НАП: Установяване на задължения за местни данъци и такси при наследяване на имоти и превозни средства и неподаване на декларации

В запитването е изложено, че в Община ... има множество случаи на починали лица с активни дялове в партиди за недвижими имоти и превозни средства. Предприети са мерки за издирване на наследниците, като част от тях не могат да бъдат намерени, а други не предприемат действия за подаване на декларации по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Предприета е и процедура по чл.51 от Закона за наследството (ЗН). Искат се методически указания как да се процедира, с оглед поддържане на актуална база данни за местните данъци и такси и увеличаване събираемостта на местните приходи.

С оглед изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба се изразява следното принципно становище:

При смърт на физическо лице наследниците по закон получават имуществото на починалия по силата на общо универсално правоприемство, при което цялата съвкупност от права и задължения на починалия преминава върху наследниците по силата на законова разпоредба. Наследниците имат право да приемат или да се откажат от наследството.

Съгласно чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството. В чл.49, ал.1 от ЗН е предвидено, че наследството може да се приеме с писмено заявление до районния съдия по мястото на откриване на наследството, като приемането се вписва в особена книга. Съгласно чл.49, ал.2 от ЗН приемане има и когато наследниците извършат действия, които предполагат намерението им да приемат наследството, т.е. налице са конклудентни действия, които недвусмислено потвърждават волята им да приемат наследството.

Когато е налице неяснота относно приемането на дадено наследство, единствената законово уредена възможност е по чл.51 от ЗН. По искане на всеки заинтересуван районният съдия призовава лицето, което има право да наследява, и му определя срок да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, срокът се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството (чл.51, ал.2 от ЗН). Съгласно чл.53 от ЗН частта на отреклия се или на този, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

Извод: При смърт на физическо лице наследствените права и задължения преминават към наследниците, които придобиват наследството само при приемането му - изрично или чрез конклудентни действия, а при неяснота относно приемането се прилага процедурата по чл.51 от ЗН, като при загуба на правото за приемане дяловете на останалите наследници се уголемяват.

В ЗМДТ е установено задължение за подаване на декларация от наследниците на починало лице, които получават по наследство облагаеми имущества - имоти и превозни средства. Съгласно чл.14, ал.4 и чл.54, ал.4 във връзка с чл.32 от ЗМДТ декларациите за придобити имоти и превозни средства се подават в 6-месечен срок от откриване на наследството.

Когато в законово установените срокове не е подадена съответната декларация от наследник, установяването на данъчните задължения се извършва по реда на глава четиринадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където са регламентирани способите за установяване на задължения за данъци. За местните данъци и такси са приложими два способа:

• предварително установяване, осъществявано с акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл.107, ал.3 от ДОПК;
• установяване с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК.

Съгласно чл.107, ал.3, изречение трето от ДОПК акт за установяване на задължението може да се издаде служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му.

При АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК не се изисква заповед за възлагане на ревизия, не се изготвя ревизионен доклад и не се издава ревизионен акт. Процесуалният ред за издаване на ревизионните актове и актовете за установяване на задължения е различен. АУЗ не са подчинени на режима за издаване на ревизионни актове, но в производствата по издаването им органите по приходите могат да събират относимите към съответното производство доказателства служебно или по инициатива на задълженото лице (чл.37, ал.1 от ДОПК). Това произтича от принципите на законност, обективност и служебно начало, според които органите по приходите са длъжни да установяват действителните факти и обстоятелства от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица по реда и чрез доказателствените средства, предвидени в ДОПК.

Поради естеството на предварителното установяване на размера на задълженията по чл.107, ал.3 от ДОПК въз основа на данни, декларирани от задълженото лице, в случаите, когато декларация не е подадена, с оглед процесуална икономия е необходимо лицето да бъде поканено да подаде декларация, заедно с документите, касаещи определянето на задълженията му. Подаването на декларация от задълженото лице - наследник би улеснило в значителна степен предварителното установяване на задълженията и може да доведе до отпадане на необходимостта от издаване на АУЗ.

Извод: При неподаване на декларация в срок данъчните задължения по ЗМДТ се установяват по реда на глава XIV от ДОПК - чрез АУЗ по чл.107, ал.3 или чрез ревизионен акт по чл.118, като при възможност следва да се покани наследникът да подаде декларация, което може да направи издаването на АУЗ излишно.

В случаите, когато не са налице предпоставките по чл.107, ал.3 от ДОПК за издаване на АУЗ, както и когато липсват каквито и да било данни за задълженията на конкретно лице, включително когато не е подадена декларация, приложение намира чл.108, ал.1 от ДОПК, съгласно който данъчните задължения се установяват с ревизионен акт.

Разпоредбите на ДОПК предвиждат и възможност за извършване на ревизия при особени случаи, когато е налице обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК. В тази хипотеза попадат и случаите, в които данъчнозадължени лица по ЗМДТ не са подали декларация за недвижим имот или превозно средство до започване на ревизията (чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК).

Прилагането на особения ред по чл.122 от ДОПК е оставено на преценката на органите по приходите. Това означава, че дори да е налице някое от основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може, при условията на оперативна самостоятелност, да установи данъчната основа не по особения ред на чл.122 от ДОПК, а съобразно общите правила за извършване на ревизии. При вземане на решение за преминаване към особения ред за облагане може да се вземе предвид най-вече влиянието на наличното основание върху възможността за точното установяване на данъчната основа и всички други относими доказателства.

Посочено е, че във връзка с приложението на чл.122 от ДОПК е издадено указание на изпълнителния директор на НАП с изх.№ 24-00-1/08.01.2009 г., което може да бъде намерено на интернет страницата на агенцията: www.nap.bg, в системата "Въпроси и отговори".

Извод: Когато не са налице условия за АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК или липсват данни за задълженията, задълженията се установяват с ревизионен акт по чл.108, ал.1 от ДОПК, като при наличие на основания по чл.122, ал.1 може да се приложи особеният ред по чл.122 от ДОПК по преценка на органа по приходите.

Относно връчването на съобщения, актове и други документи в административното производство се посочва, че то се извършва на адреса за кореспонденция на субекта (чл.29, ал.1 от ДОПК). Съгласно чл.28, ал.1, т.4 от ДОПК адресът за кореспонденция на чуждестранните лица, които са придобили недвижим имот на територията на страната, нямат регистрирани клонове или търговски представителства в страната и не извършват стопанска дейност, е адресът на местонахождение на първия придобит недвижим имот.

Съгласно чл.28, ал.5 от ДОПК физическо лице, спрямо което е започнало производство, за което е уведомено, и което пребивава повече от 30 последователни дни в чужбина, е длъжно да посочи лице на територията на страната, което да го представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове.

Когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни, връчването на съобщението се извършва чрез прилагане към досието (текстът в предоставения откъс е прекъснат, но е ясно посочено, че се прилага редът за връчване при неоткриване на лицето на адреса за кореспонденция).

Извод: Връчването на съобщения и актове се извършва на адреса за кореспонденция по чл.28 и чл.29 от ДОПК, като при неоткриване на лицето след най-малко две посещения през 7 дни се прилага предвиденият в ДОПК ред за връчване при отсъствие на адресата.