Относно: Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
В Дирекция ОДОП ..... е постъпило ваше запитване с вх.№ 94-00-145/12.11.2020 г.
Отправените въпроси са относно прилагането на нормите на ЗДДФЛ.
Посочвате, че ползвате инвестиционна платформа mintos.com и имате доходи от там. Също така притежавате акции на чуждестранни компании, които не сте продали, но получавате дивидент.
Задавате въпросите:
1. Какви данъци дължите и какъв е техният размер? Кога се декларира приходът получен от инвестиционната платформа? Как се формира данъчната основа за облагане? Кога и как се декларира посоченият доход и има ли размер на дохода, който е необлагаем?
2. При условие, че само притежавате акции на чуждестранни компании, дължи ли се данък и трябва ли да се декларира това обстоятелство? Ако се получава само дивидент, декларира ли се този доход и какъв данък се дължи?
С оглед на действащата нормативна уредба и така описаната фактическа обстановка, давам следното становище:
Отговор на въпрос № 1
Определянето на облагаемите доходи от продажба на акции и други финансови активи е регламентирано в раздел V "Доходи от прехвърляне на права или имущество" на ЗДДФЛ.
Облагаемият доход от продажба на акции се определя при спазване на правилата, регламентирани в чл. 33, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДФЛ.
По силата на чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ в случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 от закона, доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето. Предвид това, облагаемият доход от продажбата на акциите или финансовите инструменти подлежи на деклариране от физическите лица в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчната година, през която е извършено прехвърлянето им.
Следователно, във вашият случай, ако извършите сделка на инвестиционната борса и прехвърлите финансови активи за определена стойност се счита, че сте получили дохода, без оглед кога средствата ще постъпят по банковата ви сметка или кога ще ги изтеглите от нея. Доходите от всички сделки, реализирани в рамките на данъчната година от 01. 01. до 31.12. на годината, ще се считат за доход през съответната година, който подлежи на деклариране.
Декларирането на този вид доход се извършва с подаване на годишна данъчна декларация /ГДД/ с приложение № 5. ГДД се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода.
В данъчното законодателство, което урежда облагането на доходите на физическите лица не е предвиден необлагаем минимум на дохода.
В ЗДДФЛ са регламентирани данъчни облекчения, които лицата могат да ползват и същите са уредени в глава IV, чл. 18 и следващите.
Също така, в чл. 13, ал. 1, т. 3 от същия закон е предвидено, че доходът е необлагаем, когато е от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на пар. 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ. Следва да проверите дали попадате в указаните условия.
Когато доходите са от разпореждане с финансови активи, акции и дялове на чуждестранни компании, тези доходи са с източник в чужбина, местните лица са задължени да ги декларират на основание чл. 6 от закона. При условие, че е удържан данък в съответната страна, лицата могат да ползват предвиденият метод за освобождаване от двойно данъчно облагане по съответната спогодба с държавата, удържала данъка. Следователно, ведно с приложение № 5, лицето, ползващо освобождаване по методите на Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/, подава и приложение № 9, при ползване на метода "данъчен кредит". При ползване на метод "освобождаване с прогресия" се подават приложение № 9 и приложение № 10.
Плащането на данъка е в срок 30 април на годината следваща годината на придобиване на дохода /чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ/.
Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски. Изключение има, когато действащата СИДДО предвижда прилагане на метод "освобождаване с прогресия"
Данъчната основа, т.е. облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка /чл.33, ал. 3 от ЗДДФЛ/.
Реализираната печалба/загуба по ал. 3 на чл. 33 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.
Определение за средно претеглена цена законодателят е дал в т. 47 на пар. 1 на ДР на ЗДДФЛ.
Продажната цена включва всичко, придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.
Доходът по чл. 33, ал. 3 на закона е доход, подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа /чл. 14 от ЗДДФЛ/. Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Отговор на въпрос № 2
Когато лицето придобие акции на чуждестранна компания, същото е длъжно да декларира придобитите акции, като не дължи данък. Информацията за придобито имущество - притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина,следва да се декларира от местните лица за данъчната година, когато са придобити. Декларират се с подаване на ГДД и приложение № 8, част I.
При получаване на доходи от дивидент от чуждестранни компании следва да имате предвид, че същият е облагаем доход и подлежи на деклариране и облагане /чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ/. Декларирането на доходи от чужбина, подлежащи на облагане с окончателен данък се извършва с ГДД и приложение № 8, част IV. При условие, че е удържан данък в чужбина, това се посочва в съответното приложение, при правилно облагане и удържане на данък в чужбина, в България лицето може да ползва методите за освобождаване от двойно данъчно облагане, "данъчен кредит" или "освобождаване с прогресия", което зависи от съответната СИДДО с държавата на източник на дохода.
При условие, че няма удържан данък в чужбина, лицето не ползва методи за освобождаване и дължи данък в Р България. Тогава в колона № 5 на част IV на приложението се попълва код 3.
В случай на дължим данък, той се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Ставката на данъка е 5 на сто за доходите от дивидент / чл. 38, ал. 1, б. Б от ЗДДФЛ/.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Посочено е, че ползвате инвестиционна платформа mintos.com и имате доходи от нея. Притежавате акции на чуждестранни компании, които не сте продали, но получавате дивидент.
Въпрос 1: Какви данъци дължите и какъв е техният размер? Кога се декларира приходът, получен от инвестиционната платформа? Как се формира данъчната основа за облагане? Кога и как се декларира посоченият доход и има ли размер на дохода, който е необлагаем?
Въпрос 2: При условие, че само притежавате акции на чуждестранни компании, дължи ли се данък и трябва ли да се декларира това обстоятелство? Ако се получава само дивидент, декларира ли се този доход и какъв данък се дължи?
Отговор на въпрос № 1
Определянето на облагаемите доходи от продажба на акции и други финансови активи е уредено в раздел V "Доходи от прехвърляне на права или имущество" на ЗДДФЛ. Облагаемият доход от продажба на акции се определя при спазване на правилата на чл. 33, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ, при продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3, доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.
Поради това облагаемият доход от продажбата на акциите или финансовите инструменти подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчната година, през която е извършено прехвърлянето. Във вашия случай, ако извършите сделка на инвестиционната борса и прехвърлите финансови активи за определена стойност, се счита, че сте получили дохода към датата на сделката, независимо кога средствата ще постъпят по банковата ви сметка или кога ще ги изтеглите.
Доходите от всички сделки, реализирани в периода от 01.01. до 31.12. на съответната година, се считат за доход през тази година и подлежат на деклариране.
Декларирането на този вид доход се извършва с подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) с приложение № 5. ГДД се подава от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода.
В данъчното законодателство, уреждащо облагането на доходите на физическите лица, не е предвиден необлагаем минимум на дохода. В глава IV, чл. 18 и следващите от ЗДДФЛ са регламентирани данъчни облекчения, които лицата могат да ползват.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, доходът е необлагаем, когато е от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ. Следва да проверите дали конкретните ви доходи попадат в тези условия.
Когато доходите са от разпореждане с финансови активи, акции и дялове на чуждестранни компании, тези доходи са с източник в чужбина. Местните лица са задължени да ги декларират на основание чл. 6 от ЗДДФЛ.
Ако е удържан данък в съответната чужда държава, лицата могат да ползват предвидения метод за освобождаване от двойно данъчно облагане по съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с държавата, удържала данъка.
В този случай, заедно с приложение № 5, лицето, което ползва освобождаване по методите на СИДДО, подава и:
- приложение № 9 - при ползване на метода "данъчен кредит";
- приложение № 9 и приложение № 10 - при ползване на метода "освобождаване с прогресия".
Плащането на данъка се извършва до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода - чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ.
Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски, освен когато действащата СИДДО предвижда прилагане на метод "освобождаване с прогресия".
Данъчната основа (облагаемият доход) от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута, е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка - чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Реализираната печалба/загуба по чл. 33, ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив.
Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена. Тя се определя въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател. Определение за "средно претеглена цена" е дадено в § 1, т. 47 от ДР на ЗДДФЛ.
Продажната цена включва всичко, придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.
Доходът по чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ е доход, подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа - чл. 14 от ЗДДФЛ. Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Извод: Доходите от продажба/прехвърляне на финансови активи чрез инвестиционната платформа се считат придобити към датата на сделката, декларират се в ГДД с приложение № 5 за годината на сделките, нямат необлагаем минимум, формират се по реда на чл. 33, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДФЛ и се облагат с 10% данък върху общата годишна данъчна основа, като при доходи от чужбина се прилагат съответните методи по СИДДО и приложения № 9 и № 10.
Отговор на въпрос № 2
Когато лицето придобие акции на чуждестранна компания, то е длъжно да декларира придобитите акции, като не дължи данък за самото придобиване.
Информацията за придобито имущество - притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина - се декларира от местните лица за данъчната година, през която са придобити. Декларирането се извършва с подаване на ГДД и приложение № 8, част I.
При получаване на доходи от дивидент от чуждестранни компании този доход е облагаем и подлежи на деклариране и облагане - чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Декларирането на доходи от чужбина, подлежащи на облагане с окончателен данък, се извършва с ГДД и приложение № 8, част IV.
Ако е удържан данък в чужбина, това се посочва в съответното приложение. При правилно облагане и удържане на данък в чужбина, в България лицето може да ползва методите за освобождаване от двойно данъчно облагане - "данъчен кредит" или "освобождаване с прогресия", в зависимост от съответната СИДДО с държавата - източник на дохода.
Ако няма удържан данък в чужбина, лицето не ползва методи за освобождаване и дължи данък в Република България. В този случай в колона № 5 на част IV на приложението се попълва код 3.
При дължим данък той се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Ставката на данъка за доходите от дивидент е 5 на сто - чл. 38, ал. 1, б. "б" от ЗДДФЛ.
Извод: Самото притежаване на акции на чуждестранни компании се декларира в ГДД с приложение № 8, част I, без да се дължи данък, а получените дивиденти от тези акции се декларират в приложение № 8, част IV и се облагат с окончателен данък 5%, като при удържан данък в чужбина могат да се прилагат методите по СИДДО.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената във вашето запитване фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
