ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 54-21-1086/28.05.2025 г.
Посочвате следното:
Ще регистрирате дружество с нестопанска цел. Ръководният орган на дружеството е председател и секретар.
И двамата няма да получават възнаграждение от дружеството с нестопанска цел. И двамата работят по трудов договор в други дружества.
Поставяте следния въпрос:
Трябва ли да се осигуряват и в дружеството с нестопанска цел?
Съгласно изложената фактическа обстановка изразявам следното становище:
Учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел се уреждат със Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации (чл. 1, ал. 2 ЗЮЛНЦ). Те подлежат на вписване в общ регистър на сдруженията и фондациите. Обединяващ елемент между тези два вида ЮЛНЦ е естеството на целта, за осъществяването на която се създават - тя винаги е нестопанска. Те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само доколкото тази дейност е свързана с предмета на основната им дейност и като използват приходите за постигане на предварително определените цели (арг. чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ).
Съгласно чл. 23, 25 и 30 от ЗЮЛНЦ, върховен орган на сдружението е общото събрание. Управителен орган на сдружението е управителният съвет, който се избира от общото събрание. Управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. Юридически лица, които са членове на сдружението, могат да посочват за членове на управителния съвет и лица, които не са членове на сдружението. Членовете на управителния съвет се избират за срок до пет години. Управителният съвет избира от своя състав председател. В устава може да се предвиди, че председателят се избира от общото събрание или друг орган на сдружението. По решение на общото събрание функциите на управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице - управител. Учредителите приемат устав, който съдържа органите на управление. (чл. 20, т. 6 от ЗЮЛНЦ)
Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗЮЛНЦ фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен и се определят от учредителния акт на фондацията. Управителните органи на фондацията не са ограничени от закона относно тяхното наименование, брой, както и по отношение на броя на техните членове. Във всички случаи фондацията следва да има поне един управителен орган, който да управлява и да изразява волята й. Когато в учредителния акт не са посочени органи на управление на фондацията, те се определят от окръжния съд по местоучредяването й при условията и по реда на чл. 34 от ЗЮЛНЦ. Законът не определя наименованията на органите на фондацията. В практиката са се наложили няколко по-популярни наименования: за върховен орган - настоятелство, съвет на фондацията, съвет на дарителите, върховен съвет, а за управителния орган - директор, управител, председател или управителен съвет. Законът не забранява създаването и на други допълнителни органи. Статутът, регулирането на техните правомощия, редът за включване на лицата в техния състав и други се определят с учредителният акт.
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за държавното обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
В случай че председателят на сдружението или фондацията се избира от органите на управление, се прилага чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, която гласи, че лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, подлежат на задължително осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване - фонд "Общо заболяване", фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица". Размерите на осигурителните вноски по фондовете на държавното обществено осигуряване са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата разпоредба е уредено разпределението им между осигурители и осигурени лица.
Месечните осигурителни вноски за посочените лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 9 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. По отношение същността на "неначислените възнаграждения" следва да се разбира дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са отразени по съответния начин в счетоводството на задълженото лице, съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Размерът на осигурителната вноска и разпределението й между осигурители и осигурени лица са регламентирани в чл. 157 от КСО. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за ДОО.
Здравното осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Осигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се правят и вноските за ДОО.
Сроковете за внасяне на задължителните осигурителни вноски са определени в чл. 7, ал. 1 и ал. 2, чл. 158 от КСО и чл. 40, ал.1, т. 1, буква "в" от ЗЗО.
Когато правоотношението не е възникнало по избор и е неприложима разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, ако не е сключен трудов договор или договор за управление, осигуряването се провежда по реда за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в ЗБДОО за съответната година.
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Размерът на осигурителната вноска и разпределението й между осигурители и осигурени лица са регламентирани в чл. 157 от КСО. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за ДОО.
Здравноосигурителната вноска за лицата, работещи без трудово правоотношение се определя и внася по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви "а" - "в" от ЗЗО.
Когато лицата упражняват дейности на различни основания по чл. 4 от КСО подлежат на осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход в поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО кодекса, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 отЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
На основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 и/или ал. 10 и/или чл. 4а и/или чл. 4а1 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 и/или 4а, ал. 6 и/или чл. 4а1, ал. 6 от КСО. Декларирането е помесечно, тъй като доходът се отнася за месеците, през които е положен трудът, и с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.
Предвид гореизложеното, ако липсва основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7, и в случай че в устава, учредителния акт или с решения на колективния или управителния орган на сдружението или фондацията не са определени/договорени възнаграждения за положен труд на председателя и на секретаря, осигурителни вноски не се дължат. Ако впоследствие в някой от гореспоменатите актове се предвиди клауза за изплащане на възнаграждение на председателя и на секретаря на фондацията или сдружението, следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски по гореописания ред при съблюдаване на максималния размер на месечния осигурителен доход.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Посочена е следната фактическа обстановка: ще бъде регистрирано юридическо лице с нестопанска цел. Ръководният орган на дружеството е председател и секретар. И двамата няма да получават възнаграждение от дружеството с нестопанска цел и работят по трудов договор в други дружества.
Въпрос: "Трябва ли да се осигуряват и в дружеството с нестопанска цел?"
Учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел се уреждат със Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации. Те подлежат на вписване в общ регистър на сдруженията и фондациите. Обединяващ елемент между тези два вида юридически лица с нестопанска цел е естеството на целта, за осъществяването на която се създават - тя винаги е нестопанска. Те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само доколкото тази дейност е свързана с предмета на основната им дейност и като използват приходите за постигане на предварително определените цели (арг. чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ).
Съгласно чл. 23, чл. 25 и чл. 30 от ЗЮЛНЦ върховен орган на сдружението е общото събрание. Управителен орган на сдружението е управителният съвет, който се избира от общото събрание. Управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. Юридически лица, които са членове на сдружението, могат да посочват за членове на управителния съвет и лица, които не са членове на сдружението. Членовете на управителния съвет се избират за срок до пет години. Управителният съвет избира от своя състав председател. В устава може да се предвиди, че председателят се избира от общото събрание или друг орган на сдружението. По решение на общото събрание функциите на управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице - управител. Учредителите приемат устав, който съдържа органите на управление (чл. 20, т. 6 от ЗЮЛНЦ).
Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗЮЛНЦ фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен и се определя от учредителния акт на фондацията. Управителните органи на фондацията не са ограничени от закона относно тяхното наименование и брой, както и по отношение на броя на техните членове. Във всички случаи фондацията следва да има поне един управителен орган, който да управлява и да изразява волята й. Когато в учредителния акт не са посочени органи на управление на фондацията, те се определят от окръжния съд по местоучредяването й при условията и по реда на чл. 34 от ЗЮЛНЦ. Законът не определя наименованията на органите на фондацията. В практиката са се наложили няколко по-популярни наименования: за върховен орган - настоятелство, съвет на фондацията, съвет на дарителите, върховен съвет, а за управителния орган - директор, управител, председател или управителен съвет. Законът не забранява създаването и на други допълнителни органи. Статутът, регулирането на техните правомощия, редът за включване на лицата в техния състав и други се определят с учредителния акт.
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатените или неначислените, и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
В случай че председателят на сдружението или фондацията се избира от органите на управление, се прилага чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, съгласно който лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, подлежат на задължително осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване - фонд "Общо заболяване", фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица". Размерите на осигурителните вноски по фондовете на държавното обществено осигуряване са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата разпоредба е уредено разпределението им между осигурители и осигурени лица.
Месечните осигурителни вноски за посочените лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 9 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. По отношение същността на "неначислените възнаграждения" следва да се разбира дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са отразени по съответния начин в счетоводството на задълженото лице, съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Размерът на осигурителната вноска и разпределението й между осигурители и осигурени лица са регламентирани в чл. 157 от КСО. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Здравното осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Осигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се правят и вноските за държавното обществено осигуряване. Сроковете за внасяне на задължителните осигурителни вноски са определени в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 158 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "в" от ЗЗО.
Когато правоотношението не е възникнало по избор и е неприложима разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, ако не е сключен трудов договор или договор за управление, осигуряването се провежда по реда за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение. Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Размерът на осигурителната вноска и разпределението й между осигурители и осигурени лица са регламентирани в чл. 157 от КСО. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Извод: Осигуряването на председателя и секретаря на юридическо лице с нестопанска цел зависи от това дали упражняват трудова дейност по изборна длъжност или без трудово правоотношение и дали за тази дейност е налице възнаграждение/доход от трудова дейност; в тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 8 или чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО, както и свързаните норми за държавното обществено и здравно осигуряване.
