ОТНОСНО:Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване чрез упълномощено лице с вх. № 20-21-14/29.11.2023 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Вие сте местно физическо лице, притежавате колекция от оригинални ретро видеоигри, които представляват компютърни програми по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Игрите са записани върху електронни носители - дискове и дискети. Не сте автор на посочените видеоигри, а сте ги закупил и имате лицензионно споразумение, което Ви дава право да ги използвате, включително с търговска цел. Лицензионното споразумение е обвързващо за всички купувачи на игрите. Искате да ги предоставите за ползване от дружество срещу възнаграждение.
Дружеството притежава заведение, където ще предоставя достъп на клиентите на заведението до възможността да играят на видеоигрите с развлекателна цел.
Задавате въпроса:
Възнаграждението, което ще получите, как ще се определи за данъчни цели като лицензионно възнаграждение или възнаграждение за наем на движими вещи?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство изразявам следното становище:
Договорът за лицензия е нормативно уреден в чл. 587 от Търговския закон (ТЗ). С него носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му. Лицензионният договор се сключва в писмена форма и се вписва в регистър на Патентното ведомство.
Той може да бъде противопоставен на трети лица след вписването (чл. 590 от ТЗ).
Страните по лицензионен договор могат да уговарят изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия (чл. 31, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ)).
При изключителна лицензия правата върху предмета на договора се отстъпват само на един лицензополучател, а лицензодателят се задължава да не предоставя лицензии със същия предмет на други лица. При неизключителна лицензия, лицензодателят си запазва правото както сам да експлоатира обекта на лицензията, така и да отстъпва ползването на предмета на лицензията и на трети лица.
При лицензионния договор съществува възможност лицензополучателят на изключителна лицензия да преотстъпи на друго лице правото да използва предмета на договора (чл. 596 от ТЗ). В този случай лицензополучателят може да сключи нов лицензионен договор с третото лице и се явява вторичен лицензодател по отношение на това трето лице. Този втори лицензионен договор се нарича договор за сублицензия. За неизключителната лицензия такава възможност не се предвижда.
Създаването на една видеоигра винаги е съпроводено с комерсиална цел. Със закупуването на игра, крайният потребител не придобива право на собственост върху крайния продукт. Заплатената цена представлява плащане, за да се получи неизключително право на използване (лицензия). Ако видеоиграта е закупена на физически носител (CD), то крайният потребител освен правото на ползване, придобива и собственост само и единствено върху този материален носител. При закупуването на видеоигри от крайни потребители обикновено се сключва лицензионно споразумение.
Крайният потребител се сдобива с правото да зарежда играта, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, да я предава на разстояние, да я съхранява в компютър и др. подобни. Той използва софтуера, програмата/играта с некомерсиална цел, за лични нужди.
Във вашия случай сте посочил, че се е сключило лицензионно споразумение, което е предоставило правата на ползване, каквито получават всички купувачи. Т.е. Вие сте закупил игрите в качеството Ви на краен потребител и нямате сключен договор за изключителна лицензия.
Ето защо, макар че притежавате право да ползвате видеоигрите и имате право на собственост върху техническите носители, Вие не сте лицензополучател по договор за изключителна лицензия и не може да предоставите такава под формата на сублицензия.
Следователно възнаграждението, което ще получите за предоставяне на правото на трето лице - търговско дружество да използва видеоигрите, като целта е да се предостави достъп за игра на по-широк кръг лица - клиенти на заведение, ще се квалифицира като доход от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, правно уреден в чл. 31 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Вие сте местно физическо лице и притежавате колекция от оригинални ретро видеоигри, представляващи компютърни програми по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Игрите са записани върху електронни носители - дискове и дискети. Не сте автор на тези видеоигри, а сте ги закупил и разполагате с лицензионно споразумение, което Ви дава право да ги използвате, включително с търговска цел. Лицензионното споразумение е обвързващо за всички купувачи на игрите. Желаете да предоставите игрите за ползване от дружество срещу възнаграждение. Дружеството притежава заведение, в което ще осигурява на клиентите достъп до възможността да играят на видеоигрите с развлекателна цел.
Въпрос: Възнаграждението, което ще получите, как ще се определи за данъчни цели - като лицензионно възнаграждение или като възнаграждение за наем на движими вещи?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се разглеждат следните правни норми и съображения:
Договорът за лицензия е уреден в чл. 587 от Търговския закон (ТЗ). С него носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя правото на ползване. Лицензионният договор се сключва в писмена форма и се вписва в регистър на Патентното ведомство. Съгласно чл. 590 от ТЗ този договор може да бъде противопоставен на трети лица след вписването.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) страните по лицензионен договор могат да уговарят изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия. При изключителна лицензия правата върху предмета на договора се отстъпват само на един лицензополучател, а лицензодателят се задължава да не предоставя лицензии със същия предмет на други лица. При неизключителна лицензия лицензодателят си запазва правото както сам да експлоатира обекта на лицензията, така и да отстъпва ползването на предмета на лицензията и на трети лица.
Съгласно чл. 596 от ТЗ при лицензионния договор е възможно лицензополучателят по изключителна лицензия да преотстъпи на друго лице правото да използва предмета на договора. В този случай лицензополучателят може да сключи нов лицензионен договор с третото лице и се явява вторичен лицензодател по отношение на това трето лице. Този втори лицензионен договор се нарича договор за сублицензия. За неизключителната лицензия такава възможност не е предвидена.
Създаването на видеоигра винаги е съпроводено с комерсиална цел. При закупуване на игра крайният потребител не придобива право на собственост върху крайния продукт. Заплатената цена представлява плащане за получаване на неизключително право на използване (лицензия). Когато видеоиграта е закупена на физически носител (CD), крайният потребител, освен правото на ползване, придобива собственост единствено върху материалния носител.
При закупуване на видеоигри от крайни потребители обичайно се сключва лицензионно споразумение. Крайният потребител придобива правото да зарежда играта, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, да я предава на разстояние, да я съхранява в компютър и други подобни. Той използва софтуера/програмата/играта с некомерсиална цел, за лични нужди.
В конкретния случай е посочено, че е налице лицензионно споразумение, което предоставя права на ползване, каквито получават всички купувачи. Тоест Вие сте закупил игрите в качеството на краен потребител и не разполагате с договор за изключителна лицензия. Поради това, въпреки че притежавате право да ползвате видеоигрите и право на собственост върху техническите носители, Вие не сте лицензополучател по договор за изключителна лицензия и не можете да предоставите такава под формата на сублицензия.
Следователно възнаграждението, което ще получите за предоставяне на правото на трето лице - търговско дружество да използва видеоигрите с цел предоставяне на достъп за игра на по-широк кръг лица - клиенти на заведение, се квалифицира като доход от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, уреден в чл. 31 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Извод: Възнаграждението, което ще получите, не се третира като лицензионно възнаграждение по договор за сублицензия, а като доход от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество по чл. 31 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност между описаната във въпроса фактическа обстановка и фактическата обстановка, установена при евентуално производство по ДОПК; при различие не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
