НАП: Определяне на осигурителния доход при сумирано изчисляване на работното време по КСО

В писмо, постъпило в ЦУ на НАП на 25.10.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:

Желаете да наемете домашна помощничка по трудов договор, която да се грижи за къщата и домакинството Ви. Наетото лице ще работи при сумирано изчисляване на работното време (СИРВ) с период на отчитане два месеца и с основно трудово възнаграждение в размер на 600 лв.

Посочвате, че през първия и втория месец от периода работните дни по календар са 20, а отработените дни съгласно графика за СИРВ са: за първия месец - 24 дни, за втория месец - 16 дни.

Поставяте следните въпроси:

Въпрос: Как следва да се изплаща трудовото възнаграждение на лицето:

• трудово възнаграждение 720 лв. (600/20 х 24 = 720) за първия месец и 16 дни за втория месец с възнаграждение 480 лв.; или
• за двата месеца от периода на СИРВ месечното трудово възнаграждение е 600 лв., независимо, че през първия месец отработените дни са 24, а през втория - 16.

С оглед изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба се изразява следното принципно становище:

1. Работно време и сумирано изчисляване на работното време

С глава седма на Кодекса на труда (КТ) се уреждат продължителността, отчитането и разпределянето на работното време и полагащите се почивки на работниците и служителите. Тези разпоредби намират развитие в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

В общия случай, на основание чл. 142, ал. 1 от КТ, работното време се изчислява в работни дни - подневно.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. При този начин на отчитане продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната продължителност, като работата в повече се компенсира с почивка в рамките на отчетния период.

На основание чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Размерът на трудовото възнаграждение и системите на заплащане на труда също се уреждат с този кодекс и са извън функционалната компетентност на НАП. В писмото Ви е посочено, че по поставения въпрос е дадено становище от ИА "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ).

Извод: НАП не се произнася по начина на определяне и разпределяне на трудовото възнаграждение при СИРВ, тъй като това е материя на КТ и е извън функционалната компетентност на НАП.

2. Осигурителен доход и осигурителни вноски

По отношение на осигурителното законодателство се посочва следното:

На основание чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.

Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.

Разпоредбите на чл. 6, ал. 16 от КСО и чл. 1, ал. 9 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) уреждат определянето на максималния размер на осигурителния доход, когато осигурените лица работят при условията на СИРВ за повече от един месец.

Посочената от Вас хипотеза не е свързана с определяне на максимален размер на осигурителния доход на лицето, поради което цитираната в писмото Ви разпоредба на чл. 1, ал. 9 от НЕВДПОВ е неотносима към описаните обстоятелства.

В случаите, когато се определя минимален осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец, се прилагат разпоредбите на чл. 6, ал. 17 от КСО и чл. 1, ал. 10 от НЕВДПОВ.

Извод: За описаната от Вас ситуация не се прилага режимът за максимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 16 от КСО и чл. 1, ал. 9 от НЕВДПОВ, а при определяне на минимален осигурителен доход при СИРВ за повече от един месец следва да се прилагат чл. 6, ал. 17 от КСО и чл. 1, ал. 10 от НЕВДПОВ.