НАП: Облагане с данък при източника на дивиденти към чуждестранно юридическо лице и прилагане на СИДДО по реда на ЗКПО и ДОПК

Вх.№ 96-00-233 / 02.12.2024 ОУИ Пловдив 124 Коментирай
ДОПК: чл.135, ЗКПО: чл.194
Определя се режимът за данък при източника по чл. 194 ЗКПО при дивидент над 500 000 лв., разпределен от българско ЕООД към дружество от Обединеното кралство. Уточнява се прилагането на СИДДО: при доход над 500 000 лв. искането с доказателства по чл. 136 и чл. 138, ал. 2, т. 2 ДОПК се подава пред НАП, може чрез пълномощник, а становището се издава в 60-дневен срок.

ОТНОСНО: Данък при източника по реда на чл. 194 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-233/02.12.2024 г.

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Взето е Решение за разпределяне на дивидент от едноличния собственик на капитала на "Д" ЕООД. Дивидентът е над 500 000 лв. и едноличният собственик на капитала е юридическо лице, регистрирано в Англия, което няма място на стопанска дейност в България. Разплащането на дивидента ще се извърши чрез прихващане срещу вземания от едноличния собственик на капитала.

Поставяте следните въпроси:

1. Какви документи са необходими, за да се подаде искане за прилагане на СИДДО в НАП?

2. От чие име се подава искането? Необходимо ли е пълномощно от името на английското дружество?

3. В случай че решението за разпределяне на дивидент е от месец ноември 2024 г., кога е срока за деклариране на разпределения дивидент?

4. В случай че се приложи СИДДО след подаденото искане, пак ли важат същите срокове и процедури за деклариране на изплатения дивидент? Коя дата се взема предвид - датата на решението или датата на становището за прилагане на СИДДО?

5. Ако становището на НАП е от 2025 г. към коя счетоводна година следва да се отнесе разпределянето на дивидента?

6. Ако е необходимо да се изчака становището за прилагане на СИДДО кои срокове се спазват за деклариране на разпределения дивидент?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в България са определени като данъчно задължени лица. В чл. 12 от ЗКПО изрично са изброени доходите на чуждестранни лица, които са от източник в България, като в ал. 4 попадат доходите от дивиденти от участие в местни юридически лица. Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗКПО с данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на:

1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;

2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.

Изключения от това правило са случаите по ал. 3 на същия член, когато дивидентите се разпределят в полза на:

1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;

2. договорен фонд;

3. чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.

Когато не са налице предвидените в закона изключения, се дължи данък при източника по чл. 194, ал. 1 от ЗКПО, който е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове (чл. 194, ал. 2 от ЗКПО). Обединеното кралство вече не е държава членка на ЕС и при разпределяне на дивидент от "Д" ЕООД към дружеството - местно лице за данъчни цели на Обединеното кралство, се дължи данък при източника. Размерът на данъка е 5% от брутната сума на дивидентите съгласно чл. 200, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 197 от ЗКПО.

Платците на доходи, подлежащи на облагане с данък при източника по чл. 194 от ЗКПО, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода (чл. 202, ал. 2 от ЗКПО).

Предвид гореизложеното, следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО, която гласи, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Република България има сключена СИДДО с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

За да ползва облекченията по СИДДО с Великобритания, чуждестранното лице следва да спази изискванията на чл. 135 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранните лица (ЧЛ), предвидени във влезли в сила СИДДО, е уредена като особено производство в Раздел ІІІ на Глава шестнадесета от ДОПК. За да ползва предвидените в съответната СИДДО облекчения при възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната, ЧЛ удостоверява наличието на основания за прилагане на СИДДО. Съгласно  чл. 135, ал. 2 от ДОПК данъчното облекчение, предвидено в съответната СИДДО, се прилага едва след удостоверяване на основанията, посочени в чл. 136 от кодекса. Удостоверяването на основанията за прилагане на СИДДО е пред орган по приходите или пред платеца, в зависимост от годишния размер на начисления от последния доход:

1. В случай че годишният размер на начисления от платеца на ЧЛ доход е с общ размер до 500 хил. лева, обстоятелствата по  чл. 136 се удостоверяват пред платеца - чл. 142, ал. 1 от ДОПК;

2. В случай че годишният размер на начисления от платеца на ЧЛ доход е с общ размер над 500 хил. лева, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред орган по приходите от компетентната териториална дирекция по регистрация на платеца на дохода по реда на чл. 137 - чл. 139 от ДОПК.

Предпоставките за прилагане на СИДДО се удостоверяват чрез документи, приложени към съответното искане, за наличието на основанията, ведно с писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход (чл. 136 - чл. 139 от ДОПК).

Чуждестранното лице представя и доказателства, за да удостовери пред органа по приходите обстоятелствата съгласно чл. 136 от ДОПК, че:

1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО - това обстоятелство се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация в искането за прилагане на СИДДО за чуждестранната данъчна администрация или съобразно обичайната й практика, т. е. с някакъв друг документ;

2. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО - тези обстоятелства се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.

Освен доказателства за горните обстоятелства се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход. В чл. 138, ал. 2 от ДОПК подробно са описани доказателствата, които са разделени в зависимост от характера на дохода.

Във Вашия случай при разпределяне на дивидент следва да представите документите по чл. 138, ал. 2, т. 2 от ДОПК, а именно -  решение на общото събрание на дружеството; купон за изплатен дивидент; извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството; копие от купюр или временно удостоверение; поименно удостоверение за безналични акции; извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице.

Искането и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация от ЧЛ.

Съгласно чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно. Правилата за упълномощаването са уредени в чл. 36 и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 60-дневен срок от подаване на искането.

От момента на издаване на становището за наличие на основание за прилагане на СИДДО се смятат за изпълнени изискванията на чл. 135, ал. 2 от ДОПК.

След внасяне на данък основанията за прилагане на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват по реда на чл. 129 от ДОПК. Това значи, че след като данъкът вече е внесен, лицето няма да подава искане за прилагане на СИДДО, а искане за прихващане и възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК. В този случай обстоятелствата за прилагане на СИДДО ще се удостоверяват пред органа по приходите, без да се подава искане по образец. Ако има подадено искане, становище по него няма да се издаде.

Предвид гореизложеното при взето решение за разпределяне на дивидент през месец ноември 2024 г. и липса на становище за прилагане на СИДДО с Великобритания дружеството следва да внесе дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.

Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

В запитването е посочено, че е взето решение за разпределяне на дивидент от едноличния собственик на капитала на "Д" ЕООД. Размерът на дивидента е над 500 000 лв. Едноличният собственик на капитала е юридическо лице, регистрирано в Англия, което няма място на стопанска дейност в България. Разплащането на дивидента ще се извърши чрез прихващане срещу вземания от едноличния собственик на капитала.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Какви документи са необходими, за да се подаде искане за прилагане на СИДДО в НАП?

Въпрос 2: От чие име се подава искането? Необходимо ли е пълномощно от името на английското дружество?

Въпрос 3: В случай че решението за разпределяне на дивидент е от месец ноември 2024 г., кога е срока за деклариране на разпределения дивидент?

Въпрос 4: В случай че се приложи СИДДО след подаденото искане, пак ли важат същите срокове и процедури за деклариране на изплатения дивидент? Коя дата се взема предвид - датата на решението или датата на становището за прилагане на СИДДО?

Въпрос 5: Ако становището на НАП е от 2025 г. към коя счетоводна година следва да се отнесе разпределянето на дивидента?

Въпрос 6: Ако е необходимо да се изчака становището за прилагане на СИДДО кои срокове се спазват за деклариране на разпределения дивидент?

Правен анализ

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО данъчно задължени лица са чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в България.

В чл. 12 от ЗКПО са изброени доходите на чуждестранни лица, които се считат за доходи от източник в България. В чл. 12, ал. 4 от ЗКПО са посочени доходите от дивиденти от участие в местни юридически лица.

Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗКПО с данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на:

  • чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
  • местни юридически лица, които не са търговци, включително общини.

Изключения от това правило са предвидени в чл. 194, ал. 3 от ЗКПО, когато дивидентите се разпределят в полза на:

  • местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
  • договорен фонд;
  • чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.

Когато не са налице изключенията по чл. 194, ал. 3 от ЗКПО, се дължи данък при източника по чл. 194, ал. 1 от ЗКПО, който е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове, съгласно чл. 194, ал. 2 от ЗКПО.

Обединеното кралство вече не е държава членка на ЕС. При разпределяне на дивидент от "Д" ЕООД към дружество, което е местно лице за данъчни цели на Обединеното кралство, се дължи данък при източника.

Размерът на данъка е 5% от брутната сума на дивидентите съгласно чл. 200, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 197 от ЗКПО.

Съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО платците на доходи, подлежащи на облагане с данък при източника по чл. 194 от ЗКПО, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.

Съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.

Република България има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. За да ползва облекченията по тази СИДДО, чуждестранното лице следва да спази изискванията на чл. 135 и следващите от ДОПК.

Процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранните лица, предвидени във влезли в сила СИДДО, е уредена като особено производство в Раздел III на Глава шестнадесета от ДОПК. За да ползва предвидените в съответната СИДДО облекчения при възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната, чуждестранното лице удостоверява наличието на основания за прилагане на СИДДО.

Съгласно чл. 135, ал. 2 от ДОПК данъчното облекчение, предвидено в съответната СИДДО, се прилага едва след удостоверяване на основанията, посочени в чл. 136 от ДОПК.

Удостоверяването на основанията за прилагане на СИДДО се извършва пред орган по приходите или пред платеца на дохода в зависимост от годишния размер на начисления от последния доход:

  • когато годишният размер на начисления от платеца на чуждестранното лице доход е с общ размер до 500 000 лв., обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца - чл. 142, ал. 1 от ДОПК;
  • когато годишният размер на начисления от платеца на чуждестранното лице доход е с общ размер над 500 000 лв., обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват пред орган по приходите от компетентната териториална дирекция по регистрация на платеца на дохода по реда на чл. 137 - чл. 139 от ДОПК.

Предпоставките за прилагане на СИДДО се удостоверяват чрез документи, приложени към съответното искане, за наличието на основанията, заедно с писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход, съгласно чл. 136 - чл. 139 от ДОПК.

Чуждестранното лице представя доказателства, за да удостовери пред органа по приходите обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК, а именно, че:

  • е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО - това обстоятелство се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация в искането за прилагане на СИДДО за чуждестранната данъчна администрация или съобразно обичайната й практика, т.е. с друг документ;
  • са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО - тези обстоятелства се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.

Освен доказателства за горните обстоятелства се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход. В чл. 138, ал. 2 от ДОПК подробно са описани доказателствата, които са разделени в зависимост от характера на дохода.

В разглеждания случай, при разпределяне на дивидент, следва да се представят документите по чл. 138, ал. 2, т. 2 от ДОПК, а именно:

  • решение на общото събрание на дружеството;
  • купон за изплатен дивидент;
  • извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството;
  • копие от купюр или временно удостоверение;
  • поименно удостоверение за безналични акции;
  • извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице.

Искането и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където чуждестранното лице подлежи на регистрация.

Съгласно чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно. Правилата за упълномощаването са уредени в чл. 36 и следващите от Закона за задълженията и договорите.

Становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 60-дневен срок от подаване на искането. От момента на издаване на становището за наличие на основание за прилагане на СИДДО се смятат за изпълнени изискванията на чл. 135, ал. 2 от ДОПК.

Отговори по поставените въпроси

По въпрос 1

За да се подаде искане за прилагане на СИДДО в НАП, следва да се представят документите, удостоверяващи основанията по чл. 136 от ДОПК, както и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на дохода, съгласно чл. 136 - чл. 139 от ДОПК. При доход от дивидент се представят документите по чл. 138, ал. 2, т. 2 от ДОПК: решение на общото събрание на дружеството; купон за изплатен дивидент; извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството; копие от купюр или временно удостоверение; поименно удостоверение за безналични акции; извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода и размера на участието на чуждестранното лице. Необходимо е и удостоверяване, че чуждестранното лице е местно лице на другата държава по смисъла на СИДДО и че са изпълнени особените изисквания на СИДДО, когато такива са предвидени.

Извод: Необходимите документи са тези по чл. 136 - чл. 139 от ДОПК, а при дивидент - конкретно документите по чл. 138, ал. 2, т. 2 от ДОПК, заедно с доказателства за местно лице по СИДДО и за изпълнение на особените изисквания на спогодбата.

По въпрос 2

Искането за прилагане на СИДДО се подава в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където чуждестранното лице подлежи на регистрация. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно, като правилата за упълномощаването са в чл. 36 и следващите от ЗЗД.

Извод: Искането се подава от името на чуждестранното лице, като то може да бъде представлявано от пълномощник с писмено пълномощно, издадено от английското дружество.

По въпрос 3

Съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО платците на доходи, подлежащи на облагане с данък при източника по чл. 194 от ЗКПО, внасят дължимите данъци до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода. В запитването е посочено, че решението за разпределяне на дивидент е от месец ноември 2024 г.

Извод: Срокът за деклариране и внасяне на данъка при източника е до края на месеца, следващ тримесечието, през което дивидентът е начислен, съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО.

По въпрос 4

Съгласно чл. 135, ал. 2 от ДОПК данъчното облекчение по СИДДО се прилага след удостоверяване на основанията по чл. 136 от ДОПК, като становището за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава в 60-дневен срок от подаване на искането. От момента на издаване на становището за наличие на основание за прилагане на СИДДО се смятат за изпълнени изискванията на чл. 135, ал. 2 от ДОПК. Задължението за внасяне на данъка при източника и сроковете по чл. 202, ал. 2 от ЗКПО са обвързани с момента на начисляване на дохода.

Извод: Сроковете и процедурите за деклариране на дивидента се определят по чл. 202, ал. 2 от ЗКПО, като за данъчните последици от прилагането на СИДДО значение има моментът на издаване на становището по чл. 135, ал. 2 от ДОПК, но начисляването на дохода се свързва с датата на решението за разпределяне на дивидента.

По въпрос 5

Становището за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава в 60-дневен срок от подаване на искането и от момента на издаването му се смятат за изпълнени изискванията на чл. 135, ал. 2 от ДОПК. Разпределянето на дивидента е обвързано с решението за разпределяне, а становището на НАП може да бъде издадено през следваща календарна година.

Извод: Отнасянето на разпределянето на дивидента по счетоводни години се свързва с решението за разпределяне, независимо че становището за прилагане на СИДДО може да е от 2025 г.

По въпрос 6

Становището за прилагане на СИДДО се издава в 60-дневен срок от подаване на искането, като от момента на издаването му се смятат за изпълнени изискванията на чл. 135, ал. 2 от ДОПК. Задължението за внасяне на данъка при източника и сроковете за деклариране са определени в чл. 202, ал. 2 от ЗКПО - до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.

Извод: Дори когато се изчаква становището за прилагане на СИДДО, сроковете за деклариране и внасяне на данъка при източника се определят по чл. 202, ал. 2 от ЗКПО, считано от тримесечието на начисляване на дивидента.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Надпреведени суми Д6

128
Погледнете "Справка за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях №974" В колона "Остатък от пла...

Корекция на Д6 СОЛ м.13

95
 Мисля, че ще стане първо с нули (заличаване) и след това редовна с точните суми.

Регистрация по ДДС на физическо лице с граждански договор

145
от българска фирма за компютърни услуги

Дивидент

207
Защо
Още от форума