ОТНОСНО: Прилагане на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./
Във връзка с постъпило запитване с вх. № .....при Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..........., е изложена следната фактическа обстановка:
Лицето е управител на магазин за хранителни продукти и продажба на цигари. При първоначалната работа на фискалното устройство, съобразена с изискванията на Наредба № Н-18/2006г., стоките са обособени в отделни групи - вода, цигари, брашна, захар и др. В хода на контролно производство е дадено указание кодовете да бъдат конкретизирани по артикул - вода "Банкя", вода "Девин", цигари по видове и марки и т.н. Лицето е предприело съответните действия, но при следващо контролно производство е установено, че отчитането на продажбите е прекалено подробно и следва да се обобщи по групи стоки.
В тази връзка е поставен въпросът: Как следва да бъдат определени групите на стоките във фискалното устройство, за да бъдат спазени изискванията на Наредба № Н-18/2006г.?
Предвид изложената фактическа обстановка и разпоредбите на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-1882006г. фискалната касова бележка, издадена от фискално устройство /ФУ/, трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т.1-т.17 на същата алинея. В съответствие с т.7 фискалната касова бележка задължително трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Видно от разпоредбата, един от основните задължителни реквизити на фискалната касова бележка е наименование на стоката/услугата. Това изискване е императивно - от категорията на задължителните реквизити при извършване на всяка продажба на стока/услуга в търговския обект и следва да бъде разглеждано с оглед спецификата на търговския обект и техническите и функционални параметри на използваното фискално устройство.
С оглед специфичната дейност в различните търговски обекти и използваните в тях фискални устройства следва степента на детайлност в наименованието на продаваната стока да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока. В Наредба № Н-18/2006г. няма задължително нормативно изискване в издаваните фискални касови бележки като реквизит "наименование на стоката/услугата" да бъде посочвана продаваната стока/услуга до степен на точното и пълно описание на конкретния артикул, предмет на продажбата, с изключение на предвидените в чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. продажба на специфични категории стоки/услуги. В тази връзка и в съответствие с т.7 на чл. 26, ал. 1 от наредбата нормативно се изисква като реквизит във фискалната касова бележка да бъде посочван най-малко съответният вид на продаваната стока/услуга.
Поставеният въпрос е свързан с регистрирането и отчитането на продажбите в магазин за хранителни стоки и цигари. В такъв търговски обект се предлага голям асортимент от разнообразни стоки /храни, напитки, тютюневи и алкохолни изделия и др./. В случая продажбите следва да се отразяват по вид на продаваната стока, като най-малко се отбелязва:
а) в хляб и хлебни изделия;
б) месо;
в) колбаси;
г) прясно мляко;
д) кисело мляко;
е) кашкавал;
ж) сирена;
з) плодове;
и) зеленчуци;
й) цигари, пури, пурети и др.;
к) вино, бира, ракия и др.
Детайлното описание на продаваната стока позволява по-ефективно упражняване правата на клиентите. В тази връзка е препоръчително отразяването на продаваните стоки/услуги да се осъществява в по-голяма степен на индивидуализация. Следва да се отбележи, че задължително условие е при регистриране на продажба да се посочи видът на закупената стока/услуга, стойността и количеството й. При регистриране на продажба на различни стоки от един и същи вид, стоки с различни цени, продаваните стоки следва да се посочват на отделен ред.
Наличните на пазара модели фискални устройства предоставят техническа възможност за въвеждане на много по-голям брой артикули от нормативно предвидения минимум /100 артикула, съгласно Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредбата/ и съответно възможност продажбите да се отразяват по съответния вид стока/услуга.
В случай, че използваното фискално устройство поддържа по-малък брой артикули от предлаганите в конкретния търговски обект и с оглед спазване изискването за посочване на чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата, което да позволява на клиента да идентифицира вида й, може да се използват софтуерни или технически средства, свързани с експлоатираното в обекта ФУ, напр. програмен продукт, позволяващ стоките да бъдат индивидуализирани чрез баркод четец.
Следва да се има предвид, че по отношение на минималното съдържание и реквизитите във фискалния бон нормативната уредба не допуска като наименование на продаваната стока/услуга да се изписва:
- обща сума на продажбата,
- общи технически наименования, използвани при програмирането на ФУ, например: "ДП1" или "ДП2",
- обобщена категория на продаваните стоки/услуги, например от типа на "хранителни стоки, "нехранителни стоки", "други" и т.н.
Този начин на отразяване е недопустим, тъй като не позволява идентифициране на продадената стока/услуга в търговския обект.
Изложена е следната фактическа обстановка: лицето е управител на магазин за хранителни продукти и продажба на цигари. При първоначалната работа на фискалното устройство, съобразена с изискванията на Наредба № Н-18/2006г., стоките са обособени в отделни групи - вода, цигари, брашна, захар и др. В хода на контролно производство е дадено указание кодовете да бъдат конкретизирани по артикул - вода "Банкя", вода "Девин", цигари по видове и марки и т.н. Лицето е предприело съответните действия, но при следващо контролно производство е установено, че отчитането на продажбите е прекалено подробно и следва да се обобщи по групи стоки.
Въпрос: Как следва да бъдат определени групите на стоките във фискалното устройство, за да бъдат спазени изискванията на Наредба № Н-18/2006г.?
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. фискалната касова бележка, издадена от фискално устройство, трябва да бъде четима, да съответства на образеца по приложение № 1 и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т. 1 - т. 17 на същата алинея. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г. фискалната касова бележка задължително трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
От тази разпоредба следва, че един от основните задължителни реквизити на фискалната касова бележка е "наименование на стоката/услугата". Това изискване е императивно, от категорията на задължителните реквизити при извършване на всяка продажба на стока/услуга в търговския обект, и следва да се разглежда с оглед спецификата на търговския обект и техническите и функционални параметри на използваното фискално устройство.
С оглед специфичната дейност в различните търговски обекти и използваните в тях фискални устройства, степента на детайлност в наименованието на продаваната стока трябва да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока.
В Наредба № Н-18/2006г. няма задължително нормативно изискване в издаваните фискални касови бележки като реквизит "наименование на стоката/услугата" да бъде посочвана продаваната стока/услуга до степен на точното и пълно описание на конкретния артикул, предмет на продажбата, с изключение на предвидените в чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. продажби на специфични категории стоки/услуги.
В тази връзка и в съответствие с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г. нормативно се изисква като реквизит във фискалната касова бележка да бъде посочван най-малко съответният вид на продаваната стока/услуга.
Поставеният въпрос е свързан с регистрирането и отчитането на продажбите в магазин за хранителни стоки и цигари. В такъв търговски обект се предлага голям асортимент от разнообразни стоки - храни, напитки, тютюневи и алкохолни изделия и др. В този случай продажбите следва да се отразяват по вид на продаваната стока, като най-малко се отбелязва:
- а) хляб и хлебни изделия;
- б) месо;
- в) колбаси;
- г) прясно мляко;
- д) кисело мляко;
- е) кашкавал;
- ж) сирена;
- з) плодове;
- и) зеленчуци;
- й) цигари, пури, пурети и др.;
- к) вино, бира, ракия и др.
Детайлното описание на продаваната стока позволява по-ефективно упражняване правата на клиентите. В тази връзка е препоръчително отразяването на продаваните стоки/услуги да се осъществява в по-голяма степен на индивидуализация.
Задължително условие е при регистриране на продажба да се посочи видът на закупената стока/услуга, стойността и количеството й. При регистриране на продажба на различни стоки от един и същи вид, стоки с различни цени, продаваните стоки следва да се посочват на отделен ред.
Наличните на пазара модели фискални устройства предоставят техническа възможност за въвеждане на много по-голям брой артикули от нормативно предвидения минимум от 100 артикула, съгласно приложение № 2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006г., и съответно възможност продажбите да се отразяват по съответния вид стока/услуга.
В случай че използваното фискално устройство поддържа по-малък брой артикули от предлаганите в конкретния търговски обект и с оглед спазване изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г. за посочване на наименование на стоката/услугата, което да позволява на клиента да идентифицира вида й, могат да се използват софтуерни или технически средства, свързани с експлоатираното в обекта фискално устройство, например програмен продукт, позволяващ стоките да бъдат индивидуализирани чрез баркод четец.
По отношение на минималното съдържание и реквизитите във фискалния бон нормативната уредба не допуска като наименование на продаваната стока/услуга да се изписва:
- обща сума на продажбата;
- общи технически наименования, използвани при програмирането на фискалното устройство, например "ДП1" или "ДП2";
- обобщена категория на продаваните стоки/услуги, например от типа на "хранителни стоки", "нехранителни стоки", "други" и т.н.
Този начин на отразяване е недопустим, тъй като не позволява идентифициране на продадената стока/услуга в търговския обект.
Извод: Групите стоки във фискалното устройство следва да се определят най-малко по вид на продаваната стока/услуга (например хляб и хлебни изделия, месо, колбаси, мляко, сирена, плодове, зеленчуци, цигари, алкохол и др.), така че наименованието във фискалния бон да позволява идентифициране на вида стока, като не се допуска използване на общи суми, технически кодове или прекалено обобщени категории като "хранителни стоки", "нехранителни стоки" и подобни.
