Определяне на приложимото осигурително законодателство и данъчно облагане на румънски гражданин, нает от български работодател и работещ в две или повече държави членки на ЕС

Изх. № 55-30-11053

Дата: 22. 07. 2025 год.

Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11, § 1;

Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11, § 3, буква "а";

Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 16, § 1;

ЗДДФЛ, чл. 4;

ЗДДФЛ, чл. 6;

ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 11.

ОТНОСНО:Прилагането на данъчното и осигурителното законодателство по отношение на лице, осъществяващо дейност на територията на две и повече държави -членки на Европейския съюз

Във Ваше писмо, с вх. № .... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

В търговско дружество ще бъде нает румънски гражданин по трудов договор, сключен на основание Кодекса на труда(КТ). Лицето обичайно ще пребивава на територията на България, но ще осъществява трудова дейност основно на територията на Европейския съюз (ЕС) като международен шофьор. За осъществяването на работата си лицето ще бъде командировано да извършва краткосрочни курсове.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Какви са задълженията на дружеството като работодател при сключване на трудов договор с гражданин на държава - членка на ЕС (в случая Румъния)?
2. Следва ли доходите на лицето да се облагат с данък върху доходите на физическите лицаи да се удържат задължителни осигурителни вноски по българското законодателство?
3. Нужно ли е представяне на удостоверение за данъчно местожителство от страна на румънския гражданин?
4. Изисква ли се регистрация или подаване на допълнителни формуляри към НАП преди сключване на трудов договор с гражданин от ЕС?
5. Необходимо ли е лицето да има личен номер на чужденец (ЛНЧ), адресна регистрация в България или друг идентификатор, който се използва в системата на НАП?
6. Прилагат ли се специални процедури съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 относно социалната сигурност, в случай че лицето продължава да бъде осигурено в Румъния?

На основание член 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на описаната фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

На първо място Ви обръщам внимание, че изразяване на становище относно задълженията на работодателя, които възникват на основание трудовото законодателство, са извън компетентността на изпълнителния директор на НАП. Компетентна институция по този въпрос е Министерството на труда и социалната политика.

В рамките на компетентността на НАП, Ви уведомявам за следното:

Съгласно чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. За целта работодателят подава електронен трудов запис във файлов формат чрез портала за електронни услуги на НАП или в териториална дирекция на НАП (съгласно чл. 9 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта).

Във връзка с гореизложеното в отговор на въпроси номер 4 и 5 е важно да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец, а когато не попадат в тези хипотези, се идентифицират със служебен номер от регистъра на НАП. Служебният номер от НАП се издава след подадено от лицето или упълномощено от него лице искане за издаване на служебен номер.

По прилагане на осигурителното законодателство:

По отношение на лицата, граждани на държави - членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004. В следствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.

Съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.

В Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки.

Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка лицето е румънски гражданин, който ще осъществява дейност като заето лице на територията на две и повече държави членки, нает от работодател - българско дружество. При това положение той попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и спрямо него следва да бъде определено приложимо законодателството в областта на социалната сигурност.

Във всички случаи, когато едно лице упражнява трудова дейност в две или повече държави членки, то е длъжно да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата членка, в която пребивава (основание чл. 16(1) от Регламент №987/2009). Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е в чл. 1(й) от него. "Пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.

Посочвате, че жизнените интереси на лицето са съсредоточени в България и пребиваването му по смисъла на координационните регламенти е в България. Следователно за него ще възникне задължение да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП за обстоятелството, че осъществява трудова дейност в двеи повечедържави членки, като за целта попълни съответния образец, а именно: "Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице на територията на две или повече държави членки / Уведомление по чл.16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 /ОКд237/".

Образците на уведомленията са налични в интернет страницата на агенцията на адрес http://nra.bg/. Уведомлението може да бъде подадено както в офис на НАП, така и по пощата или чрез портала за електронни услуги на агенцията.

Моля да имате предвид, че за определяне на приложимото законодателство е необходима информация относно това на територията на кои държави членки лицето ще извършва дейност, за какъв период, както и какъв процент от дейността си ще осъществява в държавата по пребиваване. Приложените към уведомлението документи на чужд език следва да бъдат преведени на български език.

След предоставяне на необходимата информация в компетентната териториална дирекция на НАП, за лицето ще бъде определено приложимото законодателство в областта на социалната сигурност.

Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост и за всички осъществявани от лицето дейности, с произтичащите от това задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство. При това положение лицето е подчинено на законодателство на една държава членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави членки, в които извършва дейност.

По прилагане на данъчното законодателство:

Доходите на местни и чуждестранни физически лица са обект на облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

Посочено е, че лицето ще бъде назначено на трудов договор по реда на КТ на длъжност "международен шофьор" и ще пребивава на територията на България. Предвид естеството на работа лицето ще бъде командировано за извършване на краткосрочни курсове на територията на ЕС в различни държави. От изложената фактическа обстановка става ясно, че лицето ще живее и работи като наето лице по сключен трудов договор в България.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

За целите на чл. 4, ал. 1, т. 4 от закона центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).

От описаната фактическа обстановка става ясно, че румънският гражданин ще пребивава предимно на територията на България, т.е. престоят му ще надвишава 183 дни през всеки 12-месечен период и ще осъществява трудова дейност за български работодател съгласно българското трудово законодателство, предвид което може да се допусне, че ще има качеството на местно лице за България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане. На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. В конкретния случай ще са налице "трудови правоотношения" по смисъла на § 1, т. 26 , буква "а" от ДР на ЗДДФЛ, а именно правоотношенията с работници и служители по КТ.

В съответствие с чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Доходите от трудови правоотношения на местни физически лица, независимо дали са от източник в страната или от чужбина, се облагат по реда на Раздел І от глава пета на ЗДДФЛ, като задължението за определяне, удържане и внасяне на дължимия данък за този вид доходи е вменено на работодателя. В § 1, т. 27, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ за целите на закона е дадена специална дефиниция на понятието "работодател" и това е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице. В случая X в качеството на работодател има съответните задължения във връзка с изплащането на доходите от трудови правоотношения, а именно:

- при определянето на облагаемия доход и годишната данъчна основа да прилага разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от ЗДДФЛ;

- да удържа авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ. В чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ изрично е указано, че авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа, която се формира в съответствие с разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и 3 от същия закон. Предвид нормите на чл. 42, ал. 4 и 5 от ЗДДФЛ, размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от закона се умножи по данъчна ставка 10 на сто и се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. На основание чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ данъкът, който работодателят е задължен да удържа по реда на чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6;

- да извършва годишно облагане, като прилага разпоредбата на чл. 49 от ЗДДФЛ, ако се счита за работодател по основно трудово правоотношение на съответното физическо лице. На основание чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ работодателят по основното трудово правоотношение внася данъка по чл. 49, ал. 5 в срок до 25 февруари на следващата година;

- да предоставя информация в НАП по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба № Н-13/2019 г.) във връзка с чл. 55, ал. 3 от ЗДДФЛ. В декларация обр. 1 (Приложение № 1 към Наредбата) се посочват данни за начисления месечен облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ и за начисления месечен данък;

- да предоставя информация в НАП със справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Предвид изложеното по-горе по отношение на четвърти въпрос следва да имате предвид, че не е необходимо лицето да предоставя удостоверение за данъчно местожителство от Румъния, доколкото ще подлежи на облагане по реда на българското законодателство като местно лице за страната.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/