ЗДДС чл. 27, ал. 3, т. 1
ЗДДС чл. 10, ал. 2
ЗСч чл. 26, ал. 1, т. 3
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше запитване, прието с вх. №.........2025 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) иЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Посочено е, че дружеството е придобило като апортна вноска от съдружник поземлен имот, представляващ урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за друг курортно-рекреационен обект. За недвижимия имот има издадено разрешение за строеж от 2023 г. Непаричната вноска е оценена на основание чл. 72, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) от три вещи лица, назначени по Акт .......30.11.2023 г., като на 15.12.2023 г. е вписано учредяването на дружеството. Недвижимият имот, подробно описан в заключението на вещите лица, е оценен на 333 180,68 лв., като тази оценка е посочена и в дружествения договор. Данъчната оценка на поземления имот е 94 758,80 лв.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
- Ако апортираният имот се продаде в бъдеще на несвързано с дружеството лице на цена, по-ниска от отчетната му стойност, но по-висока от данъчната му оценка, следва ли да се довнесе ДДС в бюджета до размера на отчетната му стойност?
- Ще се дължи ли допълнително и данък по ЗКПО във връзка с извършената продажба под отчетната стойност на апортирания имот?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП)изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Запитването е насочено към проучване становището на НАП и има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията директора на дирекция ОДОП ....... В тази връзка Ви уведомявам, че изразявам само принципно становище по поставените въпроси.
По първи въпрос.
ЗДДС не работи с понятия като отчетна стойност и данъчна оценка за целите на определяне на данъчната основа на облагаемата доставка. Независимо от декларираното намерение за извършване на продажба на имота на несвързано с дружеството лице, следва да имате предвид, че особени случаи при определяне на данъчната основа са предвидени в ограничени хипотези, разписани в чл. 27 от ЗДДС, включително при доставка между свързан лица при условията на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. При последващо разпореждане с апортираните активи е необходимо да се съобрази също така и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която при извършване на непарична вноска в търговско дружество лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
По втори въпрос.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Следователно обстоятелството, че възнамерявате да извършите продажба на процесния недвижим имот на несвързано лице, не означава автоматично, че сделката не може да доведе до отклонение от данъчно облагане.
Приложимите счетоводни стандарти изискват нетекущите материални активи да се тестват за обезценка поне веднъж годишно, в края на отчетния период. Загубата от обезценка на активи се определя от МСС 36 - Обезценка на активи, и СС 36 - Обезценка на активи, като превишението на балансовата стойност на актива над възстановимата му стойност. Обезценката се основава на преценка на икономическата изгода от употребата на актива. Тя се определя посредством нетната продажна цена - при продажба на актива или чрез стойността в употреба - при бъдещото му използване. Обезценка се признава, само ако икономическата стойност на актива е по-ниска от балансовата му стойност.
Обезценката е предпоставка за вярно и честно представяне на информацията в годишния финансов отчет, съобразно изискванията на принципа за предпазливост, регламентиран в чл. 26, ал. 1, т. 3 отЗакона за счетоводството (ЗСч). Предприятието оценява към всяка отчетна дата дали съществуват индикации, че стойността на даден актив е обезценена. За целта се използва информация от външни, вътрешни и други източници. Следователно, ако са налице индикации за потенциална обезценка на актива, те следва да са намерили счетоводно изражение в признаването на загуба от обезценка.
При това положение не може да се отговори еднозначно на въпроса дали дружеството ще дължи данък по ЗКПО, ако извърши продажба на процесния актив на цена под балансовата му стойност, дори ако сделката е извършена с несвързано лице. Възможно е факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), да дават основание за данъчно третиране, различно от това, което дружеството възнамерява да приложи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Посочено е, че дружеството е придобило като апортна вноска от съдружник поземлен имот, представляващ урбанизирана територия с начин на трайно ползване - за друг курортно-рекреационен обект. За недвижимия имот има издадено разрешение за строеж от 2023 г.
Непаричната вноска е оценена на основание чл. 72, ал. 2 от Търговския закон от три вещи лица, назначени по Акт от 30.11.2023 г., като на 15.12.2023 г. е вписано учредяването на дружеството. Недвижимият имот, подробно описан в заключението на вещите лица, е оценен на 333 180,68 лв., като тази оценка е посочена и в дружествения договор. Данъчната оценка на поземления имот е 94 758,80 лв.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Ако апортираният имот се продаде в бъдеще на несвързано с дружеството лице на цена, по-ниска от отчетната му стойност, но по-висока от данъчната му оценка, следва ли да се довнесе ДДС в бюджета до размера на отчетната му стойност?
Въпрос 2: Ще се дължи ли допълнително и данък по ЗКПО във връзка с извършената продажба под отчетната стойност на апортирания имот?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Запитването е насочено към проучване становището на НАП и има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на директора на дирекция "ОДОП". В тази връзка се изразява само принципно становище по поставените въпроси.
По първи въпрос
Посочва се, че ЗДДС не работи с понятия като "отчетна стойност" и "данъчна оценка" за целите на определяне на данъчната основа на облагаемата доставка.
Независимо от декларираното намерение за извършване на продажба на имота на несвързано с дружеството лице, следва да се има предвид, че особени случаи при определяне на данъчната основа са предвидени в ограничени хипотези, разписани в чл. 27 от ЗДДС, включително при доставка между свързани лица при условията на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
При последващо разпореждане с апортираните активи е необходимо да се съобрази и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която при извършване на непарична вноска в търговско дружество лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
Извод: ЗДДС не предвижда довнасяне на ДДС до размер на отчетната стойност на имота само поради това, че продажната цена е под отчетната стойност, но над данъчната оценка; при определяне на данъчната основа се прилагат общите правила и специалните хипотези на чл. 27 от ЗДДС, както и чл. 10, ал. 2 от ЗДДС относно правоприемството на права и задължения.
По втори въпрос
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
От това следва, че обстоятелството, че се възнамерява извършване на продажба на процесния недвижим имот на несвързано лице, не означава автоматично, че сделката не може да доведе до отклонение от данъчно облагане.
Посочва се, че приложимите счетоводни стандарти изискват нетекущите материални активи да се тестват за обезценка поне веднъж годишно, в края на отчетния период. Загубата от обезценка на активи се определя от МСС 36 "Обезценка на активи" и СС 36 "Обезценка на активи" като превишението на балансовата стойност на актива над възстановимата му стойност.
Обезценката се основава на преценка на икономическата изгода от употребата на актива. Тя се определя посредством нетната продажна цена - при продажба на актива, или чрез стойността в употреба - при бъдещото му използване. Обезценка се признава, само ако икономическата стойност на актива е по-ниска от балансовата му стойност.
Обезценката е предпоставка за вярно и честно представяне на информацията в годишния финансов отчет, съобразно изискванията на принципа за предпазливост, регламентиран в чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството. Предприятието оценява към всяка отчетна дата дали съществуват индикации, че стойността на даден актив е обезценена. За целта се използва информация от външни, вътрешни и други източници.
Следователно, ако са налице индикации за потенциална обезценка на актива, те следва да са намерили счетоводно изражение в признаването на загуба от обезценка.
При това положение не може да се отговори еднозначно на въпроса дали дружеството ще дължи данък по ЗКПО, ако извърши продажба на процесния актив на цена под балансовата му стойност, дори ако сделката е извършена с несвързано лице. Възможно е факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, да дават основание за данъчно третиране, различно от това, което дружеството възнамерява да приложи.
Извод: Не може да се даде еднозначен отговор дали ще се дължи допълнителен данък по ЗКПО при продажба на актива под балансовата му стойност, тъй като е възможно да са налице обстоятелства, установими само в рамките на производство по ДОПК, които да обосноват различно данъчно третиране, включително прилагане на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде противопоставяно на органите по приходите, ако при проверка или ревизия по ДОПК се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
