Данъчно третиране на социални разходи за ваучери за храна и столово хранене по ЗКПО

В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка. Във връзка със становище на зам. изпълнителния директор на НАП относно данъчното третиране по реда на ЗКПО на социалните разходи, предоставени в натура под формата на ваучери за храна на електронен носител с изх. № ВК-30-12532/09-09-2025 г., са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Ще се считат ли за социален разход ваучерите за храна, които се раздават на работниците и служителите при избран подход на база отработени дни, освен за отработен ден да се получават ваучери и за платени отпуски, които работодателят може да разреши съгласно разпоредбите на Кодекса на труда (КТ) - например платен годишен отпуск, платен отпуск за обучение, платените отпуски за социални събития, отпуските при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете? Ако е възможен този вариант може ли в заповедта да се конкретизира кой точно отпуск ще се включва в дните?

Въпрос 2: Възможно ли е да се комбинират социални придобивки, свързани с храненето на служителите до 200,00 лв. на месец - електронни ваучери за храна и столово хранене? Например електронни ваучери в размер 60,00 лв. на месец, които се раздават на база отработени дни, и столово хранене в размер до 120,00 лв. на месец. Искането на работодателя е работниците/служителите да получават както електронни ваучери за храна, така и столово хранене.

По първи въпрос

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обосновани социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица).

За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО. "Социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

На основание чл. 204 във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да бъдат квалифицирани определени разходи като социални разходи в натура. Дадена социална придобивка се счита за достъпна, когато е на разположение на всички наети лица, т.е. може да се ползва от всички тях. Предоставянето на социалните придобивки трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, социалните придобивки трябва да са в еднакъв/съпоставим размер и на еднаква база.

Както е посочено в цитираното в запитването разяснение на НАП, в случая се касае за придобивка, свързана с хранене, която се предоставя под формата на ваучери за храна. В практиката съществуват и други форми за осигуряване на социални придобивки, свързани с хранене, като например кетъринг на работното място, столово хранене, купони за храна и т.н. Общото между всички тях е, че целта им е да обезпечат сфера от бита на наетите лица, свързана с ежедневната потребност от храна, но поради самото естество на придобивката, същата е възможно да се ползва както през времето на престиране на труда, така и извън него.

При предоставяне на ваучери за храна в определен по реда на чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието размер за отработен ден/час, ваучерите следва да се предоставят на всяко наето лице, което през съответния месец има отработени дни/часове. Когато предоставянето на ваучери за храна е на база отработено време, за да се спази изискването за общодостъпност, е необходимо предварително в решението на общото събрание на работниците и служителите по чл. 293 от КТ или в акт на ръководството на предприятието ясно да е посочено, че придобивката се предоставя на база отработен ден/час, както и размерът на придобивката за отработен ден/час. По този начин се осигурява както еднаква база за разпределение на социалната придобивка - отработен ден/час, така и еднакъв размер на придобивката на тази база - например Х лв. на отработен ден/Х лв. на отработен час.

В трайно установената практика на НАП е възприето, че изискването за общодостъпност на социалните придобивки, свързани с хранене, в т.ч. и ваучери за храна, е изпълнено, когато:

• изпълнението на критерия общодостъпност е в пряка зависимост и от естеството на предоставяната придобивка;
• избирането на критерий за предоставяне на ваучерите за храна на база отработени дни не нарушава изискването за общодостъпност. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни);
• всякакви други решения, при които лицата се разделят на групи по субективни критерии, са неприемливи и нарушават принципа на общодостъпност.

Според запитването ваучерите за храна ще се предоставят на работниците и служителите за отработен ден/час, както и на тези лица, които са в разрешен платен отпуск съгласно КТ и за това време нямат отработени дни/часове.

Предвид гореизложеното изискването за общодостъпност в конкретния случай ще бъде спазено само когато са обхванати всички наети от предприятието лица и се определи еднаква за всички сума за отработен ден/час.

Извод: Ваучерите за храна, предоставяни на база отработени дни/часове, както и за периодите на разрешен платен отпуск по КТ, могат да се третират като социален разход, предоставен в натура по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, при условие че придобивката е достъпна за всички наети лица и е определена еднаква сума за отработен ден/час за всички.

По втори въпрос

Няма нормативна пречка работодателят да предостави комбинирано придобивки, свързани с хранене - електронни ваучери за храна в размер до 60,00 лв. на месец на база отработено време и столово хранене до 120,00 лв. на месец.

Предоставените електронни ваучери за храна ще се третират като освободени от облагане съгласно разпоредбите на чл. 209а от ЗКПО.

Разходите за столово хранене ще подлежат на облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година (чл. 212 от ЗКПО).

Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 е 10 на сто (чл. 216, ал. 1 от ЗКПО).

Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице, и се внася до 30 юни на следващата година (чл. 217, ал. 1 и 2 от ЗКПО).

Извод: Допустимо е комбинирано предоставяне на електронни ваучери за храна до 60,00 лв. месечно и столово хранене до 120,00 лв. месечно. Ваучерите за храна се третират като освободени от облагане по чл. 209а от ЗКПО, а разходите за столово хранене се облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО при данъчна основа по чл. 212 и ставка 10 на сто по чл. 216, ал. 1, като данъкът се декларира и внася по реда на чл. 217 от ЗКПО.

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.