НАП: Осигурителни вноски на самоосигуряващ се нотариус в отпуск за отглеждане на дете

Излагате следната фактическа обстановка: Ваш клиент е самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия - нотариус. През 2021 г. е в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Допълнително е уточнено по имейл, че нотариусът не е извършвал дейност през този период и дейността на нотариалната кантора се осъществява от помощник-нотариус.

Въпрос: При подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. дължат ли се изравнителни осигурителни вноски върху дохода от нотариалната дейност на нотариалната кантора?

Законът за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) урежда правния статут на нотариуса и организацията на нотариалната дейност (чл. 1 от ЗННД). Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия и което е вписано в регистъра на Нотариалната камара. Нотариусът лично извършва нотариалните и другите предвидени от закона действия (чл. 2, ал. 3 от ЗННД).

В Нотариалната камара се води регистър, в който се вписват нотариусите, помощник-нотариусите и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в закона (чл. 5 от ЗННД). Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗННД обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра, са: районът на действие; името и единният граждански номер на нотариуса, съответно на помощник-нотариуса; адресът на нотариалната кантора; срокът на действие на помощник-нотариуса, включително при заместване; наименованието и седалището на застрахователя, както и размерът на застрахователната сума; обстоятелствата по чл. 41, 42 и 46. Лицата, вписани в регистъра на Нотариалната камара, са длъжни в 7-дневен срок да заявят за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване (чл. 16, ал. 2 от ЗННД).

Когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-нотариус, който има стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит. В този случай помощник-нотариусът самостоятелно извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си допълнението "по заместване" (чл. 46, ал. 1 от ЗННД).

Нотариусът и кандидатът за помощник-нотариус по заместване подават писмено заявление до министъра на правосъдието, като прилагат документите по чл. 11, ал. 2. В заявлението се посочва срокът на заместването, който не може да бъде по-дълъг от две години, считано от вписването в регистъра (чл. 42, ал. 2 от ЗННД). Срокът на действие на помощник-нотариуса, включително при заместване, е обстоятелство, подлежащо на вписване в регистъра (чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗННД и чл. 46, ал. 7 от ЗННД).

Предвид цитираната нормативна уредба, законодателят е предвидил ред, по който при продължително отсъствие на нотариуса или когато не е в състояние да изпълнява функциите си, той да бъде заместван от помощник-нотариус за срок не по-дълъг от 2 години, като в тези случаи трябва да се спазват изискванията на закона за вписване в регистъра на Нотариалната камара на обстоятелствата по назначаването на помощник-нотариус по заместване.

Извод: При продължително отсъствие на нотариуса законът допуска заместване от помощник-нотариус за срок до 2 години, при спазване на изискванията за вписване на съответните обстоятелства в регистъра на Нотариалната камара.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).

Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО предвижда, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, както и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.

Самоосигуряващо се лице, което е осигурено за риска общо заболяване и майчинство, но не е преустановило дейността, която е основание за осигуряването му, а продължи да полага труд и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, подлежи на задължително осигуряване за това време по реда на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО.

Извод: За самоосигуряващите се лица, които продължават да упражняват дейност през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, се дължат осигурителни вноски по общия ред на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО.

В конкретния случай, ако самоосигуряващо се лице е осигурено и за риска общо заболяване и майчинство и по време на отпуска за отглеждане на дете не полага личен труд в качеството си на нотариус, то няма да дължи осигурителни вноски за социално осигуряване по общия ред на чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО.

За посочените периоди самоосигуряващото се лице има задължението да внася само здравноосигурителни вноски съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Извод: Ако нотариусът, като самоосигуряващо се лице, осигурено и за общо заболяване и майчинство, не полага личен труд по време на отпуска за отглеждане на дете, не се дължат изравнителни осигурителни вноски за социално осигуряване по чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО, а само здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.

Следва да се има предвид, че упражняването или неупражняването на лична трудова дейност от нотариуса, включително когато е вписано заместването му от помощник-нотариус, се доказва в хода на ревизионно производство по ДОПК.

Извод: Фактът дали нотариусът е упражнявал лична трудова дейност през периода на заместване от помощник-нотариус подлежи на установяване в рамките на ревизионно производство по ДОПК.