2_810/03.11.2021г.
КСО - чл.4, ал.1, т.1 и 7;
чл.4, ал.6;
чл.6, ал.2 и 3;
чл.10;
Описвате следната фактическа обстановка: предстои промяна в собствеността на дружеството, свързана с нов едноличен собственик на капитала, който лично няма да упражнява контрол върху дейността. Във връзка с това ще бъде назначен управител, който да подписва документи. Обемът на документацията е много малък - 3 - 4 фактури на месец за наем. Няма да има персонал, назначен на постоянна длъжност и пълно работно време.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
- Възможно ли е да се наеме лице, извършващо контролна дейност през 2-3 дни от месеца по 1 час?
- Върху какъв доход следва да се внасят задължителните осигурителни вноски за него?
- Ако лицето е пенсионер, възможно ли е да се внасят само вноски за здравно осигуряване?
- С какъв код ще се подават данни в персоналния регистър за лицето?
- Възможно ли е счетоводител, назначен по чл.114 от КТ за 4 дни по 1 час да бъде упълномощено да подписва фактури и платежни документи, за да не се налага назначаването на друг персонал?
С оглед изложеното в запитването, при сега действащата нормативна уредба и предоставената на НАП компетентност, изразявам следното принципно становище:
В чл.3 от Закона за националната агенция за приходи (ЗНАП), са регламентирани функциите и правомощията на агенцията.
Съгласно цитираната разпоредба, НАП не е компетентна да дава становища относно сключването на правоотношения между търговско дружество и нейният управител, както и по отношение на упълномощавания. Освен това, следва да имате предвид, че осигуряването произтича от вида на упражняваната трудова дейност.
Без оглед на горното, Ви уведомяване следното:
Упражняването на трудова дейност по смисъла Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основна предпоставка за възникване на осигуряване и е въведена с чл.10 от КСО. На основание тази разпоредба, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО.
Вида на правоотношението, работното време, почивки и отпуски на работниците и служителите са регламентирани в Кодекса на труда (КТ).
Съгласно чл.138, ал.1 от КТ, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време).
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от КТ, регламентира, че трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.
Когато физическо лице има сключен трудов договор и упражнява трудова дейност като работник или служител, е задължително осигурен за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (чл.4, ал.1, т.1 от КСО).
Когато договора за управление и контрол на търговско дружество е сключен по реда на Търговския закон (ТЗ), следва да се имат предвид разпоредбите на чл.135-147 от същия. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл.141, ал.7 от ТЗ).
Договора за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определени стопански резултати в рамките на договорения срок (респективно - безсрочно).
В търговския закон не е регламентирано, че управителите на търговски дружества могат да работят за определени дни и часове в месеца.
По силата на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, за същите осигурителни рискове като работниците и служителите се осигуряват и управителите и прокуристите на търговски дружества.
Обстоятелството, че по договора за управление и контрол може да бъде назначено физическо лице, което има отпусната пенсия в случая е без значение. Разпоредбата, която дава право на осигуряване по свое желание е чл.4, ал.6 от КСО. Съгласно цитираната норма, лицата по чл.4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Следователно, нормата не се отнася за лицата, които са управителите на търговски дружества, тъй както вече беше посочено, те се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл.6, ал.2 от КСО).
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Реда и начина за подаване на данни за осигурените лица по чл. 4 от КСО е определен в Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Там в указанията за попълване на декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице" са посочени кодовете за т.12 "Вид осигурен", с които се подават данни в персоналния регистър за различните категории лица.
Описана е следната фактическа обстановка: предстои промяна в собствеността на дружеството, при която ще има нов едноличен собственик на капитала, който лично няма да упражнява контрол върху дейността. В тази връзка ще бъде назначен управител, който да подписва документи. Обемът на документацията е много малък - 3 - 4 фактури месечно за наем. Няма да има персонал, назначен на постоянна длъжност и пълно работно време.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Възможно ли е да се наеме лице, извършващо контролна дейност през 2-3 дни от месеца по 1 час?
Въпрос: Върху какъв доход следва да се внасят задължителните осигурителни вноски за него?
Въпрос: Ако лицето е пенсионер, възможно ли е да се внасят само вноски за здравно осигуряване?
Въпрос: С какъв код ще се подават данни в персоналния регистър за лицето?
Въпрос: Възможно ли е счетоводител, назначен по чл.114 от КТ за 4 дни по 1 час, да бъде упълномощено да подписва фактури и платежни документи, за да не се налага назначаването на друг персонал?
С оглед изложеното и при действащата нормативна уредба се изразява следното принципно становище.
В чл.3 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП) са регламентирани функциите и правомощията на агенцията. Съгласно тази разпоредба НАП не е компетентна да дава становища относно сключването на правоотношения между търговско дружество и неговия управител, както и относно упълномощавания. Освен това се посочва, че осигуряването произтича от вида на упражняваната трудова дейност.
Извод: НАП не дава становища по въпросите за сключване на правоотношения между дружеството и управителя и по въпросите за упълномощаване, а разглежда единствено осигурителните последици според вида на трудовата дейност.
1. Възникване на осигуряването и кръг на осигурените лица
Упражняването на трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основна предпоставка за възникване на осигуряване и е въведено с чл.10 от КСО. На основание тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване, е определен в чл.4 и чл.4а от КСО.
Извод: Осигуряването възниква и съществува само при реално упражняване на трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за периодите, за които са внесени или дължими осигурителни вноски.
2. Трудови правоотношения и непълно работно време
Видът на правоотношението, работното време, почивките и отпуските на работниците и служителите са регламентирани в Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл.138, ал.1 от КТ страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време).
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от КТ предвижда, че трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.
Когато физическо лице има сключен трудов договор и упражнява трудова дейност като работник или служител, то е задължително осигурено за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица - чл.4, ал.1, т.1 от КСО.
Извод: При трудов договор, включително за непълно работно време или за определени дни по чл.114, ал.1 от КТ, лицето подлежи на задължително осигуряване за всички рискове по чл.4, ал.1, т.1 от КСО.
3. Договор за управление и контрол по Търговския закон
Когато договорът за управление и контрол на търговско дружество е сключен по реда на Търговския закон (ТЗ), следва да се имат предвид разпоредбите на чл.135 - 147 от ТЗ. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик - чл.141, ал.7 от ТЗ.
Договорът за управление е договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определени стопански резултати в рамките на договорения срок (или безсрочно).
В Търговския закон не е регламентирано, че управителите на търговски дружества могат да работят за определени дни и часове в месеца.
По силата на чл.4, ал.1, т.7 от КСО за същите осигурителни рискове като работниците и служителите се осигуряват и управителите и прокуристите на търговски дружества.
Обстоятелството, че по договора за управление и контрол може да бъде назначено физическо лице, на което е отпусната пенсия, е без значение за задължението за осигуряване.
Разпоредбата, която дава право на осигуряване по свое желание, е чл.4, ал.6 от КСО. Съгласно тази норма лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Следователно тази норма не се отнася за лицата, които са управители на търговски дружества, тъй като те се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
Извод: Управителите на търговски дружества, включително пенсионери, подлежат на задължително осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО за всички съответни рискове, без възможност да избират осигуряване само по свое желание по чл.4, ал.6 от КСО, а ТЗ не предвижда режим на работа на управителя само в определени дни и часове.
4. Осигурителен доход и минимални прагове
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност - чл.6, ал.2 от КСО.
Съгласно чл.6, ал.3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т.7 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал.2, т.3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - върху минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Извод: Осигурителните вноски за работници, служители и управители по чл.4, ал.1, т.7 от КСО се дължат върху брутното месечно възнаграждение, но не под минималния осигурителен доход (или минималната работна заплата, ако няма определен праг) и не над максималния осигурителен доход.
5. Подаване на данни в персоналния регистър
Редът и начинът за подаване на данни за осигурените лица по чл.4 от КСО са определени в Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В указанията за попълване на декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице" към тази наредба са посочени кодовете за т.12 "Вид осигурен", с които се подават данни в персоналния регистър за различните категории лица.
Извод: Видът осигурен и съответният код за подаване на данни в персоналния регистър се определят съгласно указанията към декларация образец №1 по Наредба № Н-13/17.12.2019 г., като за всяка категория лица се използва предвидения в указанията код.
