НАП: Задължения на синдика като работодател по чл. 42 ЗДДФЛ при изплащане на трудови възнаграждения в производство по несъстоятелност

В молбата е посочено, че с Определение № 6798 от 31.12.2018 г. на ..... градски съд, Търговска колегия, VІ-10 състав по т.д. № 2126 от 2013 г. не е одобрена съставената от Вас Частична сметка № 2 за разпределение на наличните парични суми между кредиторите на длъжника "....." АД. В определението е указано, че при изготвяне на новата сметка синдикът следва да се съобрази доколко е компетентен да осъществява правомощията на работодател по смисъла на чл. 42 от ЗДДФЛ, върху какви суми, част от приетите вземания, следва да се начислява това данъчно задължение, ако се прецени, че синдикът е компетентен да го начислява, и дали е спазена съответната административна процедура съгласно ДОПК и ЗДДФЛ.

В тази връзка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: При изготвяне на Частична сметка за разпределение за изплащане на възнагражденията на работници и служители, работили в несъстоятелното дружество, синдикът следва ли да начислява данъчните задължения, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ?

Въпрос 2: Следва ли синдикът да удържа данък по ЗДДФЛ при изплащане на сумите и да ги превежда в компетентната структура на Националната агенция за приходите (НАП) или следва удържаните суми да бъдат оставени в масата на несъстоятелността и след последващо предявяване от НАП, да ги разпредели в следваща сметка за разпределение, с оглед разпоредбите на чл. 722 от Търговския закон (ТЗ)?

Въпрос 3: В случай че синдикът удържа сумите по ЗДДФЛ, как следва да се изчисли размерът на удръжката от трудовото възнаграждение и тя равна ли е на 10% от приетото вземане?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище:

Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа.

Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) или за задължително осигуряване в чужбина.

Месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО.

На основание чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа, формирана по гореописания начин, се намалява със:

• данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ;
• данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение.

Съгласно чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа, след намаленията по чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а за доходите, придобити като морско лице - по данъчна ставка 1 на сто.

На основание чл. 42, ал. 5 и ал. 9 от ЗДДФЛ, в общия случай данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец, и се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и чл. 66 от ЗДДФЛ.

От цитираните разпоредби следва, че задължението за определяне, удържане и внасяне на авансово дължимия данък за доходите по трудови правоотношения е вменено на работодателя.

По смисъла на § 1, т. 27, буква "а" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ работодател е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.

В конкретния случай работодател е дружеството в несъстоятелност, а Вие, в качеството си на синдик, представлявате същото след обявяването му в несъстоятелност.

Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ са посочени вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Следователно както трудовите възнаграждения, така и размерът на всички удръжки, включително за данъци и осигурителни вноски, би трябвало да са начислени от работодателя (АД "....").

От това следва, че за Вас не възниква задължение за начисляване на данък по реда на ЗДДФЛ при изплащането на вземания по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ.

От друга страна, задължението за удържане на начисления данък по чл. 42 от ЗДДФЛ възниква за работодателя (АД "..." - в несъстоятелност) едва при окончателното изплащане на възнагражденията за съответния месец.

От изложеното в молбата и приложените документи не става ясно по категоричен начин дали данъкът, дължим за съответните възнаграждения, е включен в сумата на вземанията на работниците и служителите. При условие че това е така, същият би следвало да се намали при изготвянето на Частичната сметка във връзка със задължението на работодателя за удържането му.

На основание чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ данъкът се внася от работодателя в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е удържан. В същия срок работодателят следва да декларира дължимия данък по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Извод по Въпрос 1: Синдикът не следва да начислява данъчните задължения по ЗДДФЛ при изготвяне на Частична сметка за разпределение за изплащане на възнагражденията по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ, тъй като начисляването следва да е извършено от работодателя.

Извод по Въпрос 2: Задължението за удържане и внасяне на данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ е на работодателя (дружеството в несъстоятелност), като при изготвяне на Частичната сметка следва да се намали сумата на вземанията с дължимия данък, ако той е включен в тях, с оглед задължението на работодателя да го удържи и внесе в сроковете по чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ.

Извод по Въпрос 3: Размерът на данъка не е фиксиран като 10% от приетото вземане, а се определя по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ - върху месечната данъчна основа, формирана съгласно чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, като се прилага данъчна ставка 10 на сто (или 1 на сто за доходи, придобити като морско лице).