ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......постъпи запитване с вх. № 55-0002-267/22.08.2025 г., подадено от г-жа ......... и запитване с вх. № 55-0002-267#1/ 25.08.2025 г. с приложения, в качеството й на счетоводител на "Ф" ЕООД, подписано с електронен подпис и от управителя, относно прилагане на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
На "Ф" ЕООД са издадени фактури за плащане на пътни такси на територията на Чехия, Унгария и Германия, и за платена комисионна. Издадената фактура за платена пътна такса за територията на Унгария е с начислен данък върху добавената стойност (ДДС), а фактурите, издадени за пътни такси на територията на Чехия и Германия са без начислен ДДС. Посочвате, че част от фактурите са издадени в евро, но има издадена и в български лева.
Поставен е следният въпрос:
Включват ли се въпросните фактури в дневниците за покупки и продажби с протокол за обратно начисляване?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС при доставка на услуга, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната, и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката - данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС. За същия възниква задължение за издаване на протокол съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗДДС.
За да бъде начислен ДДС от получателя с издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, следва едновременно да са налице следните условия:
- доставчикът (независимо дали е установен в държава членка или в трета страна) да е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната;
- доставката да е с място на изпълнение на територията на страната, съгласно разпоредбите на ЗДДС;
- доставката да е облагаема, съгласно разпоредбите на ЗДДС.
Едно от важните условия, за да бъде изискуем и начислен данъкът от получателя с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, е доставката да е с място на изпълнение на територията на страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, доколкото услугата е свързана с недвижим имот.
Съдът на Европейските общности, понастоящем Съд на Европейския съюз е изразил становище с Решение от 12.09.2000 г. по Дела С-358/97 и С-359/97,че пътните такси подлежат на облагане там, където се ползва съответната пътна инфраструктура.
Пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, чийто размер зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние, и следователно е необходимо да съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение. Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, в случая е налице доставка, свързана с недвижим имот. Мястото на изпълнение на доставките, за които се заплащат пътни такси е на територията на държавата - членка, където е установена съответната пътна инфраструктура (в случая - Чехия, Унгария и Германия), при ползването на която, са платени съответните пътни такси. Предвид изложеното, за платените от българското дружество пътни такси не следва да се издава протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.
Към запитването е приложена фактура за платена "пътна такса - комисионна", издадена от чуждестранен доставчик с чешки ДДС номер. Доколкото същата е свързана с платена комисионна, за същата данъкът е изискуем от получателя на посредническата услуга - българското дружество на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, за което следва да се състави протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и да се отрази в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че данъчни документи (фактура, известие и протокол), определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупки и продажби документи, издадени по реда на законодателства на други държави.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
На "Ф" ЕООД са издадени фактури за плащане на пътни такси на територията на Чехия, Унгария и Германия, както и фактура за платена комисионна. Фактурата за платена пътна такса за територията на Унгария е с начислен ДДС, а фактурите за пътни такси на територията на Чехия и Германия са без начислен ДДС. Част от фактурите са издадени в евро, а една фактура е издадена в български лева.
Въпрос: Включват ли се въпросните фактури в дневниците за покупки и продажби с протокол за обратно начисляване?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се приема следното:
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при доставка на услуга, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката - данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС. В този случай за получателя възниква задължение за издаване на протокол съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗДДС.
За да бъде начислен ДДС от получателя чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, следва едновременно да са налице следните условия:
- доставчикът (независимо дали е установен в държава членка или в трета страна) да е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната;
- доставката да е с място на изпълнение на територията на страната, съгласно разпоредбите на ЗДДС;
- доставката да е облагаема, съгласно разпоредбите на ЗДДС.
Едно от съществените условия, за да бъде данъкът изискуем и начислен от получателя с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, е доставката да е с място на изпълнение на територията на страната.
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, доколкото услугата е свързана с недвижим имот.
Съдът на Европейските общности (понастоящем Съд на Европейския съюз) с Решение от 12.09.2000 г. по дела С-358/97 и С-359/97 приема, че пътните такси подлежат на облагане там, където се ползва съответната пътна инфраструктура. Пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, чийто размер зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние, поради което е налице пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение. Тъй като пътната инфраструктура представлява недвижим имот, доставката на услуга по ползването й е доставка, свързана с недвижим имот.
Следователно мястото на изпълнение на доставките, за които се заплащат пътни такси, е на територията на държавата членка, където е установена съответната пътна инфраструктура - в случая Чехия, Унгария и Германия, на чиято територия са ползвани пътищата и са платени съответните пътни такси.
Извод: За платените от "Ф" ЕООД пътни такси за ползване на пътна инфраструктура в Чехия, Унгария и Германия не следва да се издава протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и съответно не се прилага механизъм за обратно начисляване за тези пътни такси.
Към запитването е приложена фактура за платена "пътна такса - комисионна", издадена от чуждестранен доставчик с чешки ДДС номер. Тъй като тази фактура е свързана с платена комисионна, за тази посредническа услуга данъкът е изискуем от получателя - българското дружество, на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. За тази доставка следва да се състави протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и той да се отрази в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: За фактурата за "пътна такса - комисионна", издадена от чуждестранен доставчик с чешки ДДС номер, следва да се приложи обратно начисляване - да се състави протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и да се отрази в дневниците за покупки и продажби по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че данъчните документи (фактура, известие и протокол), определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, са документите, издадени по смисъла на ЗДДС. Поради това лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупки и продажби документи, издадени по реда на законодателствата на други държави.
Извод: Документи, издадени по законодателството на други държави, не са задължително за отразяване в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС, тъй като не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има сила само при идентичност на фактическата обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различно установени факти.
