ОТНОСНО: Доставка на стоки към трета територия;
Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, на дружеството което представлявате, му предстои да извърши доставки на негасена вар за фирма .... , остров ...., Франция. Посочили сте, че Вашият клиент няма регистрация по ДДС, и доставките ще бъдат извършени при условията на EXW (франко завода в Асеновград), както и че превозът е по море.
В тази връзка сте поставили следните въпроси:
Да разбирате ли, че:
- Доставката не е ВОД, съгласно чл.7 от материалния закон?
- Доставката не е дистанционна продажба по чл.17, ал.1 от ЗДДС?
- Доставката е облагаема с нулева ставка съгласно чл.28, т.1 от ЗДДС?,
или правите износ, ставката на данъка е 0% съгласно чл.28, т.1 ЗДДС и за доказване са Ви необходими документи по чл.21, ал.1 от ППЗДДС - заверена митническа декларация, фактура, транспортен документ. При липса на някой от тези документи, коригирате данъка - начислявате 20 на сто съгласно чл.39, ал.1 ?
Във връзка с изложената фактическа обстановка в запитването и поставените въпроси, както и съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за неговото прилагане, изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбите на Параграф 1, т.2 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност, "територия на държава членка" е територията на всяка държава членка, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, посочена за всяка държава членка в чл.299 от този договор, като в тази територия не се включват :"а).....; аа).....; ...; ....;гг) за Република Франция: френските територии, посочени в член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;....б)........".
Сред посочените територии в член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е Реюнион, поради което считам, че за целите на Закона за данък върху добавената стойност, съответната територия е извън територията на съответната държава членка - Франция. Съгласно определението, дадено с текста на Параграф 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на материалния закон, "Европейски съюз" или "територия на Европейския съюз" е територията на държавите членки. С оглед на изложеното дотук, считаме, че територията на Реюнион не попада в териториалния обхват на Европейския съюз за целите на материалния закон.
Следователно, в случая на запитването Ви, при извършване на доставка на съответната стока, ще е налице придвижване на същата от територията на държава членка - Република България към трета територия - територията на остров Реюнион, Франция.
С оглед на гореизложеното, и предвид посоченото от Вас обстоятелство, че клиент по доставката е фирма, нерегистрирана по ДДС, не бихме могли да считаме, че съответната доставка попада в изброените в чл.7 от Закона вътреобщностни доставки.
От друга страна, цитираната от Вас норма на материалния закон - чл.17, ал.1 дава единствено определение за място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, а именно, че това е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на същата по чл.6, ал.2 от същия нормативен акт.
Във фактическата обстановка на запитването сте посочили, че съответните доставки ще бъдат извършвани при условия по инкотермс "EXW", а именно - стоката ще бъде предоставена на разположение на купувача в завода на територията на страната, както и, че последващият транспорт на стоката ще бъде осъществен по море. Предвид изложеното, считаме, че в конкретния случай не би могла да бъде приложена нормата на чл.17, ал.1 от материалния закон, тъй като стоката ще бъде транспортирана от територията на Р България да трета територия - Реюнион. Поради което, мястото на изпълнение на доставката в случая на запитването следва да се определи по чл.17, ал.2 от ЗДДС, а именно, местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя, и по-конкретно - територията на страната.
По отношение на обстоятелството, дали не е налице "дистанционна продажба", Ви обръщаме внимание, че едно от условията, за да се третира конкретна доставка като такава по смисъла на чл.20 от материалния закон, е, да има движение на стоки от територията на една държава членка към територията на друга държава членка. Тъй като това обстоятелство изначално не е спазено, поради факта, че стоките е предвидено да пристигат на трета територия, считаме, че доставките не биха могли да бъдат квалифицирани, съгласно материалното данъчно законодателство, като "дистанционна продажба" по смисъла на чл.20 от Закона за данък върху добавената стойност.
Глава трета от материалния закон третира доставките, които са облагаеми с нулева ставка на данъка. Съгласно нормата на чл.28 от същия нормативен акт, облагаема доставка на стоки с нулева ставка на данъка е:
- Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Тъй като в запитването сте посочили, че базовите условия по доставката предполагат купувача на стоките да понесе всички разходи и рискове, свързани с превозването на стоката от помещенията на продавача до съответното желано от купувача място, считаме, че е приложима нормата на чл.28, т.2 от Закона. В тази връзка, обръщаме внимание, че за да приложи нулевата ставка на данъка за доставката на стоки към трета територия, следва доставчикът да разполага с документите, визирани в разпоредбата на чл.21 от Правилника за прилагане на Закона.
В случай, че доставчикът не се снабди с посочените по-горе документи и то в срока по чл.39, ал.1 от същия подзаконов нормативен акт - до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. В този случай данъкът за доставката по чл.28, т.2 от Закона става изискуем на датата на данъчното събитие, определено по чл.25, ал.2 от материалния закон, а именно, на датата на която собствеността върху стоката е прехвърлена.
В заключение, следва да имате предвид, че съвкупната преценка на събраните доказателства е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на евентуално ревизионно производство по реда на ДОПК, който орган осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства.
В запитването е посочено, че на дружеството предстои да извърши доставки на негасена вар за фирма, установена на остров Реюнион, Франция. Клиентът няма регистрация по ДДС. Доставките ще се извършват при условия EXW (франко завода в Асеновград), като превозът ще бъде по море.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Доставката не е ВОД, съгласно чл.7 от материалния закон?
Въпрос 2: Доставката не е дистанционна продажба по чл.17, ал.1 от ЗДДС?
Въпрос 3: Доставката е облагаема с нулева ставка съгласно чл.28, т.1 от ЗДДС?, или правите износ, ставката на данъка е 0% съгласно чл.28, т.1 ЗДДС и за доказване са Ви необходими документи по чл.21, ал.1 от ППЗДДС - заверена митническа декларация, фактура, транспортен документ. При липса на някой от тези документи, коригирате данъка - начислявате 20 на сто съгласно чл.39, ал.1?
Съгласно § 1, т.2 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност, "територия на държава членка" е територията на всяка държава членка, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, посочена за всяка държава членка в чл.299 от този договор, като в тази територия не се включват: "а).....; аа).....; ...; ....; гг) за Република Франция: френските територии, посочени в член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;....б)........".
Сред териториите по чл.349 и чл.355, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз е Реюнион. Поради това за целите на Закона за данък върху добавената стойност територията на Реюнион е извън територията на съответната държава членка - Франция.
Съгласно § 1, т.3 от ДР на ЗДДС, "Европейски съюз" или "територия на Европейския съюз" е територията на държавите членки. С оглед на това територията на Реюнион не попада в териториалния обхват на Европейския съюз за целите на ЗДДС.
Следователно при доставката на стоката по запитването ще е налице придвижване на стоката от територията на държава членка - Република България, към трета територия - територията на остров Реюнион, Франция.
С оглед на горното и предвид посоченото обстоятелство, че клиент по доставката е фирма, нерегистрирана по ДДС, не може да се приеме, че доставката попада в изброените в чл.7 от ЗДДС вътреобщностни доставки.
Извод: Доставката не е вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7 от ЗДДС.
По отношение на чл.17, ал.1 от ЗДДС е посочено, че тази норма дава единствено определение за място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, а именно - мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне по чл.6, ал.2 от закона.
В запитването е посочено, че доставките ще се извършват при условия по инкотермс "EXW", при които стоката се предоставя на разположение на купувача в завода на територията на страната, а последващият транспорт ще бъде по море.
Предвид това се приема, че в конкретния случай не може да се приложи нормата на чл.17, ал.1 от ЗДДС, тъй като стоката ще бъде транспортирана от територията на Република България до трета територия - Реюнион. Мястото на изпълнение на доставката следва да се определи по чл.17, ал.2 от ЗДДС - местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя, т.е. територията на страната.
Извод: В случая не се прилага чл.17, ал.1 от ЗДДС; мястото на изпълнение се определя по чл.17, ал.2 от ЗДДС - на територията на страната.
Относно въпроса дали е налице "дистанционна продажба" се посочва, че едно от условията за третиране на доставка като дистанционна продажба по смисъла на чл.20 от ЗДДС е да има движение на стоки от територията на една държава членка към територията на друга държава членка.
Тъй като това условие не е изпълнено, поради факта, че стоките ще пристигат на трета територия, доставките не могат да бъдат квалифицирани като "дистанционна продажба" по смисъла на чл.20 от ЗДДС.
Извод: Доставките не представляват дистанционни продажби по чл.20 от ЗДДС.
Глава трета от ЗДДС урежда доставките, облагаеми с нулева ставка. Съгласно чл.28 от ЗДДС, облагаема доставка на стоки с нулева ставка е:
- доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
В запитването е посочено, че базовите условия по доставката предполагат купувачът да понесе всички разходи и рискове, свързани с превозването на стоката от помещенията на продавача до желаното от купувача място. Поради това се приема, че е приложима нормата на чл.28, т.2 от ЗДДС.
За да се приложи нулевата ставка за доставка на стоки към трета територия, доставчикът трябва да разполага с документите, посочени в чл.21 от Правилника за прилагане на ЗДДС.
Ако доставчикът не се снабди с тези документи в срока по чл.39, ал.1 от ППЗДДС - до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.
В този случай данъкът за доставката по чл.28, т.2 от ЗДДС става изискуем на датата на данъчното събитие, определено по чл.25, ал.2 от ЗДДС, а именно - на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.
Извод: Доставката представлява облагаема доставка с нулева ставка по чл.28, т.2 от ЗДДС, при наличие на документите по чл.21 от ППЗДДС; при липса на тези документи в срока по чл.39, ал.1 от ППЗДДС доставката се облага със ставка 20 на сто.
В заключение се посочва, че съвкупната преценка на събраните доказателства е в компетентността на органа по приходите при евентуално ревизионно производство по реда на ДОПК. Органът по приходите осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства.
Извод: Окончателната оценка на доказателствата и прилагането на изложените принципи се извършва от органа по приходите в рамките на евентуално ревизионно производство по ДОПК.
