Изх. № 8-С-9
Дата: 16.08.2017 год.
ДОПК, чл. 228;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 3.
ОТНОСНО: Отговор на писмено запитване по прилагането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Във връзка с писмено запитване до Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №.......................2017 г., отнасящо се до прилагането на чл. 228 от ДОПК от органите на общинската администрация, моля да имате предвид следното становище:
Поставените от Вас въпроси, свързани с прилагането на чл. 228 от ДОПК са следните:
1. Приложим ли е чл. 228, ал. 1 от ДОПК в случай на налагане на предварителни обезпечителни мерки преди съставяне на акт за установяване на задължения по декларация/ревизионен акт?
2. Допустимо ли е прехвърлените суми по чл. 228, ал. 1 от ДОПК да се преведат по бюджетна сметка на община........, която подлежи на запориране?
1. По първия въпрос от запитването:
На основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от кодекса (чл. 121, ал. 2 от ДОПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 1, точка 3 от ДОПК обезпечението на едно бъдещо публично вземане може да се реализира със запор на сметките на длъжника, а според чл. 202, ал. 1 от ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките.
В този смисъл, запорът на банкови сметки на длъжника, който се налага по реда на ДОПК като предварителна обезпечителна мярка, обезпечава евентуалното бъдещо принудително събиране на подлежащите на установяване публични задължения на длъжника преди издаването на ревизионния акт.
Следва да се отбележи, че изпълнението върху вземания на длъжника от банки по реда чл. 228, ал. 1 от ДОПК, представлява способ за принудително изпълнение по смисъла на чл. 215 от ДОПК и като такова то може да бъде извършено само от публични изпълнители в хода на образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Обръщам внимание, че по силата на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3 от Закона за местните данъци и такси служителите от общинската администрация имат правомощия на публични изпълнители само и единствено в производствата по обезпечаване на публични вземания, но не разполагат с правомощия за извършване на действия по същинско принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. Без наличие на годен за изпълнение акт за установяване на публично вземане е недопустимо провеждане на принудително изпълнение.
2. По втория въпрос от запитването:
По отношение на отчитането и разпоредителните действия, свързани с банковите сметки на общината, следва да се отбележи, че, както вече бе посочено, органите на общинската администрация нямат правомощията на публичните изпълнители и не могат да извършват действията по принудително изпълнение по чл. 228, ал. 1 от ДОПК.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на нап:
/александър георгиев /
ОТНОСНО: прилагане на чл. 228 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от органите на общинската администрация.
Поставените въпроси са:
Въпрос 1: Приложим ли е чл. 228, ал. 1 от ДОПК в случай на налагане на предварителни обезпечителни мерки преди съставяне на акт за установяване на задължения по декларация/ревизионен акт?
Въпрос 2: Допустимо ли е прехвърлените суми по чл. 228, ал. 1 от ДОПК да се преведат по бюджетна сметка на община ........, която подлежи на запориране?
1. По първия въпрос
На основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може мотивирано да поиска от публичния изпълнител налагане на предварителни обезпечителни мерки. Целта е да се предотвратят сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски би станало невъзможно или значително би се затруднило.
Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК (чл. 121, ал. 2 от ДОПК).
Съгласно чл. 198, ал. 1, т. 3 от ДОПК обезпечението на едно бъдещо публично вземане може да се реализира чрез запор на сметките на длъжника. Съгласно чл. 202, ал. 1 от ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките.
Запорът на банкови сметки на длъжника, наложен по реда на ДОПК като предварителна обезпечителна мярка, обезпечава евентуалното бъдещо принудително събиране на подлежащите на установяване публични задължения на длъжника преди издаването на ревизионния акт.
Изпълнението върху вземания на длъжника от банки по реда на чл. 228, ал. 1 от ДОПК представлява способ за принудително изпълнение по смисъла на чл. 215 от ДОПК. Като такова то може да бъде извършвано само от публични изпълнители в хода на образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК.
На основание чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) служителите от общинската администрация имат правомощия на публични изпълнители само в производствата по обезпечаване на публични вземания, но не разполагат с правомощия за извършване на действия по същинско принудително изпълнение.
Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. Без наличие на годен за изпълнение акт за установяване на публично вземане е недопустимо провеждане на принудително изпълнение.
Извод: Чл. 228, ал. 1 от ДОПК, като способ за принудително изпълнение, не е приложим при налагане на предварителни обезпечителни мерки преди съставяне на акт за установяване на задължения по декларация/ревизионен акт и не може да се прилага от органите на общинската администрация, които нямат правомощия за същинско принудително изпълнение.
2. По втория въпрос
Относно отчитането и разпоредителните действия, свързани с банковите сметки на общината, се подчертава, че, както вече е посочено, органите на общинската администрация нямат правомощията на публичните изпълнители и не могат да извършват действията по принудително изпълнение по чл. 228, ал. 1 от ДОПК.
Извод: Прехвърлените суми по чл. 228, ал. 1 от ДОПК не могат да се превеждат по бюджетна сметка на общината като част от действия по принудително изпълнение, тъй като органите на общинската администрация не разполагат с правомощия да прилагат чл. 228, ал. 1 от ДОПК.
