Изх. №21-02-6/ 10.07.2024 г.
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 5, ал. 4;
КСО, чл. 10, ал. 1;
НАРЕДБА №Н-13/17.12.2019 г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ e постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх......., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/17.12.2019 г.).
Описана е следната фактическа обстановка:
"................" ЕООД е дъщерно дружество на ".............." ЕАД - публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал.1, т. 1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП). След проведен от "................" ЕАД конкурс на основание чл. 21 от ЗПП за управител на "............." ЕООД е избран ................. Протоколът с решението на съвета на директорите е от 01.04.2024 г., след което с ................. е подписан договор за възлагане на управление. На 02.05.2024 г. новият управител е вписън в Търговския регистър (ТР).
В периода след 01.04.2024 г., преди вписването му в ТР, лицето претърпява злополука и няма отработени дни в дружеството. На 08.05.2024 г. на лицето е издаден болничен лист за периода от 11.04.2024 г. до 26.05.2024 г. за нетрудова злополука. Вторият болничен лист за продължение е издаден на 28.05.2024 г. за периода от 27.05.2024 г. до 25.06.2024 г.
Поставен е следния въпрос:
Как следва да бъдат подаденидекларация образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.)и болничните листове за управителя на дружеството в конкретния случай?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване е въведена с §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:
- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;
- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (доход).
Фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който започне упражняване на трудова дейност.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;
2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ.
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за събиране и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица е регламентирано с Наредба №Н-13/17.12.2019 г.
Във връзка с попълването на декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице" (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/2019 г), следва да съобразите, че съгласно дадените указания към нея, в поле 14 на същата се посочва денят, от който възниква осигуряването.
Предвид горното, доколкото лицето не е осигурено лице по смисъла на КСО, преди започване на трудова дейност дружеството няма основание за подаване на данни по реда на Наредба №Н-13/17.12.2019 г.
Обръщам Ви внимание, че въпросът, касаещ подаването на болнични листи е от компетентността на Национален осигурителен институт, към който следва да се обърнете за изразяване на становище.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Описана е следната фактическа обстановка:
"................" ЕООД е дъщерно дружество на ".............." ЕАД - публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП). След проведен от "................" ЕАД конкурс на основание чл. 21 от ЗПП за управител на "............." ЕООД е избран ................. Протоколът с решението на съвета на директорите е от 01.04.2024 г., след което с ................. е подписан договор за възлагане на управление. На 02.05.2024 г. новият управител е вписан в Търговския регистър (ТР).
В периода след 01.04.2024 г., преди вписването му в ТР, лицето претърпява злополука и няма отработени дни в дружеството. На 08.05.2024 г. на лицето е издаден болничен лист за периода от 11.04.2024 г. до 26.05.2024 г. за нетрудова злополука. Вторият болничен лист за продължение е издаден на 28.05.2024 г. за периода от 27.05.2024 г. до 25.06.2024 г.
Въпрос: Как следва да бъдат подадени декларация образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.) и болничните листове за управителя на дружеството в конкретния случай?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изразено следното принципно становище:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО.
Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От посочената разпоредба следва, че за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответните престации, предвидени в кодекса, е необходимо едновременно да са налице следните условия:
- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;
- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (доход).
Фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество, не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение възниква от момента, в който започне упражняване на трудова дейност.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
- осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;
- сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ.
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за събиране и съхранение на данни от работодателите и осигурителите за осигурените при тях лица са регламентирани с Наредба №Н-13/17.12.2019 г.
Във връзка с попълването на декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице" (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/2019 г.) следва да се съобрази, че съгласно дадените указания към нея, в поле 14 се посочва денят, от който възниква осигуряването.
Предвид горното, доколкото лицето не е осигурено лице по смисъла на КСО преди започване на трудова дейност, дружеството няма основание за подаване на данни по реда на Наредба №Н-13/17.12.2019 г.
Извод: В разглеждания случай, за периода преди започване на трудова дейност от управителя, дружеството не следва да подава декларация образец №1 за него, тъй като лицето не е осигурено лице по смисъла на КСО и липсва основание за подаване на данни по Наредба №Н-13/17.12.2019 г.
Относно въпроса за подаването на болничните листове е посочено, че този въпрос е от компетентността на Националния осигурителен институт, към който следва да се отправи запитване за изразяване на становище.
Извод: Националната агенция за приходите не се произнася по начина на подаване на болничните листове в този случай, тъй като компетентен орган по този въпрос е Националният осигурителен институт.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочено е, че ако в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в последващо производство.
