НАП: Приложимо осигурително законодателство и формуляр А1 при дистанционна работа от друга държава членка на ЕС

№53-00-340

№94-00-198

20.01. 2025г.

ДОПК - чл. 128 и чл. 129

Регламент № 883/2004 - чл. 11, параграф 1, чл. 16, чл. 21;

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Ваши служители ще работят дистанционно за кратък период от време (няколко седмици или няколко месеца) от териториите на други държави - членки на ЕС единствено за "Ф" ЕООД.

Поставени са следните въпроси:

1. България прилага ли Рамковото споразумение за трансгранична работа от разстояние (Рамковото споразумение)?

2. Кое ще е приложимото осигурително законодателство за българските служители с постоянно пребиваване в България, които ще работят дистанционно единствено за българския работодател от територията на друга държава-членка на ЕС за краткосрочен период?

3. Националната агенция за приходите (НАП) ще издаде ли удостоверения за служителите, които работят дистанционно и не са командировани?

4. В хипотезата, в която НАП издава удостоверения А1 за дистанционна работа:

- на кое основание ще бъде издадено удостоверението;

- кой образец формуляр/искане следва да се представи пред НАП за издаване на формуляр А1;

- кой следва да подаде формуляра за искане за издаване на А1 - дружеството или служителя;

- освен формуляра за искане за издаване на А1 какви други документи следва да се представят пред НАП?

5. За какъв период може да бъде издаден формуляр А1 за дистанционна работа от територията на друга държава членка?

6. В случай че НАП не определи като приложимо българското осигурително законодателство за периода на дистанционна работа това означава ли, че за този период не се дължат осигурителни вноски в България?

7. Недължимо внесените осигурителни вноски по българското законодателство за периода на дистанционна работа следва ли да бъдат възстановени?

8. Има ли друг механизъм, съгласно който за служителите, работещи дистанционно от територията на държава - членка на ЕС да остане приложимо българското осигурително законодателство?

Предвид фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

Република България не е подписала Рамковото споразумение, поради което при дистанционна работа се прилагат разпоредбите на европейските регламенти в областта на социалната сигурност.

По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009. За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и евентуално да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава членка, бежанците и лицата без гражданство, които пребивават в държава членка, следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:

- са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави членки;

- при наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.

Трансгранична ситуация по смисъла на регламента е пресичане на граници между държави, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 от лица, попадащи в персоналния му обхват.

Предвид факта, че за служителите, работещи дистанционно от територията на държава-членка на ЕС са изпълнени цитираните условия, за тях следва да се определи приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност.

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004).

Основно следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата, спрямо които се прилага Регламент (ЕО) №883/2004 и които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си- "Lex loci laboris" (чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) №883/2004).

Предвид гореизложеното, в случай, че Вашите служители попадат в хипотезата на чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, дължимите осигурителни вноски за дейността от територията на друга държава членка за българското дружество ще се дължат в съответната държава, съгласно нейното законодателство. Приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя". Същият следва да бъде издаден от компетентната институция на съответната държава при поискване от страна на лицето. При проверка от НАП копията на формулярите, които служителите ще Ви предоставят ще удостоверят, че за съответното лице е приложимо законодателството на друга държава членка, респективно, осигурителни вноски в България не се дължат.

На основание текста на чл. 21 от Регламент (ЕО) №987/2009 работодател, чието седалище или място на стопанска дейност се намира извън компетентната държава членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това лице, по-специално задължението за плащане на социално-осигурителните вноски, предвидени в това законодателство, така, както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава членка.

С оглед на гореизложеното, "Ф" ЕООД, в качеството си на осигурител следва да се информира за задълженията, които възникват за него по съответното осигурително законодателство. Следва да имате предвид, че НАП няма компетентност и правомощия да изразява становища относно прилагане на законодателството на други държави.

Важно е да се отбележи, че работодателите, установени на територията на Република България, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по законодателството на друга държава членка, могат да се договорят с лицето, за което е определено въпросното законодателство, то да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държавата членка (основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009). Тази договореност не освобождава работодателя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.

Следва да имате предвид, че чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004 дава възможност на институциите по приложимо право на държавите членки, с общо споразумение, да предвидят изключения от членове 11 - 15 от същия регламент, ако това е в интерес на някои категории лица или на някои лица.

Предназначението на изключенията по чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004 е да се избягват неблагоприятни последици, които могат да възникнат от преходите между системите за социална сигурност на държавите членки или от определеното като приложимо законодателство за лицата в трансгранична ситуация. Единственото задължително условие за прилагането на чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004 е споразумението да е в интерес на осигуреното лице.

Споразумение за изключение може да са постигне, ако е налице съгласие и на двете институции по приложимо право.

Съгласно чл. 18 от Регламент (ЕО) №987/2009 искането от работодателя или от съответното лице за допускане на изключения от членове 11 - 15 от основния регламент се представя, при възможност предварително, на компетентната институция, за прилагането на чието законодателство заетото или съответното лице са отправили искане.

В случай, че желаете да се възползвате от изключенията, регламентирани в чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004 молбите/исканията (свободен текст) от лица, които желаят да останат подчинени на българското законодателство в изключение от разпоредбите на чл. 11 - 15 от Регламент (ЕО) №883/2004, следва да адресирате до дирекция "Данъчно-осигурителна методология" (ДОМ) при Централно управление на НАП (ЦУ на НАП). Същите следва да бъдат мотивирани и да съдържат информация от коя от разпоредбите от Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 се иска изключение. Издаването на удостоверение на основание чл. 16 от регламента от НАП, съответно мотивиран отказ за издаването му, зависи от (не)съгласието, изразено от чуждестранната компетентна институция.

Всеки период на дистанционна работа, независимо от неговата продължителност следва да се разглежда отделно, респективно, за него следва да се подава отделно искане.

Важно е да се подчертае, че издаването на удостоверение А1 не е задължително условие за извършване на дистанционна работа от Ваши служители от територията на друга държава-членка на ЕС. Формулярът удостоверява, че съответното лице е подчинено на законодателството на определена държава членка и съответно е освободено от прилагане на законодателствата на други държави - членки на ЕС.

Неоснователно внесените осигурителни вноски се възстановяват по реда на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). За целта с искането за възстановяване на неоснователно внесени осигурителни вноски за лица, за които не е определено като приложимо българското законодателство, осигурителят "Ф" ЕООД следва да представи пред НАП документи от съответните компетентни европейски институции, удостоверяващи, че е внесъл дължимите осигурителни вноски за съответните лица.