НАП: Коригиране на декларации образец №6 и възстановяване на недължимо внесени осигурителни вноски по ДОПК и Наредба № Н-8

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване и допълнение към него относно прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.

Фактическата обстановка е следната: във връзка с възстановяване на здравноосигурителните права на С.А.С., органите по приходите в ТД на НАП са установили, че за същата има подадени без правно основание от "А.Г." АД декларации образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8/2005 г.) за месец 03.2016 г. и за периода от 01.07.2016 г. до 31.01.2017 г. През тези месеци лицето е полагало труд без трудово правоотношение в дружеството, с получени месечни възнаграждения под минималната работна заплата, след намаляване с разходите за дейността, и не е било осигурено на друго основание.

По данни от информационната система на НАП на 18.09.2018 г. "А.Г." АД е подало в компетентната ТД на НАП заличаващи декларации образец №1 "Данни за осигуреното лице" (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8/2005 г.) за С.А.С. и коригиращи декларации образец №6 (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г.). След извършена проверка от органите по приходите, за която е съставен протокол от 21.09.2018 г., декларациите са обработени.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Какъв е редът за коригиране на декларации образец №6 (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г.)?

Въпрос 2: Как следва да се извърши възстановяването на неоснователно внесените осигурителни вноски?

Въпрос 3: Може ли с декларация образец №7 (приложение №7 към чл. 2, ал. 6 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г.) да се доначислят здравноосигурителни вноски до минималния месечен размер на осигурителния доход, като се вземат предвид доходите, върху които са внесени осигурителни вноски?

По първи въпрос

Съгласно чл. 6а, ал. 13 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г., когато подадените декларации образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) за заличаване на данни водят до намаляване на изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават едновременно и декларация образец №6 (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от наредбата) с попълнен код за корекция, с която намаляват размера на декларираното задължение, така че да се запази равенството по чл. 2, ал. 4 от наредбата.

Декларация образец №6 (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г.), подадена от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения, може да се коригира до края на втория месец, считано след месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. След този срок декларации се подават на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите (основание чл. 6а, ал. 9 от наредбата).

Извод: Коригирането на декларации образец №6 при заличаване на данни по декларации образец №1 се извършва чрез подаване на коригираща декларация образец №6 с код за корекция, в срок до края на втория месец след месеца на възникване на задължението, а след този срок - само след разрешение на НАП и на съответния носител, предвиден в чл. 6а, ал. 9 от Наредба №Н-8/2005 г.

По втори въпрос

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от агенцията.

Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.

Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК, искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

Искането за възстановяване на осигурителните вноски, които са за сметка на осигурителя, се подава от осигурителя в компетентната териториална дирекция на НАП. За възстановяване на личните осигурителни вноски лицето следва да подаде искане в компетентната териториална дирекция на НАП.

Извод: Възстановяването на неоснователно внесени осигурителни вноски се извършва по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК - чрез прихващане или възстановяване по инициатива на органа по приходите или по писмено искане, подадено в 5-годишния срок, като искането за вноските за сметка на осигурителя се подава от осигурителя, а за личните вноски - от самото лице.

По трети въпрос

Здравноосигурителните вноски за лицата, работещи без трудово правоотношение, които попадат в обхвата на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса лица по чл. 33, ал. 1 от ЗЗО, се определят съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от закона.

За лицата, работещи без трудово правоотношение, които не се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 2а от ЗЗО и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, здравноосигурителните вноски се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността (основание чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "а" от ЗЗО).

Ако лицата са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от закона, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение (основание чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "б" от ЗЗО).

Предвид факта, че посоченото в запитването лице не е осигурено на друго основание и месечното му възнаграждение за работа без трудово правоотношение е по-малко от минималната работна заплата, в този случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.

За въпросното лице е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, съгласно която лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от закона, са длъжни да:

• внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и да извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване;
• подават декларация образец №7 (приложение №7 към чл. 2, ал. 6 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г.) - до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски.

От цитираната разпоредба е видно, че осигурителният доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски от лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, не може да бъде по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и няма правно основание за намаляването му с размера на доходите, върху които неоснователно са внесени осигурителни вноски.

Извод: За лицето, което не е осигурено на друго основание и получава възнаграждение под минималната работна заплата по граждански договор, се прилага чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като здравноосигурителните вноски се дължат върху доход не по-малък от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица и този доход не може да се намалява с доходите, върху които неоснователно са внесени осигурителни вноски; следователно не е налице правно основание с декларация образец №7 да се "доначисляват" вноски до минималния размер, като се приспадат вече внесените върху неправилно определен доход.

Заключителни бележки

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има принципен характер и е приложимо само при идентична фактическа обстановка; при различни факти не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.