Изх. № 20-00-79
25.03. 2015 г.
чл. 114, ал. 1, т. 1 - т. 15 от ЗДДС
чл. 78, ал. 2, 3 и 4 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството осъществява търговия на едро и дребно на спортни стоки и артикули. Всеки магазин има самостоятелен диапазон от номера за издаване на фактури и известия към фактури.
Дружеството възнамерява да въведе нова ERP система (Enterprise Resource Planning) със съответен счетоводен модул, като за фактурите и известията към тях ще продължава да се използва една и съща номерация в рамките на определения им диапазон. За ръчно издаваните данъчни документи /при продажба на активи, при префактуриране и др. подобни/, дружеството възнамерява да определи един диапазон за ръчно издавани фактури и друг диапазон за ръчно издавани кредитни известия към фактури. Въвеждането на самостоятелни диапазони от номера на фактури и на кредитни известия към фактури, генерирани ръчно има за цел да облекчи процеса на въвеждане на новата ERP система и подобри отчетността на дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Допускат ли приложимите норми на ЗДДС и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавенат стойност(ППЗДДС)определянето на два отделни диапазона от номера за фактури и за известия към фактури?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл. 114, ал. 1, т. 1 - т. 15 от ЗДДС са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата, а изискванията към бланките на фактурите са посочени в чл. 78 от ППЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2, 3 и 4 от ППЗДДС, номерирането на фактурите и известията трябва да бъде десетразрядно, без дублиране и без пропуски. Номерацията, следва да бъде последователна и не зависи от вида на документа, тоест няма значение дали се издава фактура или известие. Всички екземпляри от един и същ документ трябва да бъдат с еднакъв номер.
Законът допуска да бъде запазен определен диапазон от номера, които да бъдат използвани при издаването на документи от различни обекти (поделения, клонове) на едно предприятие. В този случай, общото осчетоводяване на издаваните документи допуска непоследователност, но в рамките на партидното счетоводство по обекти, следва да бъдат последователно запълвани.
В тази връзка въпрос на вътрешна организация е кой начин за издаване на фактури ще избере дружеството, а именно:
- фактурите и известията към тях да следват определена хронология и пореден номер или
- фактурите и известията да се издават с отделна номерация с нарастване
Следва да се има предвид, че който и начин на издаване на документи да бъде избран, то той следва да осигурява достатъчно ясна и конкретна информация по отношение на документирането и отчитането на доставките.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Дружеството осъществява търговия на едро и дребно на спортни стоки и артикули. Всеки магазин има самостоятелен диапазон от номера за издаване на фактури и известия към фактури. Дружеството възнамерява да въведе нова ERP система (Enterprise Resource Planning) със съответен счетоводен модул, като за фактурите и известията към тях ще продължава да се използва една и съща номерация в рамките на определения им диапазон.
За ръчно издаваните данъчни документи (при продажба на активи, при префактуриране и др. подобни) дружеството възнамерява да определи един диапазон за ръчно издавани фактури и друг диапазон за ръчно издавани кредитни известия към фактури. Въвеждането на самостоятелни диапазони от номера на фактури и на кредитни известия към фактури, генерирани ръчно, има за цел да облекчи процеса на въвеждане на новата ERP система и да подобри отчетността на дружеството.
Въпрос: Допускат ли приложимите норми на ЗДДС и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) определянето на два отделни диапазона от номера за фактури и за известия към фактури?
Относима нормативна уредба са разпоредбите на чл. 114, ал. 1, т. 1 - т. 15 от ЗДДС и чл. 78, ал. 2, 3 и 4 от ППЗДДС.
В чл. 114, ал. 1, т. 1 - т. 15 от ЗДДС са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата. Изискванията към бланките на фактурите са посочени в чл. 78 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 78, ал. 2, 3 и 4 от ППЗДДС, номерирането на фактурите и известията трябва да бъде десетразрядно, без дублиране и без пропуски. Номерацията следва да бъде последователна и не зависи от вида на документа, тоест няма значение дали се издава фактура или известие. Всички екземпляри от един и същ документ трябва да бъдат с еднакъв номер.
Законът допуска да бъде запазен определен диапазон от номера, които да бъдат използвани при издаването на документи от различни обекти (поделения, клонове) на едно предприятие. В този случай общото осчетоводяване на издаваните документи допуска непоследователност, но в рамките на партидното счетоводство по обекти следва да бъдат последователно запълвани.
В тази връзка е въпрос на вътрешна организация кой начин за издаване на фактури ще избере дружеството, а именно:
- фактурите и известията към тях да следват определена хронология и пореден номер, или
- фактурите и известията да се издават с отделна номерация с нарастване.
Следва да се има предвид, че който и начин на издаване на документи да бъде избран, той трябва да осигурява достатъчно ясна и конкретна информация по отношение на документирането и отчитането на доставките.
Извод: Приложимите норми на ЗДДС и ППЗДДС допускат фактурите и известията да се издават или с обща последователна номерация, или с отделна номерация с нарастване, при условие че се спазват изискванията за десетразрядност, липса на дублиране и пропуски и се осигурява ясна и конкретна информация за документирането и отчитането на доставките.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
