НАП: Отчитане на зареждане на течни горива за собствени нужди от ведомствена бензиностанция по ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.

Вх.№ 2025104 ОУИ Пловдив 84 Коментирай
ЗДДС: чл.118 ал.8, чл.118 ал.9, НАРЕДБА Н-18: чл.3 ал.12, чл.3 ал.14
Определя се режимът за зареждане и вътрешнофирмен превоз на горива от ведомствена бензиностанция. При резервоари над 1000 л се изискват ЕСФП и нивомерна система, а при съдове до 1000 л и до 2000 л годишно - само подаване на данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18. Няма пречка за доставки до други обекти при спазване на чл. 3 от наредбата.

Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС

Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция " ОДОП "- гр., с което е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество притежава ведомствена бензиностанция, както и цистерна за превоз на горива.

В тази връзка и предвид измененията в Наредба № Н-18/ 2006г. /ДВ, бр. 49/2015г./ се поставят следните въпроси:

1. Възможно ли е с горепосочения специализиран автомобил да се превозва и доставя гориво от собствената ведомствена бензиностанция до други обекти / строителни и др. / на дружеството, т.е. да се осъществяват вътрешнофирмени превози и доставки?

2. Какви са изискванията за отчитане на този вид превози и доставки с този вид специализиран автомобил, така че да не се достига до нарушения на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г.?

Предвид недостатъчно изяснена фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище:

Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015г., регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.

Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС,данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

В случая е важно да се отбележи, че чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. (изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2015 г.) регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива почл. 118, ал. 8 ЗДДСза собствени нуждиот стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.

Ал. 12 на чл. 3 от Наредбата не се прилага от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра.

Съгласно ал. 14 на горната разпоредба, лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.

Видно от изложената фактическата обстановка, дружеството притежава ведомствена бензиностанция, но не е уточнено в какви точно съдове / освен подвижната цистерна / се съхранява горивото. Предвид на това и в случай, че същите са стационарни или неподвижно прикрепени към земята с вместимост над 1000 литри, за дружествотое налице задължение да регистрира и отчита зареждането на резервоарите за гориво чрез ЕСФП, както и за инсталиране на нивомерна измервателна система. В случай, че съответните съдове са с вместимост 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра , както и ако попада в хипотезата на чл 3, ал. 14, за дружеството ще е налице единствено задължение да подава данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г.

Видно от горезложено, няма пречка горивото да се превозва и доставя до други обекти на дружеството със специализиран автомобил, но само в случай, че по отношение на ведомствената бензиностанция са изпълнени изискванията на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г.

В запитването е посочено, че дружество притежава ведомствена бензиностанция и цистерна за превоз на горива. Във връзка с измененията в Наредба № Н-18/2006 г. (ДВ, бр. 49/2015 г.) са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Възможно ли е с горепосочения специализиран автомобил да се превозва и доставя гориво от собствената ведомствена бензиностанция до други обекти (строителни и др.) на дружеството, т.е. да се осъществяват вътрешнофирмени превози и доставки?

Въпрос 2: Какви са изискванията за отчитане на този вид превози и доставки с този вид специализиран автомобил, така че да не се достига до нарушения на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.?

Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и при съобразяване на относимата нормативна уредба, е изложено принципно становище.

Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015 г., данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4 - Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2015 г.), лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, са длъжни да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение на зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.

Същата ал. 12 не се прилага за лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, при условие че общото заредено количество гориво за календарната година не превишава 2000 литра.

Съгласно чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г., лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.

От фактическата обстановка е видно, че дружеството притежава ведомствена бензиностанция, но не е уточнено в какви съдове, освен подвижната цистерна, се съхранява горивото.

В тази връзка са разгледани следните хипотези:

  • Ако горивото се съхранява в стационарни или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, за дружеството възниква задължение да регистрира и отчита зареждането на резервоарите за гориво чрез ЕСФП, както и да инсталира нивомерна измервателна система.
  • Ако съдовете са с вместимост до 1000 литра включително и общото заредено количество гориво за календарната година не превишава 2000 литра, както и ако дружеството попада в хипотезата на чл. 3, ал. 14, за него ще е налице единствено задължение да подава данни за получените количества горива като получател по доставка по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.

На тази основа е направен следният извод относно поставените въпроси:

Извод: Няма пречка горивото да се превозва и доставя до други обекти на дружеството със специализирания автомобил и да се осъществяват вътрешнофирмени превози и доставки, при условие че по отношение на ведомствената бензиностанция са изпълнени изискванията на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., включително съответните задължения за регистриране, отчитане и подаване на данни според вида и вместимостта на съдовете за съхранение и начина на зареждане.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Декл. чл. 55

46
Само от собственика...

Грешка с дивидент

120
Няма за какво  Разбираемо е - в паниката си човек се обърква и притеснява още повече.

Във връзка с получените през декември европакети

158
Здравейте,                     Валутна каса / На разчет някакъв /по желание/... Парите са налични, така че трябва да се отразят ...

Ддс 2026

264
Цитат на: Анонимен в Днес в 15:15 " ЩОМ ПИТАМ, ЗНАЧИ ИМАМ ТАКИВА ФАКТУРИ Че кой няма И натиснете оня клавиш в ляво, на който п...
Още от форума