ИЗХ. №94-00-135
07.10.2024 г.
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 53, ал. 6;
ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 1;
ДОПК, чл. 162, ал. 2;
ДОПК, чл. 167, ал. 1;
ДОПК, чл. 175, ал. 1;
ДОПК, чл. 182;
ДОПК, чл. 209, ал. 2;
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... e постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. ............... г., относно прилагането на разпоредбите наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната информация:
На 25.03.2024 г. сте подал по електронен път годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) за 2023 г. с вх. №................... за доходите си като физическо лице от "Друга стопанска дейност" - приложение №3 (образец 2031). На ред 10 от част IV на декларацията сте попълнил сумата от 500,00 лв., отстъпка на основание чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ. На ред 11 от част IV автоматично е изчислен данък за довнасяне, намален с посочената отстъпка в размер на 11 192,00 лв. На 26.03.2024 г. сте направил справка за задълженията си в информационната система на Национална агенция за приходите (НАП), която е показвала само дължимия данък за довнасяне след приспадане на отстъпката по подадената на 25.03.2024 г. декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение не сте имал, видно от справката. На същата дата превеждате по банковата сметка на НАП сума в размер на 11 192,00 лв. за погасяване на дължимия данък.
На 17.06.2024 г. подавате нова ГДД с вх. №.........., в която допълнително попълвате приложение №2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ" (образец 2021) и справка за окончателния размер на осигурителния доход за текущата година (образец 2004), касаещи доходите Ви като едноличен търговец с фирма...................., с ЕИК ............., които сте задължен да декларирате до 30.06.2024 г. Корекции във вече попълнените данни на декларация с вх. .......................г. не сте правил. И според Вас към момента на подаване на декларацията от 17.06.2024 г. не сте имал подлежащи на принудително изпълнение публични задължения (приложена справка).
Установявате, че в новата декларация електронната система на НАП е заличила вписаната и ползвана на 25.03.2024 г. отстъпка от 500,00 лв. на ред 10 от част IV. Клетката, в която се вписва отстъпката е неактивна и не позволява отново вписване на сумата.
При направена от Вас справка за задълженията на 18.06.2024 г., информационната
система на НАП е показала, че след подаването на декларацията от 17.06.2024 г. ползваната през март 2024 г. отстъпка от 500,00 лв. се появява като непогасено данъчно задължение със срок на плащане до 30.04.2024 г., върху което е начислена лихва. Част от това задължение е приспаднато от направен на 17.06.2024 г. банков превод за дължим данък по декларация образец 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" с №........../10.06.2024 г. в размер на 426,59 лв.
След проведена консултация по телефона с данъчен експерт от Информационния център на НАП сте насочен за съдействие към компетентната териториална дирекция на НАП (ТД на НАП) по постоянен адрес.
На 23.07.2024 г. получавате по електронен път "Съобщение от НАП за връчване/предоставяне на документи" за образувано/водено административно производство във връзка с несъответствие в декларираните данни, установено при обработката на декларация с вх. №..................... г., което възниква след автоматичното анулиране от електронната система на НАП на декларираната от Вас на 25.03.2024г. отстъпка по чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ. Свързал сте се със служител в офиса на НАП по постоянен адрес, който Ви е казал, че няма нужда да посещавате офиса и да подавате там писмо, описващо казуса. Насочил Ви е да подадете нова коригираща декларация по чл. 53, ал. 2 до 30.09.2024 г. в момент, в който нямате данъчни задължения.
Във връзка с изложеното, отправяте следния въпрос:
Какви действия, следва да предприемете, за да Ви се признае декларираната отстъпка по чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ от данъка за довнасяне и възстанови начислената лихва във връзка с тази отстъпка?
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения въпрос, изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ ГДД се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение на ГДД за лицата по чл. 51, ал. 1, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Възможността за ползване на отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне по ГДД е регламентирано с разпоредбата на чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ, съгласно която лицата, които подадат ГДД до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по чл. 48, ал. 1 и ал. 2, при условие че няматподлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларациятаи данъкът за довнасяне е внесен в срока до 31 март. Общият размер на ползваната отстъпка за данъците по чл. 48, ал. 1 и 2 не може да превишава 500,00 лв.
Следователно, за да може да се упражни правото на отстъпка по реда на чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ, е необходимо кумулативно да са изпълнени всички условия, визирани в посочената разпоредба.
Когато физическото лице е декларирало доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа в срок до 31 март и е ползвало отстъпката от данъка за довнасяне по декларацията, и след тази дата в срок до 30 юни подава ГДД, в която добавя доходите си от стопанска дейност като търговец, би следвало да запази правото си на вече ползвана отстъпка, когато първоначално декларираните данни не са променяни и лицето продължава да няма задължения.
Във връзка с изготвянето на становище по описания казус се извърши справка за задължения в Софтуера за управление на приходите (СУП) и се установи, че към момента на подаване на новата ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г. Вие сте имали подлежащи на принудително изпълнение публични задължения (прилагам справката).
В допълнение към горното е необходимо да се има предвид, че съгласно чл. 209, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание. Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочените в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, а именно: ревизионен акт, независимо дали е обжалван; декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; влязло в сила наказателно постановление и други актове, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публичните вземания се осъществява от публичния изпълнител по реда, определен в кодекса. Подлежащи на принудително изпълнение са всички публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
Задълженията се квалифицират като подлежащи на принудително изпълнение публични вземания, независимо че не са налице данни за предприети действия по чл. 182 и сл. от ДОПК. Вземанията, определени от закона като публични, чийто срок за доброволно изпълнение, съгласно съответния материален данъчен закон е изтекъл, подлежат на принудително изпълнение, стига да е налице изпълнително основание, включително декларация за самоизчисляване на задължението. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК горното касае и задълженията за лихви върху тези вземания, тъй като общата норма на чл. 175, ал. 1 от ДОПК изисква за неплатените в законовия срок публични задължения да се дължи лихва в размера, определен в съответния закон. Лихвата е акцесорно вземане, което следва главното и за нея се прилагат същите правила, които са приложими към главното задължение - главницата. Когато е налице изпълнително основание за главницата, не е необходимо издаване на отделно такова за лихвата, още повече че лихвата е променлива величина.
Цитираната норма на чл. 182 от ДОПК предвижда, че ако задължението не бъде платено в срок, преди да бъдат предприети действия по принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на НАП, може да предприеме действия за доброволно изпълнение, подробно посочени в т. 1 и т. 2 на ал. 2 на същата разпоредба. Това не означава, че преди предприемане на действията задължението няма характеристика "подлежащо на принудително изпълнение". Напротив, действията по чл. 182 от ДОПК се предприемат само за неплатените, подлежащи на принудително изпълнение вземания.
Видно от приложената справка за задължения към 17.06.2024 г., Вие имате такива по декларация образец 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" с №.................. г. в размер на 8 876,54 лв. главница и 163,23 лв. лихва.
Предвид така изложеното и съществуващите задължения, подлежащи на принудително изпълнение, не може да ползвате отстъпка по чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На 25.03.2024 г. сте подали по електронен път годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) за 2023 г. за доходите си като физическо лице от "Друга стопанска дейност" - приложение № 3 (образец 2031), с вх. № ...............
На ред 10 от част IV на декларацията сте попълнили сума 500,00 лв. като отстъпка на основание чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ.
На ред 11 от част IV автоматично е изчислен данък за довнасяне, намален с посочената отстъпка, в размер на 11 192,00 лв.
На 26.03.2024 г. сте направили справка за задълженията си в информационната система на НАП, която е показвала само дължимия данък за довнасяне след приспадане на отстъпката по подадената на 25.03.2024 г. декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Видно от справката, не сте имали публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение.
На същата дата - 26.03.2024 г. - сте превели по банковата сметка на НАП сумата 11 192,00 лв. за погасяване на дължимия данък.
На 17.06.2024 г. сте подали нова ГДД с вх. № .........., в която допълнително сте попълнили приложение № 2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ" (образец 2021) и справка за окончателния размер на осигурителния доход за текущата година (образец 2004), касаещи доходите Ви като едноличен търговец с фирма ................., с ЕИК ............., които сте задължен да декларирате до 30.06.2024 г.
Корекции във вече попълнените данни на декларацията с вх. № ............... г. не сте извършвали.
Според Вас към момента на подаване на декларацията от 17.06.2024 г. не сте имали подлежащи на принудително изпълнение публични задължения (приложена справка).
Установявате, че в новата декларация електронната система на НАП е заличила вписаната и ползвана на 25.03.2024 г. отстъпка от 500,00 лв. на ред 10 от част IV. Клетката за вписване на отстъпката е неактивна и не позволява повторно вписване на сумата.
При справка за задълженията Ви на 18.06.2024 г. информационната система на НАП е показала, че след подаването на декларацията от 17.06.2024 г. ползваната през март 2024 г. отстъпка от 500,00 лв. се явява като непогасено данъчно задължение със срок на плащане до 30.04.2024 г., върху което е начислена лихва.
Част от това задължение е приспадната от направен на 17.06.2024 г. банков превод за дължим данък по декларация образец 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" с № ........../10.06.2024 г. в размер на 426,59 лв.
След консултация по телефона с данъчен експерт от Информационния център на НАП сте насочен за съдействие към компетентната ТД на НАП по постоянен адрес.
На 23.07.2024 г. сте получили по електронен път "Съобщение от НАП за връчване/предоставяне на документи" за образувано/водено административно производство във връзка с несъответствие в декларираните данни, установено при обработката на декларация с вх. № ............... г., което възниква след автоматичното анулиране от електронната система на НАП на декларираната от Вас на 25.03.2024 г. отстъпка по чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Свързали сте се със служител в офиса на НАП по постоянен адрес, който Ви е уведомил, че няма нужда да посещавате офиса и да подавате там писмо, описващо казуса, и Ви е насочил да подадете нова коригираща декларация по чл. 53, ал. 2 до 30.09.2024 г. в момент, в който нямате данъчни задължения.
Въпрос: Какви действия следва да предприемете, за да Ви се признае декларираната отстъпка по чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ от данъка за довнасяне и да се възстанови начислената лихва във връзка с тази отстъпка?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба по зададения въпрос е изразено следното принципно становище:
Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение на ГДД за лицата по чл. 51, ал. 1, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Възможността за ползване на отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне по ГДД е регламентирана в чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно тази разпоредба лицата, които подадат ГДД до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по чл. 48, ал. 1 и ал. 2, при условие че:
нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията, и
данъкът за довнасяне е внесен в срока до 31 март.
Общият размер на ползваната отстъпка за данъците по чл. 48, ал. 1 и 2 не може да превишава 500,00 лв.
Следователно, за да се упражни правото на отстъпка по чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ, е необходимо кумулативно да са изпълнени всички условия, посочени в тази разпоредба.
Когато физическо лице е декларирало доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа, в срок до 31 март и е ползвало отстъпката от данъка за довнасяне по декларацията, и след тази дата, в срок до 30 юни, подаде ГДД, в която добавя доходите си от стопанска дейност като търговец, би следвало да запази правото си на вече ползвана отстъпка, когато първоначално декларираните данни не са променяни и лицето продължава да няма задължения.
Във връзка с изготвянето на становището по описания казус е извършена справка за задълженията Ви в Софтуера за управление на приходите (СУП), от която е установено, че към момента на подаване на новата ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г. сте имали подлежащи на принудително изпълнение публични задължения (към становището се прилага справката).
В допълнение се посочва, че съгласно чл. 209, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание. Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са изброени в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, а именно:
ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
влязло в сила наказателно постановление;
и други актове, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея.
Съгласно чл. 167, ал. 1 от ДОПК принудителното изпълнение на публичните вземания се осъществява от публичния изпълнител по реда, определен в кодекса. Подлежащи на принудително изпълнение са всички публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
Задълженията се квалифицират като подлежащи на принудително изпълнение публични вземания, независимо че не са налице данни за предприети действия по чл. 182 и сл. от ДОПК. Вземанията, определени от закона като публични, чийто срок за доброволно изпълнение, съгласно съответния материален данъчен закон, е изтекъл, подлежат на принудително изпълнение, стига да е налице изпълнително основание, включително декларация за самоизчисляване на задължението.
На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК горното се отнася и за задълженията за лихви върху тези вземания, тъй като общата норма на чл. 175, ал. 1 от ДОПК предвижда, че за неплатените в законовия срок публични задължения се дължи лихва в размера, определен в съответния закон. Лихвата е акцесорно вземане, което следва главното и за нея се прилагат същите правила, които са приложими към главното задължение - главницата. Когато е налице изпълнително основание за главницата, не е необходимо издаване на отделно такова за лихвата, още повече че лихвата е променлива величина.
Извод: Поради това, че към момента на подаване на новата ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г. сте имали подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, не са били налице всички кумулативни условия по чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ и правото на отстъпка не може да бъде признато, поради което и начислената лихва върху възникналото задължение е дължима.
