КСО: чл. 10; чл. 4, ал. 1, т. 7; чл. 4, ал. 3, т. 2; чл. 6, ал. 2,3,8,9 и 11;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал. 1 и 2; чл. 2, ал. 3;
ТЗ: чл. 135 - чл. 147;
ОТНОСНО: Осигуряване на едноличен собственик на капитала на четири търговски дружества (ЕООД) и съдружник в едно търговско дружество (ООД), вписан като управител на дружествата
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ............ с вх. № .............. от 23.11.2017 г., Ви уведомявам за следното:
Според изложеното в запитването, Вие сте собственик на капитала на пет търговски дружества (четири ЕООД и едно ООД). В две от дружествата се осигурявате по договор за управление и контрол, а в третото като самоосигуряващо се лице. По договорите за управление и контрол достигате максималния размер на осигурителния доход, поради което не внасяте осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.
Поставяте следните въпроси:
- Имате ли основание да се осигурявате по договор за управление и контрол като собственик и управител на дружеството, ако договорът не е обявен в Търговския регистър?
- Трябва ли да се осигурявате по договор за управление и контрол в другите дружества, ако нямате обявен договор в Търговския регистър?
- Може ли да се осигурявате като самоосигуряващо се лице в останалите дружества с оглед управленската Ви функция в тях?
Предвид изложената от Вас фактическа обстановка и действащата нормативна уредба в областта на осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Управлението на дружеството с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е регламентирано в чл. 135-147 от Търговския закон (ТЗ). Органи на дружеството са общо събрание и управител (управители). Управителят може да не е съдружник (чл. 135, ал. 1 и 2 от ТЗ).
На основание чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност.
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Съгласно чл. 141, ал. 6 от ТЗ овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.
От цитираните разпоредби е видно, че управителната и представителната власт на управителя не произтича от договора за управление и контрол, а от вписването му за управител в търговския регистър.
На основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначисленитеи други доходи от трудова дейност.
Следователноосновополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а от КСО.
Лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Осигурителните вноски за тези лица, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО (по основни икономически дейности и квалификационни групи професии) и върху не повече от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са начислени, с други думи, не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 3 от Закона за счетоводството.
В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. В случай че възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред, разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не се прилага по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения.
От изложеното може да се заключи, че за лицата на които е възложено управлението на търговски дружества, задължението за осигуряване за държавното обществено осигуряване ще възникне, когато започнат да упражняват трудова дейност по управление и контрол и имат договорено или определено възнаграждение по съответния ред, а не при обявяването (вписването) на договора за управление и контрол в търговския регистър.
Изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество, който извършва и друга дейност в дружеството в качеството му на собственик или съдружник, извън дейността по управление, следва да се осигурява и като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Според тази разпоредба лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица-членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Според изложеното, задължение за подаване на декларация в съответната ТД на НАП възниква само при наличие на обстоятелство по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
От цитираната разпоредба следва, че ако извършвате дейности като самоосигуряващо се лице на няколко основания по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - собственик на четири търговски дружества (ЕООД) и съдружник в едно (ООД), Вие следва да внасяте авансово осигурителни вноски само по едното основание (само чрез едното ЕООД или ООД) по Ваш избор.
Когато лицата упражняват дейности на различни основания по чл. 4 от КСО подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход в поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО кодекса, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, по следния ред:
1. (посл. изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (в т.ч. доходи от управление и контрол);
2. (нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходи за работа без трудово правоотношение.
Предвид изложеното, собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД) подлежат на задължително осигуряване съобразно осъществяваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата те са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За лицата по тази точка осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения. Ако извън дейността по управление и контрол полагат и личен труд като самоосигуряващи се, то тогава следва да се осигуряват и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания по реда описан по-горе.
Във връзка със запитване относно осигуряването на едноличен собственик на капитала на четири търговски дружества (ЕООД) и съдружник в едно търговско дружество (ООД), вписан като управител на дружествата, е изложена следната фактическа обстановка:
Лицето е собственик на капитала на пет търговски дружества (четири ЕООД и едно ООД). В две от дружествата се осигурява по договор за управление и контрол, а в трето - като самоосигуряващо се лице. По договорите за управление и контрол достига максималния размер на осигурителния доход, поради което не внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Имате ли основание да се осигурявате по договор за управление и контрол като собственик и управител на дружеството, ако договорът не е обявен в Търговския регистър?
Въпрос 2: Трябва ли да се осигурявате по договор за управление и контрол в другите дружества, ако нямате обявен договор в Търговския регистър?
Въпрос 3: Може ли да се осигурявате като самоосигуряващо се лице в останалите дружества с оглед управленската Ви функция в тях?
Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба в областта на осигурителното законодателство се изразява следното становище:
1. Правен режим на управлението на ООД и ЕООД
Управлението на дружеството с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е регламентирано в чл. 135 - чл. 147 от Търговския закон (ТЗ). Органи на дружеството са общото събрание и управителят (управителите). Управителят може да не е съдружник - чл. 135, ал. 1 и 2 от ТЗ.
На основание чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик - чл. 141, ал. 7 от ТЗ.
Съгласно чл. 141, ал. 6 от ТЗ овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. От тези разпоредби следва, че управителната и представителната власт на управителя не произтича от договора за управление и контрол, а от вписването му като управител в търговския регистър.
Извод: Управителната и представителната власт на управителя възниква от вписването му в търговския регистър, а не от самия договор за управление и контрол.
2. Възникване на осигуряването и осигурителен доход
На основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатените или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Следователно основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а от КСО.
Лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО (по основни икономически дейности и квалификационни групи професии) и върху не повече от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година - чл. 6, ал. 3 от КСО.
Неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са начислени, т.е. не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 3 от Закона за счетоводството.
В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. В случай че възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред, разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не се прилага по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения.
От изложеното се заключава, че за лицата, на които е възложено управлението на търговски дружества, задължението за осигуряване за държавното обществено осигуряване възниква, когато започнат да упражняват трудова дейност по управление и контрол и имат договорено или определено възнаграждение по съответния ред, а не при обявяването (вписването) на договора за управление и контрол в търговския регистър.
Извод: Осигуряването по договор за управление и контрол възниква при реално упражняване на дейност по управление и контрол и наличие на договорено или определено възнаграждение, независимо от обявяването на договора в търговския регистър.
3. Осигуряване при съвместяване на управление и дейност като собственик/съдружник
Изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество, който извършва и друга дейност в дружеството в качеството му на собственик или съдружник, извън дейността по управление, следва да се осигурява и като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година - чл. 6, ал. 8 от КСО.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Извод: Когато управител по договор за управление и контрол извършва и друга дейност в дружеството като собственик или съдружник, извън управлението, за тази друга дейност възниква задължение за осигуряване като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
4. Възникване и деклариране на осигуряването на самоосигуряващи се лица
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване - чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството - чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Според изложеното задължение за подаване на декларация в съответната териториална дирекция на НАП възниква само при наличие на обстоятелство по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят ...
(Текстът на становището в предоставената част прекъсва след "внасят ...", поради което по-нататъшното съдържание на разпоредбата и последващите изводи не са налични в подадения документ и не могат да бъдат възпроизведени.)
Извод: Задължението за подаване на декларация като самоосигуряващо се лице възниква при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО, в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.
5. Отговори по поставените въпроси (в рамките на наличния текст)
По Въпрос 1 и Въпрос 2, относно необходимостта договорът за управление и контрол да бъде обявен в търговския регистър, за да възникне основание за осигуряване, от изложените правни норми и мотиви следва, че задължението за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО възниква при упражняване на дейност по управление и контрол и наличие на договорено или определено възнаграждение, а не от обявяването (вписването) на договора за управление и контрол в търговския регистър.
Извод: Осигуряването по договор за управление и контрол не зависи от обявяването на договора в търговския регистър, а от фактическото упражняване на управленска дейност и наличие на договорено или определено възнаграждение.
По Въпрос 3, относно възможността да се осигурявате като самоосигуряващо се лице в останалите дружества с оглед управленската Ви функция, от изложеното следва, че:
- за дейността по управление и контрол на търговските дружества осигуряването е по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО;
- ако в дружествата се извършва и друга дейност като собственик или съдружник, извън управлението, за тази дейност възниква задължение за осигуряване като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Извод: Само управленската функция сама по себе си е основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, а осигуряване като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е дължимо, когато се извършва и друга трудова дейност в качеството на собственик или съдружник, извън управлението.
