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на понятието "осигурено лице" за целите на кодекса: това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по КСО, и продължава до прекратяването й (основание чл. 10 от кодекса).
Съгласно информацията, предоставена в писменото запитване, лицето не осъществява трудова дейност на територията на Република България, за която да подлежи на задължително осигуряване на основание КСО.
Следователно, ако лицето не осъществява дейност на територията на Република България, която съгласно осигурителното й законодателство може да се квалифицира като дейност като заето или самостоятелно заето лице, няма да са налице предпоставки за определяне на приложимо законодателство по Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като не е налице трансгранична ситуация. При възникнала такава хипотеза приложение намира съответното национално законодателство.
Извод: При липса на упражнявана трудова дейност на територията на Република България от гръцкия гражданин не възниква задължение за осигуряване по българското законодателство и не се определя приложимо законодателство по Регламент (ЕО) № 883/2004.
По втория въпрос
Фактът, че едно лице е вписано като съдружник и управител на търговско дружество, не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване.
Съгласно чл. 10 от КСО това задължение възниква от деня, в който започне упражняване на трудова дейност по чл. 4 от КСО, за която са внесени или дължими осигурителни вноски и е приложимо българското законодателство.
В заключение се отбелязва, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона.
Извод: Самото вписване като съдружник и управител не поражда задължение за задължително осигуряване; такова възниква само при фактическо упражняване на трудова дейност по чл. 4 от КСО при приложимо българско законодателство.
