Изх. № ЕП- 12-00-51
Дата: 12.05.2021 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 5, ал. 2;
КСО, чл. 5, ал. 4;
КСО, чл. 6, ал. 11;
КСО, чл. 10, ал. 1;
ДР на КСО, §1, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2.
Във Ваше запитване, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. №ЕП-12-00-51/2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Редът и условията за предоставяне на новата месечна целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка е регламентиран в чл. 16б от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП.) Съгласно чл. 16б, ал. 1, т. 3 от правилника право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
Във връзка с изискванията на чл. 16б от ППЗСПи множеството постъпили жалби от самоосигуряващи се лица агенцията среща затруднения при разглеждането им с оглед правилната преценка на правото на лицата за отпускане на месечната целева помощ.
Въпросите, които поставяте, най-общо се свеждат до това кои лица са самоосигуряващи се и кога губят това качество.
С оглед изложеното в писмото и относимите нормативни разпоредби, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).
Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лицасе смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
Предвид гореизложеното, за целите на осигуряването достатъчно е упражняването на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО от лицето, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващо е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В това качество са :
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
В тази група попадат:
- лица, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
- лица, упражняващи трудова дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
- лица, които упражняват дейност, като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ.
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
3. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Осигуряването им се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Същите са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година(чл. 6, ал. 8 от КСО. и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване-ЗЗО). Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Редът, по който самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Под израза "всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице" в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО. Този срок за подаване на декларацията се отнася само до наличието на посочените обстоятелства.
Поради императивния текст на чл. 10 от КСО преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират прекъсване на трудовата си дейност с подаване на декларация по утвърдения образец (ОКд-5). Следва да се има предвид, че декларация за прекъсване на трудовата дейност за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО не се подава от самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО е времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
По отношение на собствениците и съдружниците на търговските дружества, когато са и управители на тези дружества, следва да имате предвид следното:
В изпълнение на задълженията си управителят осъществява управленска и контролна дейност, която по своето съдържание е трудова дейност. Управителят на търговското дружество се явява в три качества:
- участва в търговския оборот на дружеството - сключва договори и търговски сделки;
- като работодател/осигурител - сключва, изменя и прекратява трудови правоотношения, определя трудови възнаграждения налага дисциплинарни наказания и др.; удържа и внася осигурителни вноски за наетите лица, които са "други физически" по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. Освен това изпълнява и други задължения по осигурителното правоотношение - подава данни по чл. 5, ал. 4 от КСО;
- като осигурено лице - в качеството на управител.
Видно от изложеното, естеството на възложените функции и характерът на изпълняваната работа изискват постоянно, трайно и непрекъснато полагане на трудова дейност за изпълнение на поставените в договора задачи.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон..
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от същия кодекс, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда, или други специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски.
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудови правоотношения.
Предвид гореизложеното, в зависимост от извършваната трудова дейност на лицето, в качествата му на управител и собственик на ЕООД или съдружник в ООД, може да подлежи на задължително осигуряване като управител, като самоосигуряващо се лице или и на двете основания. Компетентна институция да отговори на въпроса Ви дали собственик на ЕООД може да сключи трудов договор за управление и контрол сам със себе си е Министерството на труда и социалната политика.
Самоосигуряващите се лица, освен внасяне на задължителни осигурителни вноски, имат задължение и периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др. Данните се подават с декларации обр. №1 или обр. № 5, приложение № 1, съответно № 3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13) . По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски за съответната година с декларация обр. № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" - приложение № 4 към наредбата.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите, е изложена следната фактическа обстановка:
Редът и условията за предоставяне на новата месечна целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка са регламентирани в чл. 16б от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Съгласно чл. 16б, ал. 1, т. 3 от правилника право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
Във връзка с изискванията на чл. 16б от ППЗСП и множеството постъпили жалби от самоосигуряващи се лица, агенцията среща затруднения при разглеждането им с оглед правилната преценка на правото на лицата за отпускане на месечната целева помощ.
Въпросите, които се поставят, най-общо се свеждат до това кои лица са самоосигуряващи се и кога губят това качество.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното принципно становище.
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
Предвид гореизложеното, за целите на осигуряването е достатъчно упражняването на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО от лицето, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
В това качество са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. В тази група попадат:
- лица, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители, регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
- лица, упражняващи трудова дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
- лица, които упражняват дейност, като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Осигуряването на тези лица се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО. Те са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, на основание чл. 4, ал. 4 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Редът, по който самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Под израза "всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице" в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО.
Срокът за подаване на декларацията се отнася само до наличието на посочените обстоятелства.
Поради императивния текст на чл. 10 от КСО преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Поради това законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират прекъсване на трудовата си дейност с подаване на декларация по утвърдения образец (ОКд-5).
Следва да се има предвид, че декларация за прекъсване на трудовата дейност за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО не се подава от самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО са времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, както и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
По отношение на собствениците и съдружниците на търговските дружества, когато са и управители на тези дружества, се посочва, че в изпълнение на задълженията си управителят осъществява управленска и контролна дейност, която по своето съдържа...
Извод: Самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО в някоя от посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 хипотези, за своя сметка внася осигурителни вноски, и се счита за осигурено за времето, през което са внесени дължимите вноски; качеството на самоосигуряващо се се губи при преустановяване на трудовата дейност, което следва да се декларира с ОКд-5, освен в изрично предвидените в чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО случаи.
