НАП: Осигуряване на специализанти по договор за обучение без възнаграждение по чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО

В запитването е посочено, че в университет се обучават специализанти, зачислени по реда на Наредба № 34/29.12.2006 г. и Наредба № 1/22.01.2015 г., които нямат сключени трудови договори и не получават възнаграждения. Поставен е въпрос относно възможността за осигуряването им по време на специализацията и зачитането на този период за трудов стаж.

Въпрос: Каква е възможността за осигуряването на специализантите по време на специализацията и зачитането на този период за трудов стаж?

Номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването, условията и редът за провеждане на обучение и придобиване на специалност в здравеопазването, както и финансирането му, се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите, съгласно чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Във връзка с чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето е издадена Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Съгласно чл. 11 от тази наредба финансирането на обучението на специализанти се осъществява на следните видове места:

• финансирани от държавата;
• срещу заплащане;
• заемани по реда на чл. 20 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г.;
• финансирани от друг източник;
• за чужденци.

Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. чужденците се обучават за придобиване на специалност срещу заплащане по реда на чл. 95 от Закона за висшето образование.

Наредба № 34 от 29.12.2006 г. е отменена с § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн. ДВ, бр. 7 от 27.01.2015 г., в сила от 31.01.2015 г.).

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. обучението за придобиване на специалност, при която се извършват лечебно-диагностична дейност или здравни грижи (клинична специалност), се осъществява въз основа на сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда на пълно работно време с база за обучение по съответната специалност на длъжност за специализант, посочена в чл. 17, ал. 1.

Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. (нова - ДВ, бр. 83 от 2015 г.) обучението за придобиване на клинична специалност от чужденци, които:

• не са граждани на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария,
• не са с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България,
• не са с предоставено право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут,
• и не са чужденци от българска народност,

се провежда въз основа на сключен договор за обучение между висшето училище, базата за практическо обучение и специализанта при спазване на изискванията на чл. 15, ал. 2.

Съгласно § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 от 22.01.2015 г. специализантите, приети по реда на отменената Наредба № 34, могат:

• да продължат обучението си при условията, при които са приети, без да се прилагат по отношение на тях разпоредбите на чл. 11а от отменената наредба; или
• да продължат обучението си по реда на новата наредба, като в тримесечен срок от влизането й в сила сключат трудов договор на пълно работно време по реда на чл. 11, ал. 1 с база за обучение.

Специализантите, които се обучават въз основа на сключен трудов договор съгласно Кодекса на труда, се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), определен за работниците и служителите.

По отношение на специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето, когато този договор не е трудов по смисъла на Кодекса на труда, в чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО е предвиден специален ред за осигуряването им.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

От текста на чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО следва, че в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване по тази разпоредба, попадат специализантите, които:

• имат статут на "специализант";
• се обучават по специалност, която фигурира в номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
• получават възнаграждение, предвидено в договора за обучение за придобиване на специалност.

Следователно, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО, е необходимо кумулативно да са изпълнени следните условия:

• лицето да има статут на "специализант";
• специалността, за която се обучава, да е включена в номенклатурата на специалностите по чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
• специализантът да получава възнаграждение, предвидено в договора за обучение за придобиване на специалност.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО (изм. ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Вноските се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 1, т. 4 и ал. 3, т. 7-10 от КСО.

На основание чл. 9, ал. 1, т. 2 от КСО (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., посл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) за осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната. Когато възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално.

Предвид изложеното, специализантите, обучаващи се по договор за обучение за придобиване на специалност, които нямат определено възнаграждение, не попадат сред лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО и не подлежат на задължително осигуряване по този ред.

Извод: Специализантите без определено възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност не подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО; осигуряване възниква само при наличие на възнаграждение и изпълнение на останалите условия на нормата.

Относно зачитането на трудов стаж за периодите на обучение за придобиване на специалност е посочено, че този въпрос е от компетентността на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, на която е възложен цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда.

Извод: Въпросът дали периодът на специализация се зачита за трудов стаж следва да бъде отнесен до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", тъй като това е органът, компетентен по прилагането и контрола на трудовото законодателство.