Изх. № 55-30-1032
Дата: 27. 02. 2025 год.
Спогодба между Република България и Република Сърбия
за социална сигурност, чл. 2;
Спогодба между Република България и Република Сърбия
за социална сигурност, чл. 3;
Спогодба между Република България и Република Сърбия
за социална сигурност, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2.
ОТНОСНО: Прилагане на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Във Ваше писмо с вх. №55-30-1032/21.01.2025 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество има инвестиционни намерения, свързани с изграждане и продажба на сгради на територията на Република Сърбия. Във връзка с това българското дружество ще сключи втори трудов договор за работа от разстояние (при непълно работно време) с гражданин на Република Сърбия. Трудовата дейност ще се извършва изцяло от територията на Република Сърбия.
Поставени са следните въпроси:
- Подлежи ли лицето на социално осигуряване в България, за кои рискове и как да бъде отразена информацията в декларация Обр. №1?
- Подлежи ли лицето на задължително здравно осигуряване и как да бъде отразена информацията в декларация Обр. №1?
- Дължи ли лицето данък върху доходите на физическите лица и по какъв ред?
Във връзка с така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По въпроси 1 и 2:
Обществените отношения в сферата на социалната сигурност между Република България и Република Сърбия са регламентирани със Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност(Спогодбата), която е в сила от 1 февруари 2013 г.
От тази дата в отношенията между България и Сърбия се прекратява действието на Конвенцията по социално осигуряване между Народна република България и Федеративна Народна Република Югославия.
Процедурните правила за прилагане на Спогодбата са регламентирани в административно споразумение между двете договарящи страни (Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност).
Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия за законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея.
На основание чл. 3 от Спогодбата в персоналния й обхват са включени лицата, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете Договарящи държави, както и лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от Спогодбата (чл. 7 - чл. 10), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на Спогодбата). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Спогодбата.
Съгласно чл. 7 от Спогодбата, по отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на едната договаряща държава, дори и когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща държава, се прилага законодателството на първата договаряща държава, освен ако с разпоредбите на член 8 и 9 от Спогодбата не е определено друго.
Видно от тази разпоредба, доколкото посоченото в запитването лице извършва дейност единствено на територията на Република Сърбия, то за него е приложимо сръбското осигурително законодателство и в този случай е необходимо българският работодател да внася задължителните осигурителни вноски за него в Сърбия съгласно сръбските правни разпоредби. При това положение за сръбския гражданин няма да се дължат задължителни осигурителни вноски в България съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване(ЗЗО), съответно не се подават и данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО.
По въпрос 3:
Данъчното облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) до голяма степен зависи от това дали доходите са придобити от местно или чуждестранно физическо лице. В изложената фактическа обстановка е посочено, че става въпрос за сръбски гражданин, който ще работи по трудово правоотношение дистанционно от Сърбия, т.е. лицето е чуждестранно физическо лице на България за данъчни цели.
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Следователно, при положение че трудът се полага в Сърбия, доходите на чуждестранното физическо лице няма да подлежат на облагане в България, доколкото не е налице доход от източник в страната.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Във връзка с изложената фактическа обстановка:
- Българско дружество има инвестиционни намерения за изграждане и продажба на сгради на територията на Република Сърбия.
- В тази връзка дружеството ще сключи втори трудов договор за работа от разстояние (при непълно работно време) с гражданин на Република Сърбия.
- Трудовата дейност ще се извършва изцяло от територията на Република Сърбия.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Подлежи ли лицето на социално осигуряване в България, за кои рискове и как да бъде отразена информацията в декларация Обр. №1?
Въпрос 2: Подлежи ли лицето на задължително здравно осигуряване и как да бъде отразена информацията в декларация Обр. №1?
Въпрос 3: Дължи ли лицето данък върху доходите на физическите лица и по какъв ред?
По въпроси 1 и 2
Обществените отношения в сферата на социалната сигурност между Република България и Република Сърбия са уредени със Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (Спогодбата), в сила от 1 февруари 2013 г. От тази дата в отношенията между България и Сърбия се прекратява действието на Конвенцията по социално осигуряване между Народна република България и Федеративна Народна Република Югославия.
Процедурните правила за прилагане на Спогодбата са уредени в Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност.
Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия за законодателството, посочено в чл. 2 от нея.
Съгласно чл. 3 от Спогодбата, в персоналния й обхват са включени:
- лицата, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете договарящи държави;
- лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица.
Приложимото законодателство се определя по разпоредбите на Част II от Спогодбата (чл. 7 - чл. 10), при условие че е налице трансгранична ситуация - движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на Спогодбата.
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Спогодбата.
Съгласно чл. 7 от Спогодбата, по отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на едната договаряща държава, дори и когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща държава, се прилага законодателството на първата договаряща държава, освен ако с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Спогодбата не е определено друго.
С оглед на тази разпоредба, доколкото посоченото в запитването лице извършва дейност единствено на територията на Република Сърбия, за него е приложимо сръбското осигурително законодателство. В този случай българският работодател следва да внася задължителните осигурителни вноски за него в Сърбия съгласно сръбските правни разпоредби.
При това положение за сръбския гражданин не се дължат задължителни осигурителни вноски в България съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съответно не се подават и данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО.
Извод: Лицето не подлежи на задължително социално и здравно осигуряване в България по КСО и ЗЗО, осигурителните вноски се дължат в Сърбия по сръбското законодателство и за лицето не се подават декларации Обр. №1 и данни по чл. 5, ал. 4 КСО и чл. 39, ал. 1 и 2 ЗЗО.
По въпрос 3
Данъчното облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) до голяма степен зависи от това дали доходите са придобити от местно или от чуждестранно физическо лице.
В изложената фактическа обстановка е посочено, че се касае за сръбски гражданин, който ще работи по трудово правоотношение дистанционно от Сърбия, т.е. лицето е чуждестранно физическо лице на България за данъчни цели.
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са доходи от източник в Република България.
Следователно, при положение че трудът се полага в Сърбия, доходите на чуждестранното физическо лице няма да подлежат на облагане в България, доколкото не е налице доход от източник в страната.
Извод: Лицето, като чуждестранно физическо лице, не дължи данък по ЗДДФЛ в България за възнаграждението по този трудов договор, тъй като трудът се полага в Сърбия и доходът не е от източник в Република България.
