Изх.№ 20-00-484
29.08.2024 г. ЗДДС - чл. 26, ал. 2
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружеството има клиент-търговско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Австрия, което е част от холдинг, учреден по законодателството на Германия и регистриран за целите на ДДС в тази държава. Българското дружество следва да издаде фактура на австрийското, но плащането на документираната стойност ще бъде направено от германското.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Може ли плащането да се осъществи от германския холдинг и какво следва да бъде посочено като основание?
При така изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Плащането на дължимото на доставчика възнаграждение по доставка на стока или услуга не само не е забранено от данъчното законодателство, но е изрично прогласено за допустимо. Това е видно от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, според която данъчната основа на доставка се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Посоченото в документа за плащане основание не е предмет на регламентиране от данъчното законодателство. Същото има само доказателствена стойност, улеснява уреждането но частноправните отношение между икономическите субекти и допринася за правната сигурност в тях.
Доколкото въпросите Ви касаят нормативни актове от други правни отрасли извън пределите на данъчното материално и процесуално право, следва да имате предвид че НАП не е компетентна да изрази становище по тях.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българско дружество има клиент - търговско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Австрия, което е част от холдинг, учреден по законодателството на Германия и регистриран за целите на ДДС в Германия. Българското дружество следва да издаде фактура на австрийското дружество, но плащането на документираната стойност ще бъде извършено от германското дружество (холдинга.
Въпрос: "Може ли плащането да се осъществи от германския холдинг и какво следва да бъде посочено като основание?"
При така изложената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба по ЗДДС, е прието следното:
Плащането на дължимото на доставчика възнаграждение по доставка на стока или услуга от трето лице не е забранено от данъчното законодателство, а напротив - изрично е предвидено като допустимо. Това следва от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която данъчната основа на доставка се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Посоченото в документа за плащане основание не е предмет на регламентиране от данъчното законодателство. То има само доказателствена стойност, улеснява уреждането на частноправните отношения между икономическите субекти и допринася за правната сигурност в тези отношения.
Доколкото поставените въпроси засягат нормативни актове от други правни отрасли, извън данъчното материално и процесуално право, Националната агенция за приходите не е компетентна да изрази становище по тях.
Извод: Плащането по фактурата, издадена на австрийското дружество, може да бъде извършено от германския холдинг, като данъчното законодателство не регламентира какво следва да бъде посочено като основание в платежния документ и не поставя ограничения относно това основание.
