НАП: Осигурителен статус на самоосигуряващо се лице при прекъсване и възобновяване на дейност и временна неработоспособност по КСО

ОТНОСНО: прекъсване и възобновяване на дейност от самоосигуряващо се лице

Изложена е следната фактическа обстановка:

Самоосигуряващо се лице, в качеството му на едноличен собственик на ЕООД, подава декларация за възобновяване на трудова дейност по реда на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), считано от 01.11.2018 г., с вид на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и общо заболяване и майчинство.

На 17.01.2020 г. лицето подава в ТД на НАП декларация за прекъсване на осигуряването си в качеството на собственик на ЕООД, считано от 01.01.2020 г., и от същата дата декларира възобновяване на дейност като самоосигуряващо се лице в качеството му на съдружник и управител на друго търговско дружество със същия вид на осигуряване.

През периода 19.12.2019 г. - 17.01.2020 г. лицето е представило болничен лист пред ТП на НОИ с причина "общо заболяване".

Във връзка с описаната фактическа обстановка е зададен следният въпрос:

Въпрос: Следва ли лицето да се счита за осигурено лице по смисъла на §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО)?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимите нормативни разпоредби е изразено следното становище:

Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за държавното обществено осигуряване (ДОО. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици и съдружници на търговски дружества, са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ (основание чл. 4, ал. 10 от КСО).

Съгласно §1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност.

Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.

Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица имат задължение да декларират всяко започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата си дейност, за която са регистрирани. В последното изречение на същата разпоредба е посочено, че когато тези лица са осигурени за общо заболяване и майчинство, декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.

Предвид гореизложеното се подчертава, че самоосигуряващите се лица декларират започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата си дейност, а не на осигуряването си. Такъв е смисълът и на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от наредбата. Тези обстоятелства са посочени и в образеца на декларация, утвърден от изпълнителния директор на НАП.

В конкретния случай лицето е изпълнило задължението си да декларира възобновяването на трудова дейност като съдружник в търговско дружество по установения нормативен ред и продължава дейността си в същото качество - на самоосигуряващо се лице.

Същевременно, на основание последното изречение на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, не се подава декларация за прекъсване на дейността за периодите, в които самоосигуряващото се лице е във временна неработоспособност поради общо заболяване, а съгласно §1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите на временна неработоспособност.

На основание чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, и за времето, през което не са имали право на парично обезщетение.

Извод: При описаните обстоятелства лицето се счита за осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, като осигуряването му продължава и през периода на временна неработоспособност, без да се подава декларация за прекъсване на дейността и без да се дължат осигурителни вноски за този период по силата на чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ.