Изх.№ 02-01-36
Дата: 22.07.2016 год.
Договор за социално осигуряване между Република
България и Република Македония, чл. 2;
Договор за социално осигуряване между Република
България и Република Македония, чл. 6 - чл. 9;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 4;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5.
ОТНОСНО: Задължително здравно осигуряване на български гражданин, който е пенсионер в Република Македония
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. № 02-01-36 от 14.07.2016 г., при така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите Закона за здравното осигуряване, по въпросите, които са от компетентността на НАП, изразяваме следното принципно становище:
Обществените отношения в сферата на социалната сигурност между Република България и Република Македония са регламентирани с Договор за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от 39-то НС на 21.05.2003 г., ДВ, бр. 51 от 03.06.2003 г., издаден от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 63 от 15.07.2003 г., в сила от 01.08.2003 г.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Договорът се прилага на територията на Република България и Република Македония.
В материалния обхват на договора се включва законодателството, посочено в чл. 2 от него, в това число българските правни разпоредби за: парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство; медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване; пенсия за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване; пенсия за трудова злополука или професионална болест; наследствени пенсии от горните видове; парични обезщетения за безработица; добавки за деца.
Договорът се прилага спрямо осигурените лица, за които се прилагат или са били прилагани правните разпоредби на едната или на двете договарящи се страни.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 - чл. 9).
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора (в това число задължителните здравноосигурителни вноски).
Разпоредбите на Дял II от Договора относно приложимото законодателство се отнасят единствено до упражняващите трудова дейност лица, които се движат на територията на двете договарящи страни. Обхватът на хипотезите, които са регламентирани, е ограничен и не обхваща всички осигурени лица.
В договора не е налице правна уредба по отношение на приложимото право при настоящата фактическа обстановка, т.е няма специално правило, на базата на което да се разреши колизията на правните норми на двете национални системи за социална сигурност. Следователно приложение ще намерят нормите на вътрешното законодателство.
В тази връзка по отношение на задължителното здравно осигуряване съгласно българското законодателство, Ви уведомяваме за следното:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на страната, подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.
Предвид изложеното, в случай че български гражданин, който е с двойно гражданство, пребивава в страната повече от 183 дни през календарната година, той е в кръга на осигурените в НЗОК лица и подлежи на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. Съответно за периодите на пребиваване извън страната повече от 183 дни през календарната година, не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК.
За да бъдат освободени от задължително здравно осигуряване на основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата следва да представят документи в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес. Документите, които се представят са: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни), както и документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване. В случай че лицето представи документ, съставен на чужд език, той следва да бъде придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Редът за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО.
Доходът, срокът и начинът на внасяне на здравноосигурителните вноски за пенсионерите е определен в чл. 40, ал. 1, т. 4 от същия закон. Здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се определят върху размера на пенсията или сбора от пенсиите, без добавките към тях. Вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. От цитираната разпоредба е видно, че в кръга на задължително осигурените за сметка на републиканския бюджет са само пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд.
На основание изложеното до тук, в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, тъй като г-н Василев не е пенсионер от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд. Задължителното му здравно осигуряване в НЗОК следва да се провежда на друго основание по ЗЗО. Изложената в писмото Ви фактическа обстановка е непълна, поради което не може да се направи преценка дали лицето подлежи на осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО. Следва да се има предвид, че ако не подлежи на осигуряване на тези основания, приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация. Тя се подава по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Лицата, които имат задължение за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 7, съгласно приложение № 7 за възникване на задължението за внасяне на вноски на това основание (чл. 2, ал. 6 от същата наредба). Декларацията се подава лично или от упълномощено лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.
В допълнение бихме искали да Ви уведомим, че повече информация относно приложимо законодателство, може да получите от Националният осигурителен институт (НОИ), който е компетентна институция по Дял II от договора. Правото на здравна защита по Дял III е от компетентността на НЗОК.
Изпълнителен Директор на НАП:
/БОЙКО АТАНАСОВ/
ОТНОСНО: Задължително здравно осигуряване на български гражданин, който е пенсионер в Република Македония
Обществените отношения в сферата на социалната сигурност между Република България и Република Македония са уредени с Договор за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от 39-то Народно събрание на 21.05.2003 г., обнародван в ДВ, бр. 51 от 03.06.2003 г., издаден от Министерството на труда и социалната политика, обнародван в ДВ, бр. 63 от 15.07.2003 г., в сила от 01.08.2003 г.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Договорът се прилага на територията на Република България и Република Македония. В материалния му обхват, съгласно чл. 2, се включва законодателството, уреждащо българските правни разпоредби за:
- парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство;
- медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване;
- пенсия за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
- пенсия за трудова злополука или професионална болест;
- наследствени пенсии от горните видове;
- парични обезщетения за безработица;
- добавки за деца.
Договорът се прилага спрямо осигурените лица, за които се прилагат или са били прилагани правните разпоредби на едната или на двете договарящи се страни.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 - чл. 9). В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора, включително задължителните здравноосигурителни вноски.
Разпоредбите на Дял II от договора относно приложимото законодателство се отнасят единствено до упражняващите трудова дейност лица, които се движат на територията на двете договарящи се страни. Обхватът на регламентираните хипотези е ограничен и не обхваща всички осигурени лица.
В договора липсва правна уредба относно приложимото право при разглежданата фактическа обстановка, т.е. няма специално правило, на базата на което да се разреши колизията на правните норми на двете национални системи за социална сигурност. Поради това следва да се прилагат нормите на вътрешното законодателство.
Извод: В конкретната хипотеза Договорът за социално осигуряване между Република България и Република Македония не съдържа специално правило за определяне на приложимото право, поради което се прилага българското вътрешно законодателство.
Задължително здравно осигуряване по българското законодателство
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на страната, подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство.
За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.
Предвид изложеното, когато български гражданин с двойно гражданство пребивава в страната повече от 183 дни през календарната година, той попада в кръга на осигурените в НЗОК лица и подлежи на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. Съответно, за периодите на пребиваване извън страната повече от 183 дни през календарната година, лицето не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК.
За да бъдат освободени от задължително здравно осигуряване на основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата следва да представят документи в компетентната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес. Представят се:
- международен паспорт или документ, издаден от МВР, за периодите на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни);
- документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиването му.
Когато документът е съставен на чужд език, той трябва да бъде придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Извод: Български гражданин с двойно гражданство, който пребивава в България повече от 183 дни в календарната година, подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК; при пребиваване в чужбина над 183 дни годишно не подлежи на такова осигуряване, като освобождаването се извършва след представяне на посочените документи в НАП.
Ред за внасяне на здравноосигурителните вноски. Статут на пенсионер в Македония
Редът за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО.
Доходът, срокът и начинът на внасяне на здравноосигурителните вноски за пенсионерите са определени в чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се определят върху размера на пенсията или сбора от пенсиите, без добавките към тях. Вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
От тази разпоредба следва, че в кръга на задължително осигурените за сметка на републиканския бюджет са само пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд.
На това основание, в разглеждания случай разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО не е приложима, тъй като г-н Василев не е пенсионер от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд. Задължителното му здравно осигуряване в НЗОК следва да се провежда на друго основание по ЗЗО.
Посочената във Вашето писмо фактическа обстановка е непълна, поради което не може да се направи преценка дали лицето подлежи на осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО.
Извод: Г-н Василев, като пенсионер в Република Македония, но не и пенсионер от българското държавно обществено осигуряване или професионален пенсионен фонд, не попада в обхвата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО и следва да се осигурява на друго основание по ЗЗО.
Осигуряване по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и декларационни задължения
Следва да се има предвид, че ако лицето не подлежи на осигуряване на основанията по чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО, приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Ако тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за подаване на тази декларация.
Съгласно чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация. Декларацията се подава по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Лицата, които имат задължение за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 7, съгласно приложение № 7, за възникване на задължението за внасяне на вноски на това основание (чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.). Декларацията се подава лично или от упълномощено лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, в който е възникнало задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на това основание.
Извод: Ако лицето не подлежи на осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО и не се осигурява от държавния бюджет, то дължи здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за своя сметка, върху определен минимален осигурителен доход, с месечно внасяне до 25-о число и с годишно изравняване при наличие на облагаеми доходи, като е задължено да подаде декларация образец № 7 по Наредба № Н-8.
