ОТНОСНО: Разясняване на права по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
В Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" .............. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ............../17.08.2020 г., в което се интересувате относно възможността едновременно да работите по трудов договор в Германия и да сте собственик на фирма в България, която извършва дейност, съответно да заплащате осигурителните вноски за тази дейност в страната. Интересува Ви също, ако упражнявате свободна професия, дали и къде подлежите на регистрация.
По смисъла на чл. 17, ал. 1 т. 2 и т. 5, б. "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и да получат информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
На правата на задължените лица съответстват и функциите и правомощията на Националната агенция за приходите, определени с чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона посочва, че агенцията обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията.
В правомощията на НАП е да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица. В подаденото от Вас писмо не е поставено запитване по разясняване на данъчното и осигурителното законодателство.
Без оглед гореизложеното Ви уведомявам, че по отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009за установяване на процедура заприлагането на Регламент (ЕО) №883/2004.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки(чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004).
На основание разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент №883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата-членка, чието законодателство е приложимо и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки.
От горецитираните разпоредби следва, че ако упражнявате едновременно трудова дейност на територията на България и Германия следва да уведомите институцията по пребиваване и да бъде определено приложимото за Вас осигурително законодателство на държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
По отношение на въпроса Ви, дали подлежите на регистрация, в случай че упражнявате трудова дейност като свободна професия:
Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ е предвидено в регистър БУЛСТАТ да се вписват физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, за които е приложимо българското законодателство, е регламентиран в Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. На основние чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
В запитването се поставят следните въпроси:
Въпрос: Възможно ли е едновременно да работите по трудов договор в Германия и да сте собственик на фирма в България, която извършва дейност, съответно да заплащате осигурителните вноски за тази дейност в страната?
Въпрос: Ако упражнявате свободна професия, дали и къде подлежите на регистрация?
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5, б. "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) задължените лица имат право:
- да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство;
- да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им;
- да получат информация за публичните си задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
На тези права съответстват функциите и правомощията на Националната агенция за приходите, определени с чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗНАП агенцията обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация и разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации с указания за попълването им, на формуляри и други документи, изисквани или издавани въз основа на закон, като ги публикува и в интернет на страницата на агенцията.
В правомощията на НАП е да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица. В подаденото от Вас писмо обаче не е поставено запитване по разясняване на данъчното и осигурителното законодателство.
Извод: НАП уточнява общите права на задължените лица по ДОПК и общите правомощия на агенцията, като отбелязва, че в писмото не е формулирано конкретно запитване по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство.
Относно приложимото осигурително законодателство при дейност в две държави членки
Без оглед на горното се посочва, че по отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат:
- Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност;
- Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
В дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки (чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004).
На основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване. Приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13, параграф 1, чл. 13, параграф 2 и чл. 13, параграф 3 от Регламент № 883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Основното последствие от определяне на приложимото законодателство съгласно дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата членка, чието законодателство е приложимо, и съответно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави членки.
От тези разпоредби следва, че ако упражнявате едновременно трудова дейност на територията на България и Германия, следва да уведомите институцията по пребиваване, за да бъде определено приложимото за Вас осигурително законодателство на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.
Извод: При едновременно упражняване на трудова дейност в България и Германия се прилагат правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, като след уведомяване на компетентната институция по пребиваване се определя една държава членка, чието осигурително законодателство ще е приложимо и в която ще се дължат всички задължителни осигурителни вноски, включително за доходи от другата държава членка.
Относно упражняване на свободна професия и регистрация
По отношение на въпроса дали подлежите на регистрация, в случай че упражнявате трудова дейност като свободна професия, се посочва следното:
Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ в регистър БУЛСТАТ се вписват физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, за които е приложимо българското законодателство, е регламентиран в Кодекса за социално осигуряване и в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
На основание чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Извод: Лицата, упражняващи свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ и са самоосигуряващи се по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, като при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейността са длъжни в 7-дневен срок да подадат декларация по утвърден образец до компетентната ТД на НАП, при условие че за тях е приложимо българското осигурително законодателство.
