НАП: Осигуряване и електронни услуги на НАП за чужденци с личен номер на чужденец

ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи, препратено от ТД на НАП ....., офис ......., Ваше писмено запитване с вх. № 20-33-97/10.10.2022 г.

Описвате следната фактическа обстановка:

От две години сте установен в Република България, където и към момента живеете и работите. Във връзка с трудовата Ви дейност, както и бъдещите Ви планове за работа в Република България, желаете да получите информация по следните въпроси:

1. Имате ли право като чужденец, гражданин на Република Северна Македония със статут на продължително пребиваващ в България, да направите съответните регистрации, за да упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице?

2. Може ли като чужденец с ЛНЧ да Ви бъде издаден ПИК код и да ползвате електронните услуги, предоставяни от НАП?

3. Подлежите ли на някакви специални регистрации в НАП, за да можете да упражнявате каквато и да била трудова дейност в България?

4. Към момента работите по трудов договор в търговско дружество. Въпреки че трудовият Ви договор е регистриран в НАП и всеки месец фирмата, в която работите, подава информация и внася съответните осигурителни вноски и данъци (включително здравни осигуровки), при проверка в системата на НАП излиза, че сте извън системата за здравно осигуряване на Р България. Защо това е така?

Предвид изложената фактическа обстановка в запитването, изразявам следното становище съгласно действащото законодателство:

По първи и по трети въпрос:

Кодексът за социално осигуряване (КСО) не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство.

За да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно лицето да извършва някоя от изброените в чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО дейности. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО е дефинирано понятието самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ;

- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти, и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" (декларация обр. ОКд-5)) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ (декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице");

2. сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване (декларация обр. № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ").

Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.).

От горецитираната нормативна уредба следва, че ако Вие извършвате дейност като самоосгуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, ще подлежите на осигуряване и за Вас ще възникне задължение да подавате данни с декларация обр. ОКд-5 и декларации обр. № 1 и 6 в ТД на НАП.

На основание чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-13 от 2019 г. самоосигуряващите се лица вписват в декларация обр. № 1 както ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) или служебен номер, издаден от НАП, така и единен граждански номер (ЕГН), личен номер (ЛН), личен номер на чужденец (ЛНЧ) или служебен номер, издаден от НАП на самоосигуряващото се лице. В декларация обр. № 6 вписват ЕГН, ЛНЧ, личен номер или служебен номер, издаден от НАП. Гореизброените идентификатори те попълват и в декларация обр. ОКд-5 при започване, прекъсване и възобновяване на дейността.

С оглед изложеното следва да имате предвид, че:

НАП създава и поддържа регистър и бази данни за всички задължени лица (чл. 80, ал. 1 от ДОПК). Съдържанието на регистъра е определено в чл. 81 от ДОПК, като в т. 2 и 3 се посочват:

- името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;

- единният идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единният идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единният граждански номер или личният номер на чужденеца.

На основание чл. 82 от ДОПК регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра, както следва:

1. въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчното облагане или задължителните осигурителни вноски за местните и чуждестранни физически лица;

2. въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ за лицата, вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ.

По втори въпрос:

Персоналният идентификационен код (ПИК), издаван от НАП, представлява 12-цифров код. НАП издава ПИК за целите на заявяването и използването от страна на задължените лица на разработените от Агенцията електронни административни услуги, достъпни с ПИК. Издаденият от НАП ПИК може да бъде използван и за достъп до електронни административни услуги, предоставяни от общини или други органи/институции в Република България, с които НАП е сключила споразумение за това. ПИК се издава както на физически лица, така и на юридически лица, вписани в регистъра на НАП, които желаят да използват предоставяните електронни административни услуги, описани подробно в заповеди, достъпни на електронния сайт на НАП.

ПИК се издава във всички офиси на НАП след подаване на заявление от лицата. Заявлението се подава във всеки офис на НАП, независимо от регистрацията на лицето, или чрез заявка на телефона на Информационния център на НАП - 0700 18 700, електронен адрес - infocenter@nra.bg или през Система за сигурно електронно връчване, подържана от Държавна агенция "Електронно управление". Заявлението може да бъде подадено лично или от упълномощено с обикновено пълномощно лице. Получаването на ПИК става само в офис на НАП - лично, чрез изрично упълномощено лице или от изрично посочено в заявлението лице. 

Следователно, за да Ви бъде издаден ПИК, можете да подадете Заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез ПИК по образец (образец ОКд-251), което можете да изтеглите и от електронния сайт на НАП - www.nap.bg. В заявлението за издаване на ПИК е необходимо да посочите своите идентифициращи данни, като попълните както Вашите три имена, така и Вашия идентификатор - ЛНЧ и задължително да посочите електронен адрес за кореспонденция с НАП.

По четвърти въпрос:

В чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е регламентирано, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

По въпросите в областта на социалното осигуряване Република България и Република Македония прилагат Договор за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от 39-то Народно събрание на 21.05.2003 г., който е в сила от 01.08.2003 г. Процедурните правила за прилагане на договора са въведени с административно споразумение между двете договарящи страни.

Договорът се прилага на територията на Република България и Република Македония.

В материалния обхват на договора се включва и законодателството, свързано със задължителното здравно осигуряване.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 - чл. 9). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора (в това число задължителните здравноосигурителни вноски).

Основното правило при определяне на приложимото законодателство по договора е, че задължението за осигуряване се определя съобразно правните разпоредби на договарящата се страна, на чиято територия лицето работи и в случай, когато постоянното местожителство на работещия или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща се страна (основание чл. 6 от договора).

Българската институция, която определя приложимо законодателство по договора, е НОИ, като при възникнала необходимост от определяне на приложимо законодателство по договора следва да се обърнете към НОИ.

В запитването посочвате, че Ви е разрешено продължително пребиваване в страната, поради което следва да имате предвид следното по отношение формиране на Вашия здравен статус:

Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от  ЗЗО).

Така, ако съгласно Договора за социално осигуряване за Вас се прилага българското осигурително законодателство, съгласно материалния обхват на договора, в който се включват българските правни разпоредби за медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване, за Вас правилно се внасят задължителни здравноосигурителни вноски съгласно ЗЗО от Вашия работодател.

Тъй като сте чужд гражданин, на който не е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България, се водите извън системата за здравно осигуряване в Република България, поради това с оглед включването Ви към лицата, които са задължително осигурени в НЗОК и за които се формира здравноосигурителен статус, следва да се обърнете към компетентната ТД на НАП.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.