НАП: Задължения на оператор на платформа за автоматичен обмен на информация по ДОПК

Изх. № 26-Ъ-12

Дата: 19. 07. 2024 год.

ДОПК, чл. 143я⁵ и следващи от ДОПК;

ДОПК, чл. 143я⁶, ал. 1 от ДОПК;

ДОПК, § 1, т. 57 от ДР на ДОПК;

ЗДДС, § 1, т. 87 от ЗДДС;

Наредба № Н-18/2006 г., чл. 52м, ал. 1;

Наредба № Н-18/2006 г. Приложение № 33.

В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е постъпило и е заведено с вх. .......................... запитване за становище по въпроси, свързани с прилагане на Раздел VІІІ "Особени правила за автоматичния обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи (обн. ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението ми и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба № Н-18), като е изложена следната фактическа обстановка:

Българско юридическо лице, което предстои да бъде регистрирано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, възнамерява да извършва дейност като оператор на платформа.

Платформата ще е достъпна за други търговци, които притежават валиден ДДС номер или ЕИК за търговците, които не са регистрирани по ЗДДС. Търговците ще могат да предлагат своите продукти на клиенти (които също ще бъдат данъчно задължени лица). Същевременно ще бъдат предоставени рекламни и маркетингови услуги, ефективна обработка на поръчки и дигитални възможности.

Първоначално доставчиците ще бъдат български търговци, но се предвижда в бъдеще да има и чуждестранни такива (които също следва да притежават валиден ДДС номер или ЕИК за търговците, които не са регистрирани за ДДС цели в съответната държава).

Плащанията ще се извършват директно от купувача към доставчика и ще зависят от съответните търговски условия на доставчика. С други думи, платформата няма да получава плащания, които впоследствие да разпределя според реализираните от търговците продажби. От друга страна, платформата ще начислява такса на търговците, които използват платформата, за да предлагат своите продукти, като се предвижда гратисен период, който ще варира в зависимост от конкретния продавач и предлаганите от него продукти.

Платформата няма да е собственост на българското дружество, а същото ще я ползва въз основа на лицензионно споразумение, което българското дружество предвижда да сключи с нидерландско дружество, което ще е едноличен собственик на капитала на българското дружество, както и собственик на платформата, и ще има непрекъснат достъп до всички данни за продажбите и до размера на комисионните възнаграждения. В допълнение, доколкото нидерландското дружество ще предоставя единствено достъп до платформата на други дружества от групата и последните директно ще влизат в договорни отношения с местни доставчици в съответната страна, то съгласно изискванията на нидерландското законодателство нидерландското дружество, няма да бъде регистрирано за целите на рапортуването съгласно DAC 7.

Въз основа на изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Следва ли българското дружество да се регистрира като оператор на платформа и да спазва изискванията на чл. 143я⁵и следващи от ДОПК, имайки предвид, че българското дружество не е собственик на платформата?

2. Следва ли българското дружество да се регистрира съгласно чл. 52м от Наредба Н-18, като лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин, имайки предвид, че българското дружество ще предоставя платформата на доставчици и клиенти, но самото то няма да извършва продажби на стоки или услуги?

3. Следва ли доставчиците, които извършват продажби през платформата на българското дружество да регистрират електронен магазин съобразно изискванията на Наредба № Н-18?

Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:

По първи въпрос

Целта на новите правила за автоматичен обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи, съгласно чл. 143я⁵ и сл. от ДОПК, е да задължат операторите на платформи да събират и предоставят информация за лицата (продавачи), които извършват относими дейности и реализират доходи чрез платформите.

Дефиницията на понятието "оператор на платформа"е регламентирана в чл. 143я⁶, ал. 1 от ДОПК и предвижда, че това е образувание, което сключва договори с продавачи за предоставяне на достъп до платформата или до част от нея. Съгласно § 1, т. 57 от ДР на ДОПК "платформа" е програмен продукт, включително интернет страница или част от нея или приложение/мобилно приложение, който е достъпен за потребителите и позволява свързване на продавачи с други потребители с цел пряко или непряко извършване на относима дейност за тези потребители. Платформа е и всяка договореност за събирането и плащането на възнаграждение във връзка с относима дейност.

Дефиницията на понятието "платформа" съдържа и няколко важни изключения. По-конкретно, платформа не включва програмен продукт, при който, без да се извършват допълнителни действия във връзка с относима дейност, могат да бъдат изпълнявани само следните действия:

• обработване на плащания във връзка с относима дейност;
• обявяване или рекламиране на относима дейност от страна на потребители;
• пренасочване или прехвърляне на потребители към платформа.

От описаната фактическа обстановка може да се направи заключение, че тези изключения не са приложими в конкретния случай.

Относимите дейности, за които платформата трябва да съдейства при свързването на продавачите и другите потребители, обхващат следните четири категории дейности:

• отдаване под наем на недвижимо имущество;
• лични услуги;
• продажба на стоки;
• отдаване под наем на всякакъв вид превозни средства.

От изложената в запитването фактическа обстановка може да се направи заключение, че българското дружество е оператор на платформа по смисъла на чл. 143я⁶ от ДОПК, тъй като дейността, която ще извършва, обхваща именно сключването на договори с продавачи за предоставяне на достъп до платформата или части от нея. Платформата от своя страна ще позволява свързване на български и чуждестранни продавачи с други потребители (крайни клиенти) с цел пряко или непряко извършване на относима дейност за тези потребители. Видно от изложеното в запитването, чрез платформата ще се извършва третата категория относими дейности, а именно продажбата на стоки. Без значение в случая е, че българското дружество не администрира плащанията между продавачите и крайните клиенти на платформата. Достатъчно е, че то разполага с информация за размера на изплатените възнаграждения за целите на формирането на таксите, които продавачите следва да заплатят за използване на платформата. Без значение е и обстоятелството, че платформата е собственост на трето лице (нидерландското дружество майка), а българското дружество ползва платформата въз основа на лицензионно споразумение. На практика е възможно една и съща платформа да бъде управлявана от няколко оператора, като всеки оператор отговаря за определена част на платформата (напр. българският оператор сключва договори основно с български продавачи и/или платформата е насочена към българския пазар).

Следва да имате предвид, че тъй като българското дружество е оператор по смисъла на чл. 143я⁶ от ДОПК, то ще има задължение да извършва комплексна проверка и да предоставя информация за регистрираните на платформите продавачи, независимо дали те са български или чуждестранни лица. На основание § 28 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ДОПК операторите на платформи следва да уведомят изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за извършването на дейност в това им качество. На интернет страницата на НАП е публикуван формуляр, който може да бъде използван за целите на това уведомяване.

По втори и трети въпрос

В §1, т. 87 от ЗДДС е дадена легална дефиниция на електронен магазин."Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. Съгласно чл. 45 от ЗЗП договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора. На основание §13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В този смисъл разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице по чл. 3 от наредбата, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.

Предвид изложеното, в общия случай, ако софтуер отговаря на определението по §1, т. 87 от ЗДДС, то същият ще се разглежда като "електронен магазин". В случай че чрез електронен магазин лице извършва продажби на стоки или услуги, за които е налице задължение за регистрирането и отчитането им чрез издаване на фискален бон, т.е. извършват се от лице по чл. 3, ал. 1 от наредбата, същото е длъжно да подаде информация по реда на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.

Следва да се има предвид, че сключването на договор от разстояние между търговци не попада в обхвата на чл. 45 от ЗЗП.

От изложената фактическа обстановка става ясно, че от една страна българският търговец предоставя услуги на други търговци да предлагат стоки/услуги чрез платформата. От друга страна търговците, ползващи услугите на платформата, ще извършват продажби на клиенти - данъчно задължени лица, които могат да бъдат както търговци, така и физически лица. В тази връзка за оператора на платформата, не би възникнало задължение за подаване на информация по реда на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., доколкото същият не сключва договори от разстояние за продажба на стоки/услуги, попадащи в обхвата на чл. 45 от ЗЗП, а предоставя платформата на други търговци да я ползват, за да предлагат и продават своите продукти. За търговците, опериращи чрез/ползващи платформата, ако сключват договори от разстояние за продажба на стоки/услуги и с физически лица, то същите ще попадат в обхвата на чл. 45 от ЗЗП и за тях ще е налице задължение за подаване на информация по реда на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.

Следва да се отбележи, че по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на Агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба №Н-18/2006 г.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/