ОТНОСНО: Определяне вида на осигуряване на самоосигуряващо се лице
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-31-20/29.02.2024 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Във връзка с писмо на ТП на НОИ - гр. ......... по повод представен болничен лист за периода от 15.01.2024 г. до 28.01.2024 г., е извършена проверка в ИС на НАП относно вид на осигуряване на самоосигуряващо се лице - С.С., ЕГН ............
Установено е, че самоосигуряващото се лице е декларирало прекъсване на дейност през м.12.2020 г. и възобновяване на дейност от 01.06.2021 г. без заявен вид на осигуряване. Декларацията е подадена по електронен път на 01.06.2021 г. с ПИК и лицето е получило съобщение, че декларацията е приета.
Декларации обр. № 1 за периода м. 06.2021 г. до м. 01.2024 г. включително, са подавани в срок, с процент за общо заболяване и майчинство и осигурителните вноски са платени.
Съгласно подадените данни в т. 16.2 на декларация обр. № 1, лицето е ползвало болнични през м. 02. и 03.2022 г. и м. 01, 03 и 04.2022 г.
Към запитването е приложено писмо на ТП на НОИ ........., в което е посочено, че С.С. е собственик и управител на "С" ЕООД и молба за становище подлежи ли на осигуряване за общо заболяване и майчинство самоосигуряващото се лице към 15.01.2024 г. - началото на временната му неработоспособност.
При извършена служебна проверка в СУП се установи, че С.С. упражнява дейност като собственик на "С" ЕООД.
На 21.12.2020 г. е подадена декларация за прекъсване на дейност на самоосигуряващо се лице - собственик на "С" ЕООД, считано от 20.12.2020 г. и възобновяване на дейност на 01.06.2021 г., считано от 01.06.2021 г.
Поставяте следния въпрос:
Подлежи ли С.С. на осигуряване за общо заболяване и майчинство?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО собствениците и съдружниците в търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Собствениците и съдружниците в търговски дружества, които упражняват трудова дейност, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (образец ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
Със същия образец на декларация се осъществява и правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).
С разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидена възможност самоосигуряващото се лице да промени вида на осигуряването си с подаване на декларацията в срок от 1 до 31 януари на съответната календарна година. С изречение второ от същата разпоредба се пояснява, че при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
Според цитираните разпоредби самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и по свое желание могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство като видът на осигуряването се избира с декларация образец ОКд-5, ако декларацията е подадена в 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност.
Задължителното осигуряване е обективно правно задължение, т.е. правно задължение, което възниква по силата на закона и независимо от волята на задълженото лице. Доброволното осигуряване е субективно правно задължение, т.е. правно задължение, което възниква единствено по волята на задълженото лице. Наложеното от закона правно задължение е обективно (външно за субекта, извън неговата воля) и възниква автоматично при наличието на посочените в закона предпоставки, без да е необходимо волеизявление на задълженото лице. Обратно - субективното, доброволно поето правно задължение, представлява самоограничаване на свободата на правния субект, предприета от него лично и свободно за удовлетворяване на потребност, произтичаща от неговия личен интерес.
Задължението за осигуряване в минимален обем е регламентирано по закон в нормата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и увеличаването на обема социални рискове над минималния такъв се извършва не чрез фактически действия по внасяне на осигурителни вноски, а чрез подаване на декларация по образец ОКд-5, в която да бъде заявено това обстоятелство. Конклудентните действия по внасяне на осигурителни вноски по чл. 4, ал. 4 от КСО не са обявени от нормативен акт за правопораждащ юридически факт. Когато в подадената декларация обр. ОКд-5 не е заявен видът на осигуряване, размерът на реално внесените социално осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването.
Следователно, самоосигуряващото се лице е следвало да подаде декларация по чл. 1, ал. 3, изр. първо от НООСЛБГРЧМЛ (обр. ОКд-5), с която изрично да заяви желание да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. С въвеждането на института на декларация за избран вид на осигуряването законодателят имплицитно е изключил избор на осигуряване чрез конклудентни действия (например чрез плащане на съответните осигурителни вноски и/или подаване на декларации обр. № 1).
В конкретния случай самоосигуряващото се лице е подало следните декларации образец ОКд-5 (по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ):
- За прекъсване на трудова дейност, като собственик на ЕООД, считано от 20.12.2020 г., т.е. самоосигуряващото се лице упражнява трудова дейност до 19.12.2020 г. включително, и
- За възобновяване на трудова дейност като собственик на ЕООД, считано от 01.06.2021 г., без да е избрало вид на осигуряване.
Видно от подадените декларации през различни календарни години, лицето е спазило разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, като в нормативно установения 7-дневен срок е декларирало прекъсване на упражняваната трудова дейност през 2020 г. и възобновяване на трудовата дейност през следващата календарна година, считано от 01.06.2021 г. С декларацията за възобновяване на дейността (обр. ОКд-5) не е избрало вида на осигуряване, тоест не се е възползвало от възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО и чл. 1, ал. 3, изр. първо от НООСЛБГРЧМЛ, да избере да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Следователно, следва да се счита осигурено само за минималните задължителни социални осигурителни рискове за самоосигуряващите се лица - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Във връзка с писмо на ТП на НОИ - гр. .........., по повод представен болничен лист за периода от 15.01.2024 г. до 28.01.2024 г., е извършена проверка в информационната система на НАП относно вида на осигуряване на самоосигуряващо се лице - С.С., ЕГН ............ Установено е, че лицето е декларирало прекъсване на дейност през м. 12.2020 г. и възобновяване на дейност от 01.06.2021 г., без заявен вид на осигуряване. Декларацията е подадена по електронен път на 01.06.2021 г. с ПИК и лицето е получило съобщение, че декларацията е приета.
Декларации обр. № 1 за периода от м. 06.2021 г. до м. 01.2024 г. включително са подавани в срок, с посочен процент за общо заболяване и майчинство, и осигурителните вноски са платени. Съгласно подадените данни в т. 16.2 на декларация обр. № 1, лицето е ползвало болнични през м. 02 и 03.2022 г. и м. 01, 03 и 04.2022 г.
Към запитването е приложено писмо на ТП на НОИ - .........., в което е посочено, че С.С. е собственик и управител на "С" ЕООД, както и молба за становище дали самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство към 15.01.2024 г. - началото на временната му неработоспособност.
При извършена служебна проверка в СУП се установява, че С.С. упражнява дейност като собственик на "С" ЕООД. На 21.12.2020 г. е подадена декларация за прекъсване на дейност на самоосигуряващо се лице - собственик на "С" ЕООД, считано от 20.12.2020 г., и декларация за възобновяване на дейност на 01.06.2021 г., считано от 01.06.2021 г.
Въпрос: Подлежи ли С.С. на осигуряване за общо заболяване и майчинство?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се изразява следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО собствениците и съдружниците в търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО. Собствениците и съдружниците в търговски дружества, които упражняват трудова дейност, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (образец ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
Със същия образец на декларация се осъществява и правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
С разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидена възможност самоосигуряващото се лице да промени вида на осигуряването си с подаване на декларацията в срок от 1 до 31 януари на съответната календарна година. В изречение второ на същата алинея е уточнено, че при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
От цитираните разпоредби следва, че самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и по свое желание могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, като видът на осигуряването се избира с декларация образец ОКд-5, ако декларацията е подадена в 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност.
Задължителното осигуряване е обективно правно задължение, тоест правно задължение, което възниква по силата на закона и независимо от волята на задълженото лице. Доброволното осигуряване е субективно правно задължение, тоест правно задължение, което възниква единствено по волята на задълженото лице. Наложеното от закона правно задължение е обективно (външно за субекта, извън неговата воля) и възниква автоматично при наличието на посочените в закона предпоставки, без да е необходимо волеизявление на задълженото лице. Обратно, субективното, доброволно поето правно задължение представлява самоограничаване на свободата на правния субект, предприето от него лично и свободно за удовлетворяване на потребност, произтичаща от неговия личен интерес.
Задължението за осигуряване в минимален обем е регламентирано по закон в нормата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а увеличаването на обема на социалните рискове над минималния се извършва не чрез фактически действия по внасяне на осигурителни вноски, а чрез подаване на декларация по образец ОКд-5, в която да бъде заявено това обстоятелство. Конклудентните действия по внасяне на осигурителни вноски по чл. 4, ал. 4 от КСО не са обявени от нормативен акт за правопораждащ юридически факт. Когато в подадената декларация обр. ОКд-5 не е заявен видът на осигуряване, размерът на реално внесените социалноосигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването.
Следователно самоосигуряващото се лице е следвало да подаде декларация по чл. 1, ал. 3, изр. първо от НООСЛБГРЧМЛ (обр. ОКд-5), с която изрично да заяви желание да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. С въвеждането на института на декларация за избран вид на осигуряването законодателят имплицитно е изключил избор на осигуряване чрез конклудентни действия, като например плащане на съответните осигурителни вноски и/или подаване на декларации обр. № 1.
В конкретния случай самоосигуряващото се лице е подало следните декларации образец ОКд-5 по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ:
- Декларация за прекъсване на трудова дейност като собственик на ЕООД, считано от 20.12.2020 г., от което следва, че самоосигуряващото се лице упражнява трудова дейност до 19.12.2020 г. включително.
- Декларация за възобновяване на трудова дейност като собственик на ЕООД, считано от 01.06.2021 г., без да е избран вид на осигуряване.
От подадените декларации през различни календарни години се установява, че лицето е спазило разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, като в нормативно установения 7-дневен срок е декларирало прекъсване на упражняваната трудова дейност през 2020 г. и възобновяване на трудовата дейност през следващата календарна година, считано от 01.06.2021 г. С декларацията за възобновяване на дейността (обр. ОКд-5) не е избран видът на осигуряване, тоест лицето не се е възползвало от възможността, предвидена в чл. 4, ал. 4 от КСО и чл. 1, ал. 3, изр. първо от НООСЛБГРЧМЛ, да избере да се осигурява и за общо заболяване и майчинство.
Следователно следва да се счита, че лицето е осигурено само за минималните задължителни социални осигурителни рискове за самоосигуряващите се лица.
Извод: С.С. не подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство, тъй като при възобновяване на дейността от 01.06.2021 г. не е подал декларация образец ОКд-5 за избор на осигуряване и за този риск и следва да се счита осигурен само за минималните задължителни социални осигурителни рискове по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
