ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-26/22.01.2025 г., препратено за отговор по компетентност от Централно управление на Националната агенция за приходите с изх. № 37-30-49#1/ 22.01.2025 г., относно прилагане разпоредбите на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Община П..... е бенефициент по договор с МРРБ с предмет "Инженеринг-проектиране, строителство и авторски надзор за изпълнение на обект: "Устройство енергийно обновяване на сградата на поликлиника в гр. П, община П...."", по който договор няма получено финансиране. Община П......... е сключила договор с фирма за изпълнение на същия обект.
Представена е фактура от фирмата изпълнител от 11.12.2024 г. за авансово плащане по договора. Фактурата за авансово плащане е с право на ползване на данъчен кредит и не е заплатена от Община П....... поради липса на получено финансиране от МРРБ. Община П........... не е декларирала в дневника за покупките фактурата за авансово плащане с право на данъчен кредит през месец 12.2024 г. Посочвате, че фирмата, издала фактурата, отказва същата да бъде анулирана.
Поставен е следният въпрос:
Как следва да се постъпи в описаната ситуация?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос изразявам следното становище:
Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Предвид разпоредбата на чл. 25 ал. 7 когато, преди да е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, от ЗДДС, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането).
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. Предвид разпоредбата на ал. 4 фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Видно от посоченото в запитването Ви, Община П...... е получила фактура за авансово плащане по договор от фирмата изпълнител, без да е извършено плащане. Към датата на издаване на фактура от 11.12.2024 г. не е извършено плащане и не са изпълнени изискванията на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. За доставчика не възниква задължение за издаване на фактура, предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС.
Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДДС поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че за погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.Разпоредбата на чл. 116, ал. 4 от ЗДДСпредвижда,че когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка отстраните, който съдържа посочените реквизити.
Община П...... не е отразила фактурата в отчетните регистри, но ако фактурата е отразена в отчетните регистри на доставчика, следва да се анулира, по предвидения по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС ред.
Задължение за издаване на нова фактура и начисляване на ДДС за доставчика ще възникне при авансово плащане, предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Община П..... е бенефициент по договор с МРРБ с предмет "Инженеринг-проектиране, строителство и авторски надзор за изпълнение на обект: "Устройство енергийно обновяване на сградата на поликлиника в гр. П, община П...."", по който договор няма получено финансиране.
Община П......... е сключила договор с фирма за изпълнение на същия обект. Представена е фактура от фирмата изпълнител от 11.12.2024 г. за авансово плащане по договора. Фактурата за авансово плащане е с право на ползване на данъчен кредит и не е заплатена от Община П....... поради липса на получено финансиране от МРРБ. Община П........... не е декларирала в дневника за покупките фактурата за авансово плащане с право на данъчен кредит през месец 12.2024 г. Посочено е, че фирмата, издала фактурата, отказва същата да бъде анулирана.
Въпрос: Как следва да се постъпи в описаната ситуация?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:
Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на закона е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането).
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
От изложеното в запитването е видно, че Община П...... е получила фактура за авансово плащане по договор от фирмата изпълнител, без да е извършено плащане. Към датата на издаване на фактурата от 11.12.2024 г. не е извършено плащане и не са изпълнени изискванията на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. За доставчика не възниква задължение за издаване на фактура, предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС.
Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДДС поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. В чл. 116, ал. 3 от ЗДДС е посочено, че за погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
Съгласно чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка от страните, който съдържа посочените в нормата реквизити.
Община П...... не е отразила фактурата в отчетните регистри. Ако фактурата е отразена в отчетните регистри на доставчика, следва да се анулира по реда на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС. Задължение за издаване на нова фактура и начисляване на ДДС за доставчика ще възникне при авансово плащане, съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС.
Извод: Фактурата за авансово плащане, издадена без да е налице реално авансово плащане, е погрешно съставен документ и подлежи на анулиране по реда на чл. 116 от ЗДДС; за доставчика не е възникнало задължение за издаването й към момента на издаване, а нова фактура и начисляване на ДДС ще са дължими при действително извършено авансово плащане.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Валидността на становището е обусловена от съвпадението между описаната и действително установената фактическа обстановка; при различие не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
