Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция " ОДОП "- гр., с което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество притежава дизелова надземна цистерна, узаконена по надлежния ред. Горивото се доставя от лиценциран търговец на горива, като за съотвените доставки се издава фактура. Уточнено е в запитването, че така закупеното гориво се използва само за собствени нужди на дружеството, а именно- за зареждане на собствени автомобили и пътно- строителна техника.
В тази връзка и предвид измененията в Наредба № Н-18/ 2006г. /ДВ, бр. 49/2015г., доп. ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г./ се поставя следния въпрос:
Как следва да се отчита и декларира ползваното от дружеството гориво ?
Предвид недостатъчно изяснена фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище:
Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015г., регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС,данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В случая е важно да се отбележи, че чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. (изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2015 г.) регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива почл. 118, ал. 8 ЗДДСза собствени нуждиот стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Ал. 12 на чл. 3 от Наредбата не се прилага от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра. Ал.12 на чл. 3 от Наредбата не се прилага от лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника,от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари / чл. 3, ал. 13 от Наредбата, доп. ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г. /.
Съгласно ал. 14 на горната разпоредба, лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
След извършена служебна справка се установи, че дружеството е с предмет на дейност- строителство. Видно от изложената фактическата обстановка, дружеството притежава надземна цистерна, но не е уточнено с каква вместимост е същата. Предвид на това и в случай, че цистерната е стационарна подземна или неподвижно прикрепена към земята с вместимостнад 1000 литри, за дружествотое налице задължение да регистрира и отчита зареждането на резервоарите за гориво чрез ЕСФП, както и за инсталиране на нивомерна измервателна система. В случай, че съответната цистерна е с вместимост 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра, както и ако попада в хипотезата на чл 3, ал. 14, за дружеството ще е налице единствено задължение да подава данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. В този случай коментираният съд следва да бъде деклариран в НАП по реда на глава девета " б " от наредбата, съгласно чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006г.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружество притежава дизелова надземна цистерна, узаконена по надлежния ред. Горивото се доставя от лицензиран търговец на горива, като за съответните доставки се издават фактури. Закупеното гориво се използва само за собствени нужди на дружеството - за зареждане на собствени автомобили и пътно-строителна техника.
Във връзка с измененията в Наредба № Н-18/2006 г. (ДВ, бр. 49/2015 г., доп. ДВ, бр. 84/2015 г., в сила от 30.10.2015 г.) е поставен следният въпрос:
Въпрос: Как следва да се отчита и декларира ползваното от дружеството гориво?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба се излага следното принципно становище.
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015 г., данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4 - Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Съществена в случая е разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2015 г.), която регламентира задължението на лицата, извършващи зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение на зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Същата ал. 12 на чл. 3 от Наредбата не се прилага за лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, при условие че общото заредено количество гориво за календарната година не превишава 2000 литра.
Съгласно чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-18/2006 г. (доп. ДВ, бр. 84/2015 г., в сила от 30.10.2015 г.), ал. 12 на чл. 3 не се прилага и за лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари.
Съгласно чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г., лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
След служебна справка е установено, че дружеството има предмет на дейност строителство. От фактическата обстановка е видно, че дружеството притежава надземна цистерна, но не е уточнена нейната вместимост.
При това положение се разглеждат следните хипотези:
1. В случай че цистерната е стационарна подземна или неподвижно прикрепена към земята с вместимост над 1000 литра, за дружеството възниква задължение да регистрира и отчита зареждането на резервоарите за гориво чрез ЕСФП, както и да инсталира нивомерна измервателна система.
Извод: При стационарна подземна или неподвижно прикрепена към земята цистерна с вместимост над 1000 литра дружеството е длъжно да регистрира и отчита зареждането чрез ЕСФП и да инсталира нивомерна измервателна система.
2. В случай че цистерната е с вместимост 1000 литра включително и общото заредено количество гориво за календарната година не превишава 2000 литра, както и ако попада в хипотезата на чл. 3, ал. 14 от Наредбата, за дружеството ще е налице единствено задължение да подава данни за получените количества горива като получател по доставка по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
В този случай съответният съд следва да бъде деклариран в НАП по реда на глава девета "б" от Наредба № Н-18/2006 г., съгласно чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006 г.
Извод: При цистерна с вместимост до 1000 литра включително и общо заредено количество до 2000 литра годишно, както и при приложимост на чл. 3, ал. 14, дружеството има само задължение да подава данни за получените количества горива по чл. 118, ал. 10 ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., като съдът се декларира в НАП по глава девета "б" на Наредбата, съгласно чл. 3, ал. 11.
