Изх. №23-22-323/15.03.2017 г.
ЗКПО - чл. 33, ал. 1 и чл. 10
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", е постъпило писмено запитване, прието с вх. №23-22-323/.....2017 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството командирова служебно лица. Командировката ще се осъществи с личен автомобил.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Данъчно признати ли са разходите направени за бензин?
2. Какви са данъчно признатите разходни норми?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
За целите на корпоративното подоходно облагане разходите за командировки (пътни, дневни, квартирни и други) се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, където са изброени две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2. физическите лица, извършили пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Доколкото в запитването не е изложена подробна фактическа обстановка, следва да имате предвид следното:
- в случай че са налице едновременно изпълнение на поставените в чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО условия, а именно - връзка на пътуването и престоя с дейността на дружеството и наличие на трудово правоотношение между дружеството и физическите лица (командированите), то разходите за пътуване и престой следва да бъдат признати за данъчни цели.
- в случай, че е извършено пътуване и предстой от съдружниците на дружеството, в качеството им на съдружници, то счетоводните разходи за пътуване и престой на тези лица не се признават за данъчни цели, по аргумент на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.
Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходно-оправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи. Поради наличие на трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 121 от Кодекса на труда (КТ), която препраща към размерите на командировъчните пари, определени в Наредба за командировките в страната (Наредбата), същите се възприемат и за данъчни цели. Доколкото в описаната обстановка не е посочено лицето къде ще бъде командировано или изпратено в страната или в чужбина, настоящото е изготвено при допускане за командироване в страната.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата, когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. В тези случаи, в заповедта за командировка задължително се посочват данните за вида и марката на личното превозно средство, разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари.
Според текста на чл. 32, т. 3, б. "б", изр. първо от същата наредба размерът на пътните пари се изплаща в рамките на определения от командироващия срещу представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход.
Както е видно от изложеното, за отчитане размера на пътните пари при командировка, законодателят регламентира да се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. Отчетността и контрола на поставената задача на командирования и резултатите от нейното изпълнение са уредени в наредбата, като са поставени условия за документите, одобрението и отговорностите на лицата (командировани и командироващи). Разходите за изплатените командировъчни пари се отчитат като разходи за съответната дейност (чл. 31 от наредбата). Тези счетоводни разходи са признати за данъчни цели по реда и условията визирани в чл. 33 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството командирова служебно лица. Командировката ще се осъществи с личен автомобил.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Данъчно признати ли са разходите направени за бензин?
Въпрос 2: Какви са данъчно признатите разходни норми?
По първи въпрос
За целите на корпоративното подоходно облагане разходите за командировки (пътни, дневни, квартирни и други) се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица.
Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, където са изброени две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
- пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
- физическите лица, извършили пътуването и престоя, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Тъй като в запитването не е изложена подробна фактическа обстановка, се посочва следното:
- ако са налице едновременно условията по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, а именно - връзка на пътуването и престоя с дейността на дружеството и наличие на трудово правоотношение между дружеството и физическите лица (командированите), разходите за пътуване и престой се признават за данъчни цели;
- ако пътуването и престоят са извършени от съдружниците на дружеството в качеството им на съдружници, счетоводните разходи за пътуване и престой на тези лица не се признават за данъчни цели, по аргумент на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.
Освен изискванията по чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, според която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. Признаването на разходите за данъчни цели зависи от наличието на легитимни разходно-оправдателни документи.
За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, фактури или други документи от хотела или мястото за нощувка, включително за паркинг, гориво, пътни такси.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от ЗКПО разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
Поради наличие на трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 121 от Кодекса на труда (КТ), която препраща към размерите на командировъчните пари, определени в Наредбата за командировките в страната (Наредбата), се възприема и за данъчни цели.
Тъй като в описаната обстановка не е посочено дали лицето ще бъде командировано или изпратено в страната или в чужбина, становището е изготвено при допускане за командироване в страната.
Извод: Разходите за бензин като част от разходите за пътуване и престой са данъчно признати, ако пътуването е във връзка с дейността на дружеството, лицата са в трудови или извънтрудови правоотношения по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО и разходите са документално обосновани по чл. 10 от ЗКПО; разходите за пътуване и престой на съдружници в качеството им на съдружници не се признават за данъчни цели по чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.
По втори въпрос
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение.
В тези случаи в заповедта за командировка задължително се посочват:
- видът и марката на личното превозно средство,
- разходът, видът и цената на горивото,
- маршрутът и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари.
Съгласно чл. 32, т. 3, б. "б", изр. първо от Наредбата, размерът на пътните пари се изплаща в рамките на определения от командироващия срещу представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход.
От изложеното следва, че за отчитане размера на пътните пари при командировка законодателят регламентира изплащане на пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение.
Отчетността и контролът на поставената задача на командирования и резултатите от нейното изпълнение са уредени в Наредбата, като са поставени условия за документите, одобрението и отговорностите на лицата (командировани и командироващи).
Разходите за изплатените командировъчни пари се отчитат като разходи за съответната дейност (чл. 31 от Наредбата). Тези счетоводни разходи са признати за данъчни цели по реда и условията, визирани в чл. 33 от ЗКПО.
Извод: Данъчно признатите разходни норми за гориво при командировка с лично МПС са разходните норми, определени от производителя на моторното превозно средство за най-икономичния режим на движение, при условията и документалните изисквания на Наредбата за командировките в страната, като изплатените пътни пари се признават за данъчни цели по чл. 33 от ЗКПО.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
