Изх. № 55-30-10088
Дата: 08. 07. 2025 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 10;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11, § 1;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11, § 3, буква "а";
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 16, § 1;
ЗДДФЛ, чл. 5;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а";
ЗКПО, чл. 65, ал. 2;
ЗКПО, чл. 73, ал. 1.
ОТНОСНО:Прилагането на данъчното и осигурителното законодателство по отношение на лице, собственик и управител на българско дружество
Във Ваше писмо, с вх. № .... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
Предстои регистрация на дружество в България, чийто собственик и управител е български гражданин, който работи по трудов договор и пребивава в държава - членка на Европейския съюз (ЕС). Там той е социално осигурен и сумата, върху която се осигурява е по-голяма от максималния осигурителен доход за България. В дружеството, на което ще бъде собственик и управител, ще полага личен труд, но няма да получава възнаграждение, а в края на годишния отчетен период, след плащане на данъците, ще получава дивидент.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Лицето трябва ли да се самоосигурява в България?
- При положение че данъкът върху дивидента се удържа и внася в България, дивидентът подлежи ли на допълнително облагане в страната по пребиваване на лицето (в случая Франция)?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Запитването е насочено към проучване становището на НАП и има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. В тази връзка Ви уведомявам, че изразявам само принципно становище по поставените въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на задълженото лице, да дават основание за третиране, различно от изложеното по-долу.
Прилагане на осигурителното законодателство:
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
При положение че лицето ще упражнява трудова дейност като собственик на търговското дружество - съответно е лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, той е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
По отношение на лицата, граждани на държави - членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004. В следствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.
В Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки.
Съгласно изложената в запитването фактическата обстановка лицето е български гражданин, осъществява дейност като заето лице във Франция и едновременно с това възнамерява да започне дейност като самостоятелно заето лице в България. При това положение той попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и спрямо него следва да бъде определено приложимо законодателството в областта на социалната сигурност.
В този случай за лицето възниква задължение да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата членка, в която пребивава - в случая Франция (основание чл. 16(1) от Регламент №987/2009).
Компетентната институция на държавата членка по пребиваване ще определи приложимото спрямо лицето законодателство в областта на социалната сигурност. Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост и за всички осъществявани от лицето дейности, с произтичащите от това задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
По прилагане на данъчното законодателство:
Доходите на местни и чуждестранни физически лица са обект на облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Посочено е, че лицето ще полага личен труд за дружество, на което ще бъде собственик и управител, без да конкретизира от къде ще полага труда. От изложената фактическа обстановка става ясно, че лицето живее и работи като наето лице по сключен трудов договор в чужбина.
От изложеното в запитването може да се допусне, че лицето има качеството на чуждестранно физическо лице по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане.
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. По смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от източник в Република България. Доходите от дивидент от източник в България, реализирани от чуждестранно лице за данъчни цели по смисъла на чл. 5 от закона, се облагат по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ. По смисъла на посочената разпоредба, доходите от дивиденти в полза на чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък, който в съответствие с разпоредбите на чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Ставката на данъка за доходите от дивиденти е 5 на сто (съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ). В съответствие с чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, дължимият данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент, а дължимият данък се декларира от предприятието - платец на дохода, в данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Предприятието е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, като справката се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Съгласно чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ справката се предоставя само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП.
На основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 или по чл. 55.
Следва да имате предвид, че НАП не е компетентна да изразява становище по прилагането на чуждестранно данъчно законодателство. По поставения въпрос, относно облагане на доходите от дивидент във Франция, може да се обърнете към съответната данъчна администрация, администрираща този вид данък, в чуждата държава.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Във връзка с предстояща регистрация на дружество в България е изложена следната фактическа обстановка: собственик и управител на дружеството ще бъде български гражданин, който работи по трудов договор и пребивава в държава - членка на Европейския съюз (Франция). В тази държава лицето е социално осигурено върху доход, по-голям от максималния осигурителен доход за България. В българското дружество лицето ще полага личен труд като собственик и управител, без да получава възнаграждение за този труд, а след приключване на годишния отчетен период и след плащане на данъците ще получава дивидент.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Лицето трябва ли да се самоосигурява в България?
Въпрос 2: При положение че данъкът върху дивидента се удържа и внася в България, дивидентът подлежи ли на допълнително облагане в страната по пребиваване на лицето (в случая Франция)?
Посочено е, че изпълнителният директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на правомощията на агенцията. Запитването има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън тези правомощия, поради което се изразява само принципно становище. Уточнява се, че факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, могат да обосноват различно третиране от изложеното по-долу.
Прилагане на осигурителното законодателство
Упражняването на трудова дейност е основно условие за възникване на основание за осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, за която са внесени или са дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
При положение че лицето ще упражнява трудова дейност като собственик на търговското дружество, то попада в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
За лицата - граждани на държави - членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.
Приложимото законодателство в областта на социалната сигурност се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004. В резултат от това определяне се установява държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (чл. 11, § 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004). В Дял II на регламента са предвидени изключения от това правило за различни хипотези, включително при осъществяване на дейност в две или повече държави членки.
Според изложената фактическа обстановка лицето е български гражданин, осъществява дейност като заето лице във Франция и едновременно с това възнамерява да започне дейност като самостоятелно заето лице в България. При това положение лицето попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и спрямо него следва да бъде определено приложимото законодателство в областта на социалната сигурност.
В този случай за лицето възниква задължение да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата членка, в която пребивава - във Франция, на основание чл. 16, § 1 от Регламент (ЕО) №987/2009. Компетентната институция на държавата членка по пребиваване ще определи приложимото спрямо лицето законодателство в областта на социалната сигурност.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост и за всички осъществявани от лицето дейности, с произтичащите от това задължения. Тези задължения, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Извод: Лицето, което ще упражнява трудова дейност като собственик и управител на българско дружество и едновременно работи като наето лице във Франция, попада в обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и следва да бъде определено едно приложимо законодателство по реда на регламентите, като компетентната институция на държавата по пребиваване (Франция) определя дали и къде лицето ще се осигурява; задължението за самоосигуряване в България зависи от това определяне.
Прилагане на данъчното законодателство
Доходите на местни и чуждестранни физически лица са обект на облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ.
Посочено е, че лицето ще полага личен труд за дружество, на което ще бъде собственик и управител, без да е уточнено от къде ще полага този труд. От фактическата обстановка е видно, че лицето живее и работи като наето лице по трудов договор в чужбина. От изложеното може да се допусне, че лицето има качеството на чуждестранно физическо лице по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане.
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
По смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са доходи от източник в Република България.
Доходите от дивидент от източник в България, реализирани от чуждестранно лице за данъчни цели по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ, се облагат по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ. Съгласно тази разпоредба доходите от дивиденти в полза на чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ този данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидента. Ставката на данъка за доходите от дивиденти е 5 на сто, съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ.
В съответствие с чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ дължимият данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидента. Дължимият данък се декларира от предприятието - платец на дохода, в данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Предприятието е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента. Справката се подава до 28 февруари на следващата година в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Съгласно чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ справката се подава само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП.
На основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 от закона (текстът в становището е прекъснат).
Извод: Дивидентите, разпределени от българско дружество в полза на лице, което за целите на ЗДДФЛ има качеството на чуждестранно физическо лице, представляват доход от източник в България и подлежат на облагане с окончателен данък 5% по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ, който се удържа и внася от дружеството - платец на дохода, при спазване на задълженията за деклариране и отчетност по чл. 55 и чл. 73 от ЗДДФЛ; относно евентуално допълнително облагане във Франция становището съдържа единствено описание на българския режим и реда за удостоверяване на внесения данък.
