Изх.№ 94-Й-33
Дата: 01.02.2018 год.
Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (Спогодбата), чл. 2;
Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (Спогодбата), чл. 7- чл. 10
ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство
Във Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо, прието с вх. №94-Й-33/14.12.2017 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Лице с двойно гражданство (сръбско и българско) работи във фирма .................., регистрирана в Република Сърбия, която съгласно сръбското законодателство внася задължителните осигурителни вноски. От дата 01.07.2017 г. лицето е в болничен поради констатирана бременност и от дата 21.08.2017 и след раждането (17.09.2017 г.) е в майчинство. Към момента е здравно осигурено в Република Сърбия. Детето, родено от горепосоченото лице е с българско гражданство и заедно с майката пребивава в Република България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- При нужда ат здравни услуги в Република България как следва да процедира това лице?
- Като български гражданин какъв ще бъде здравноосигурителния му статус вРепубликаБългария?
- Има ли задължителни действия, които следва да предприеме това лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Обществените отношения в областта на социалната сигурност между Република България и Република Сърбия се регламентират от Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност(Спогодбата) двете държави, която е в сила от 01 февруари 2013 г., обнародван в ДВ бр. 10 от 05 февруари 2013 г.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
НАП е компетентна да определя приложимото законодателство по Спогодба между двете държави.
Прилага се на територията на Република България и Република Сърбия само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея. Съгласно цитираната разпоредба по отношение на Република България се отнася към законодателство за:
1. Медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;
2. Медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване;
3. Държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица и смърт, и
4. Семейните помощи за деца.
Спогодбата регулира социалната сигурност спрямо лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част втора (чл. 7- чл. 10) от същата, при условие че е налице трансгранична ситуация между договарящите държави спрямо лица, попадащи в персоналния обхват на договора.
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Спогодбата.
Съгласно чл. 7 от Спогодбата по отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на едната договаряща държава, дори и когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща държава, се прилага законодателството на първата договаряща държава, освен ако с разпоредбите на чл. 8 и 9 не е определено друга.
Съгласно информацията, съдържаща се в писменото запитване, Вие извършвате дейност за работодател на територията на Република Сърбия, следователно спрямо Вас на основание чл. 7 от Спогодбата се прилага сръбското законодателство в обхвата на чл. 2 на Спогодбата.
Необходимо е да се отбележи, че въпросите, относно ползването на здравноосигурителни права при прилагането на Спогодбата е от компетентността на НЗОК, поради което запитването ще бъде препратено по компетентност за изразяване на становище в тази част.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/
В становището е разгледана фактическа обстановка, при която лице с двойно гражданство - сръбско и българско - работи във фирма, регистрирана в Република Сърбия. Съгласно сръбското законодателство работодателят внася задължителните осигурителни вноски за това лице. От 01.07.2017 г. лицето е в болничен поради констатирана бременност, а от 21.08.2017 г. и след раждането на детето на 17.09.2017 г. е в отпуск по майчинство. Към момента лицето е здравно осигурено в Република Сърбия. Детето, родено от това лице, е с българско гражданство и заедно с майката пребивава в Република България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос: При нужда от здравни услуги в Република България как следва да процедира това лице?
Въпрос: Като български гражданин какъв ще бъде здравноосигурителният му статус в Република България?
Въпрос: Има ли задължителни действия, които следва да предприеме това лице?
Относно приложимата нормативна уредба е посочено, че обществените отношения в областта на социалната сигурност между Република България и Република Сърбия се уреждат от Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (Спогодбата), която е в сила от 01.02.2013 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 10 от 05.02.2013 г.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Посочено е, че НАП е компетентна да определя приложимото законодателство по Спогодбата между двете държави. Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия само по отношение на законодателството, посочено в чл. 2 от нея.
Съгласно чл. 2 от Спогодбата, по отношение на Република България тя се отнася към законодателството за:
- 1. Медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;
- 2. Медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване;
- 3. Държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица и смърт; и
- 4. Семейните помощи за деца.
Спогодбата урежда социалната сигурност спрямо лицата с местоживеене на територията на договарящите страни, които са техни граждани, както и спрямо членовете на семействата на тези лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част втора (чл. 7 - чл. 10) от Спогодбата, при условие че е налице трансгранична ситуация между договарящите държави по отношение на лица, попадащи в персоналния обхват на договора. В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, включени в материалния обхват на Спогодбата.
Съгласно чл. 7 от Спогодбата, по отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на едната договаряща държава, дори когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща държава, се прилага законодателството на първата договаряща държава, освен ако с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 не е определено друго.
Въз основа на информацията в писменото запитване е прието, че лицето извършва дейност за работодател на територията на Република Сърбия. Поради това, на основание чл. 7 от Спогодбата, спрямо него се прилага сръбското законодателство в обхвата на чл. 2 от Спогодбата.
Извод: По отношение на разглежданото лице, което работи за работодател на територията на Република Сърбия, приложимо е сръбското законодателство за социална сигурност по смисъла на чл. 2 от Спогодбата, на основание чл. 7 от Спогодбата.
Допълнително е отбелязано, че въпросите относно ползването на здравноосигурителни права при прилагането на Спогодбата са от компетентността на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Поради това запитването ще бъде препратено по компетентност на НЗОК за изразяване на становище в тази част.
Извод: НАП не се произнася по конкретните въпроси за ползване на здравни услуги и здравноосигурителен статус в Република България, тъй като те са от компетентността на НЗОК, и препраща запитването в тази му част на НЗОК.
