Изх. № 35-00-132
Дата : 20.01.2017 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40а;
Регламент (ЕО) ) 883/2004; чл. 11(1);
Регламент (ЕО) ) 883/2004; чл. 11(3)(а).
|
Относно:Задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на български гражданин, който живее, учи и упражнява трудова дейност в Кралство Дания |
С Ваше писмо, получено в ЦУ на НАП с вх. № 35-00-132/19.12.2016 г., се поставят въпроси във връзка със следните факти:
Български гражданин считано от месец август 2010 г. заминава за Кралство Дания. Там е приет за студент и се дипломира с образователна степен "бакалавър". Предстои му да кандидатства магистратура в Университета в Олборг. От датата на заминаването си от България и към настоящия момент пребивава непрекъснато в Дания, където учи и работи. В България е идвал само два пъти - през 2014 г. и 2016 г., за около 2 месеца всеки път.
В писмото не е поставен конкретен въпрос от компетентността на НАП, а се отправя молба да бъдат извършени необходимите действия от съответните компетентни институции в България с оглед спазване на правилата за координация на системите за социална сигурност, така че въз основа на данните, посочени в документа по Регламент (ЕО) № 883/2004 или друг документ/удостоверение, месеците без данни за здравно осигуряване в България да бъдат покрити и да бъде коригиран здравноосигурителният му статус.
Във връзка с така представените факти, поставените въпроси и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното принципно становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в (НЗОК), е определен в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка, не са задължително осигурени в НЗОК.
От 01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС).
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕО) 883/2004 (чл. 11 - 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). Съгласно чл. 11(1) от общите правила на Регламент (ЕО) 883/2004 лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си. Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице само в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка. Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
Важно е да се подчертае, че в цитираната по-горе хипотеза на чл. 11(3)(а) от регламента, в която лицето полага труд само в една държава-членка (Дания), не съществува задължение за уведомяване на компетентната институция по определяне на приложимото законодателство и не се издава Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност (Формуляр А1 или Е101). В този случай периодите на осигуряване по чуждото законодателство се удостоверяват с формуляр за завършени периоди на осигуряване.В случай, че спрямо лицето се прилага законодателството на друга държава-членка, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, то не подлежи на задължително осигуряване в НЗОК. За да удостовери факта, че подлежи на здравно осигуряване в друга държава-членка, може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка. Въз основа на така представените документи, месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителният му статус.
По отношение на чл. 40а от ЗЗО:
Съгласно чл. 40а от ЗЗО българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите.
След 1 януари 2007 г. разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО, не се прилага по отношение на периоди, за които, съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се прилага законодателството на другата държава-членка на ЕС, държава от ЕИП или Конфедерация Швейцария.
Ако спрямо Вас за определен период от време е било приложимо законодателството на друга държава, за този период Вие сте освободен от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО и в тази хипотеза разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО е неприложима.
Що се отнася до формуляр Е104 (S041), компетентна институция в България по отношение на издаването на това удостоверение е НЗОК и Националния осигурителен институт.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на нап:
/Г. ДИМИТРОВА/
В запитването са изложени следните факти: български гражданин от месец август 2010 г. заминава за Кралство Дания. Там е приет за студент и се дипломира с образователна степен "бакалавър". Предстои му да кандидатства за магистратура в Университета в Олборг. От датата на заминаването си от България и към момента пребивава непрекъснато в Дания, където учи и работи. В България е идвал само два пъти - през 2014 г. и 2016 г., за около 2 месеца всеки път.
В писмото не е формулиран конкретен въпрос от компетентността на НАП, а е отправена молба да бъдат извършени необходимите действия от съответните компетентни институции в България с оглед спазване на правилата за координация на системите за социална сигурност, така че въз основа на данните, посочени в документа по Регламент (ЕО) № 883/2004 или друг документ/удостоверение, месеците без данни за здравно осигуряване в България да бъдат покрити и да бъде коригиран здравноосигурителният му статус.
Извод: Запитването съдържа фактическа обстановка и обща молба за прилагане на правилата за координация, без конкретно формулиран въпрос към НАП.
Относно задължителното здравно осигуряване и приложимото законодателство
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка, не са задължително осигурени в НЗОК.
От 01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз. Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си. Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице само в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
Подчертава се, че в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, при която лицето полага труд само в една държава-членка (в случая - Дания), не съществува задължение за уведомяване на компетентната институция по определяне на приложимото законодателство и не се издава "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност" (формуляр А1 или Е101). В този случай периодите на осигуряване по чуждото законодателство се удостоверяват с формуляр за завършени периоди на осигуряване.
В случай че спрямо лицето се прилага законодателството на друга държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО то не подлежи на задължително осигуряване в НЗОК.
За да удостовери факта, че подлежи на здравно осигуряване в друга държава-членка, лицето може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (например ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка.
Въз основа на така представените документи месеците без данни за здравно осигуряване в България ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителният статус на лицето.
Извод: Когато по правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо лицето се прилага законодателството на друга държава-членка (напр. Дания, където то работи), то не подлежи на задължително осигуряване в НЗОК по чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, а непокритите периоди в България могат да се коригират въз основа на формуляри/удостоверения за осигуряване, издадени от компетентната институция на тази държава.
Относно прилагането на чл. 40а от ЗЗО
Съгласно чл. 40а от ЗЗО българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година, след подадено заявление до Националната агенция за приходите.
След 1 януари 2007 г. разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО не се прилага по отношение на периоди, за които, съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се прилага законодателството на другата държава-членка на ЕС, държава от ЕИП или Конфедерация Швейцария.
Ако спрямо лицето за определен период от време е било приложимо законодателството на друга държава, за този период то е освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО и в тази хипотеза разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО е неприложима.
Извод: Когато за даден период по правилата за координация се прилага законодателството на друга държава-членка, освобождаването от здравноосигурителни вноски в НЗОК произтича пряко от чл. 33, ал. 2 от ЗЗО и чл. 40а от ЗЗО не се прилага за тези периоди.
Относно формуляр Е104 (S041)
По отношение на формуляр Е104 (S041) се посочва, че компетентни институции в България за издаването на това удостоверение са НЗОК и Националният осигурителен институт.
Извод: За издаване на формуляр Е104 (S041) компетентни органи в България са НЗОК и Националният осигурителен институт.
