Изх. № М-24-38-82
Дата: 16.01.2020 год.
ДР на ЗДДС, § 1, т. 84
ОТНОСНО: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) и Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18/2006 г.)
В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) е препратено по компетентност Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с вх. № М-24-38-82/13.11.2019 г. В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
В обекта на дружеството се извършват продажби на стоки, като от регистрираното ФУ се издават съответните фискални бонове за продажбите в брой. При желание на клиента за издаване на фактура се отпечатва и дубликат на фискалния бон, записват се всички данни на клиента и фактурата се издава от програмен продукт, намиращ се на адрес, различен от обекта.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Необходимо ли е този софтуер да бъде СУПТО по смисъла на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС?
Предвид изложеното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно §1, т. 84 от ДР на ЗДДС, "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Предвид посочената разпоредба, при наличие на софтуер в обекта, от който се осъществяват продажбите в брой, ще е налице задължение същият да е СУПТО.
Доколкото във фактическата обстановка е пояснено, че в обекта, от който се осъществяват продажбите, не се използва софтуер, за дружеството не е налице задължение да въведе такъв.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В обекта на дружеството се извършват продажби на стоки. От регистрираното фискално устройство се издават фискални бонове за продажбите в брой. При желание на клиента за издаване на фактура се отпечатва дубликат на фискалния бон, записват се всички данни на клиента и фактурата се издава от програмен продукт, който се намира на адрес, различен от обекта.
Въпрос: Необходимо ли е този софтуер да бъде СУПТО по смисъла на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС?
Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС, "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Предвид тази разпоредба, когато в обекта, от който се осъществяват продажбите в брой, има софтуер, ще е налице задължение този софтуер да бъде СУПТО. В разглеждания случай във фактическата обстановка е посочено, че в обекта, от който се осъществяват продажбите, не се използва софтуер. Поради това за дружеството не възниква задължение да въведе такъв софтуер като СУПТО.
Извод: Софтуерът, чрез който се издават фактурите на друг адрес, не следва да бъде СУПТО, тъй като в търговския обект, където се извършват продажбите в брой, не се използва софтуер за управление на продажбите.
