ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на български гражданин, който полага труд в Австрия, Германия и България
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи по електронен път Ваше писмено запитване с вх. № 20-28-48#2 от 22.03.2022 г., с което уточнявате изложеното в писмо с вх. № 20-28-48 от 08.03.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Работите от 21 май 2019 г. в Австрия по трудов договор, като болногледач и придружител на болни и възрастни хора по 24 часа в денонощието. Работите 28 дни и 28 дни почивате, а работодателят Ви внася осигуровки всеки месец. Понякога работите в Германия, като посочвате, че тогава осигуровките се внасят в България. Твърдите също, че попълвате данъчна декларация и имате данъчен номер.
Завършила сте китайска медицина и желаете да си откриете рехабилитационно студио в България.
След като се приберете в България, в края на м. април 2022 г., ще представите формуляри Е-104 и Е-106.
Поставяте следния въпрос:
Трябва ли да внасяте осигурителни вноски в България?
Предвид непълната фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и регламент за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В чл. 13 на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило в различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две и повече държави членки. При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави членки. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
В тази връзка, следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
На основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка, в която пребивава. Институцията на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки. При определяне на дължимите осигурителни вноски, всички дейности и доходи в две или повече държави членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава членка (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004). Освен превеждане на осигурителните вноски, националното законодателство на компетентната държава членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и др.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки, с които би могло да възникне правна колизия.
От цитираните разпоредби следва, че след като Вие упражнявате трудова дейност на територията на Австрия и/или Германия и възнамерявате да упражнявате такава и в България, трябва да уведомите институцията по пребиваване, която да определи приложимото за Вас осигурително законодателство, което ще се прилага за цялата Ви трудова дейност на територията на държавите членки, на чиято територия работите.
В заключение Ви уведомявам, че ако компетентната институция на държавата членка по пребиваване определи за Вас приложимо българското законодателство, то осигурителните вноски за Вас се дължат в България, включително за дейностите и доходите от другите държави членки. В случай че за Вас бъде определено като приложимо осигурителното законодателство на друга държава членка (в случая Австрия или Германия), в България няма да дължите осигурителни вноски.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: От 21.05.2019 г. работите в Австрия по трудов договор като болногледач и придружител на болни и възрастни хора по 24 часа в денонощието. Работите 28 дни и 28 дни почивате, като работодателят Ви внася осигурителни вноски всеки месец. Понякога работите в Германия, като тогава осигурителните вноски се внасят в България. Посочвате, че попълвате данъчна декларация и имате данъчен номер. Завършили сте китайска медицина и желаете да откриете рехабилитационно студио в България. След като се приберете в България в края на м. април 2022 г., ще представите формуляри Е-104 и Е-106.
Въпрос: Трябва ли да внасяте осигурителни вноски в България?
Предвид непълната фактическа обстановка се излага принципно становище.
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и регламентът за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Съгласно чл. 11(1) от Регламент № 883/2004, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004, лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
В чл. 13 от дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило в различни хипотези, една от които е осъществяване на дейност в две и повече държави членки.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави членки. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си или съществува еквивалентно положение, съгласно чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004.
По отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
На основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка, в която пребивава. Институцията на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство.
Основното последствие от определяне на приложимото законодателство според дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки. Съгласно чл. 13(5) от Регламент № 883/2004, при определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи в две или повече държави членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава членка.
Освен превеждане на осигурителните вноски, националното законодателство на компетентната държава членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и други.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава членка и че е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки, с които би могло да възникне правна колизия.
От цитираните разпоредби следва, че след като упражнявате трудова дейност на територията на Австрия и/или Германия и възнамерявате да упражнявате такава и в България, трябва да уведомите институцията по пребиваване, която да определи приложимото за Вас осигурително законодателство. Това законодателство ще се прилага за цялата Ви трудова дейност на територията на държавите членки, на чиято територия работите.
Извод: Задължението за внасяне на осигурителни вноски в България зависи от това коя държава членка ще бъде определена от компетентната институция по пребиваване като държава с приложимо спрямо Вас осигурително законодателство.
В заключение се посочва, че ако компетентната институция на държавата членка по пребиваване определи за Вас приложимо българското законодателство, осигурителните вноски за Вас се дължат в България, включително за дейностите и доходите от другите държави членки. В случай че за Вас бъде определено като приложимо осигурителното законодателство на друга държава членка (Австрия или Германия), в България няма да дължите осигурителни вноски.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във Вашето запитване фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Ако българското законодателство бъде определено като приложимо, дължите осигурителни вноски в България за всички дейности и доходи, включително от Австрия и Германия; ако бъде определено законодателството на друга държава членка, в България не дължите осигурителни вноски.
