Изх. №53-04-658
11.10. 2016 г.
чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, чл. 12, ал. 1 от ЗДДС,чл. 96, ал. 2 от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-04-658/08.09.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
А е притежавал недвижим имот - апартамент, придобит на 04.12.2014 г. на стойност 67 794,00 лв. и продаден през 08.2016 г. на стойност 70 000,00 лв. Лицето е използвало имота за живеене. На 29.01.2016 г. А придобива едностайно жилище на стойност 8 000,00 лв. като има намерение да продаде.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли Ада се регистрира по в случай, че след продажбата на едностайното жилище формира оборот от 50 000,00 лв.?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легална дефиниция на понятието "независима икономическа дейност" е дадена в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС - "независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него".
Когато физическо лице извършва разпоредителна сделка - продажба на недвижим имот, то същата няма да представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, при условие, че се извършва еднократно или инцидентно, а не редовно и по занятие. В този случай сделката ще попаднe извън обхвата на ЗДДС и няма да представлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС.
При условие, че извършената продажба не е с еднократен характер и води до получаването на редовен доход, то тя ще попадне в приложното поле на ЗДДС и за нея доставчикът следва да начислява и внася ДДС по общия ред на закона ако е регистриран по ЗДДС или ще формира оборот за регистрация по реда на чл. 96, ал. 2 от закона.
В конкретния случай, ако продажбата на недвижимия имот, е извършена в предвидената от закона форма от Вас като физическо лице, инцидентно, а не се осъществява редовно или по занятие и не е свързана с облагаемата Ви дейност, то същата не се квалифицира като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС.
При извършването на квалификацията на продажбата на недвижимите имоти като независима икономическа дейност следва да се съобрази и практиката на Върховния административен съд в РБългария.
Доколкото в ЗДДС не се съдържа определение на понятията "редовно" и "инцидентни доставки", то в Решение №5935 от 26.04.2013 г. по адм. д. №7552/2012 г., І отд. на ВАС се посочва, че "тълкувайки понятието "редовно" в контекста, в който е употребено следва, че за да е независима икономическа дейност, извършваната дейност следва да е системна през определен период от време." При определяне на продължителността на този период от време, съдебният състав изхожда от критериите в ЗДДС за задължителна регистрация. Според същото решение "в разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС, законодателят е въвел период от време, който е от значение за минимално необходимия оборот за задължителната регистрация. Този период от време е 12 последователни месеца, през които лицето реализира оборот от дейността си."
Съгласно изложеното в Решение №7301 от 23.05.2012 г. по административно дело №1394/2012 г., І отд. на ВАС "при повече от три продажби е правилно да се приеме, че е налице системност, което да определя и дейността като търговска по смисъла на чл. 1, т. 14 от Търговския закон (ТЗ) с произтичащите от това последици. Характерът на сделките като търговски се определя не от това какви са били намеренията на страната при тяхното сключване, а от тяхната същност".
От друга страна, от значение относно квалификацията на продажбите на имотите като независима икономическа дейност или не, е фактът относно начина на придобиване на продадените имотите. (Решение № 5935 от 26.04.2013 г. по адм. д. № 7552/2012 г., І отд. на ВАС).
Следователно, в конкретния случай е от значение и това продадените имоти с цел последващата им продажба ли са закупени.
Следва да имате предвид, че преценката дали дадена доставка е част от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице се извършва за всеки случай поотделно в хода на производство по проверка или ревизия в зависимост от конкретната фактическа обстановка.
Извън гореизложеното и предвид липсата на по-конкретна фактическа обстановка, при определяне на облагаемия оборот за регистрация по реда на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, следва да имате предвид следните основни правила:
Чл. 12, ал. 1 от ЗДДС определя като облагаема доставката на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС гласи, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка. Според разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗДДС в облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки по ал. 2, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1 от закона.
Във връзка с определянето на облагаем оборот следва да се има предвид, че съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. "Нови сгради", по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Предвид изложеното, в случай че доставката към купувача се извърши като освободена доставка, тя няма да формира облагаем оборот за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП СОФИЯ :
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице А е притежавало недвижим имот - апартамент, придобит на 04.12.2014 г. на стойност 67 794,00 лв. и продаден през 08.2016 г. на стойност 70 000,00 лв. Имотът е използван за живеене. На 29.01.2016 г. А придобива едностайно жилище на стойност 8 000,00 лв. с намерение да го продаде.
Въпрос:
Следва ли А да се регистрира по ЗДДС в случай, че след продажбата на едностайното жилище формира оборот от 50 000,00 лв.?
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
По чл. 3, ал. 2 от ЗДДС "независима икономическа дейност" е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Когато физическо лице извършва разпоредителна сделка - продажба на недвижим имот, тази сделка не представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, ако се извършва еднократно или инцидентно, а не редовно и по занятие. В такъв случай сделката е извън обхвата на ЗДДС и не е облагаема доставка по смисъла на закона.
Ако обаче продажбата не е с еднократен характер и води до получаване на редовен доход, тя попада в приложното поле на ЗДДС и за нея доставчикът следва да начислява и внася ДДС по общия ред, ако е регистриран по ЗДДС, или ще формира оборот за регистрация по чл. 96, ал. 2 от закона.
В конкретния случай, ако продажбата на недвижимия имот е извършена в предвидената от закона форма от А като физическо лице, инцидентно, не се осъществява редовно или по занятие и не е свързана с облагаемата му дейност, тя не се квалифицира като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС.
Извод: Еднократна или инцидентна продажба на недвижим имот от физическо лице, която не се извършва редовно или по занятие и не е свързана с облагаема дейност, не представлява независима икономическа дейност и е извън обхвата на ЗДДС.
При квалификацията на продажбата на недвижими имоти като независима икономическа дейност следва да се съобрази практиката на Върховния административен съд.
В ЗДДС няма определение на понятията "редовно" и "инцидентни доставки". В Решение №5935 от 26.04.2013 г. по адм. д. №7552/2012 г., І отд. на ВАС се приема, че при тълкуване на понятието "редовно" в контекста на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, за да е налице независима икономическа дейност, дейността следва да е системна през определен период от време. При определяне на продължителността на този период съдът изхожда от критериите в ЗДДС за задължителна регистрация. В същото решение се посочва, че в чл. 96 от ЗДДС законодателят е въвел период от 12 последователни месеца, през които лицето реализира оборот от дейността си, като този период е от значение за минимално необходимия оборот за задължителна регистрация.
В Решение №7301 от 23.05.2012 г. по адм. д. №1394/2012 г., І отд. на ВАС е прието, че при повече от три продажби е правилно да се приеме наличие на системност, която определя дейността като търговска по смисъла на чл. 1, т. 14 от Търговския закон, с произтичащите от това последици. Характерът на сделките като търговски се определя не от намеренията на страната при сключването им, а от тяхната същност.
Съгласно Решение №5935 от 26.04.2013 г. по адм. д. №7552/2012 г., І отд. на ВАС, за квалификацията на продажбите на имоти като независима икономическа дейност или не, е от значение и начинът на придобиване на продадените имоти, включително дали са закупени с цел последваща продажба.
Преценката дали дадена доставка е част от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице се извършва за всеки случай поотделно в хода на производство по проверка или ревизия, в зависимост от конкретната фактическа обстановка.
Извод: Наличието на "редовност" и "системност" при продажби на имоти, броят на сделките, периодът от време и начинът на придобиване на имотите са решаващи за квалифицирането на дейността като независима икономическа дейност, като тази преценка се прави конкретно за всеки случай.
Предвид липсата на по-конкретна фактическа обстановка, при определяне на облагаемия оборот за регистрация по чл. 96, ал. 2 от ЗДДС следва да се имат предвид следните основни правила:
По чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема е доставката на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона.
По чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка.
Съгласно чл. 96, ал. 4 от ЗДДС в облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки по ал. 2, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1 от закона.
Извод: Задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС възниква при достигане на облагаем оборот 50 000,00 лв. от облагаеми доставки (включително с нулева ставка) за период до 12 последователни месеца, като в оборота се включват и определени авансови плащания.
Относно доставките на недвижими имоти следва да се има предвид чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, според който освободена доставка е доставката на сгради или части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
По § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС "нови сгради" са сградите:
- които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или
- за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Предвид изложеното, ако доставката към купувача се извърши като освободена доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, тя не формира облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Продажба на сграда или част от нея, която не е "нова" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС и представлява освободена доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, не се включва в облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при проверка или ревизия се установи различна фактическа обстановка.
