НАП: Регистриране и отчитане на зареждане на течни горива за собствени нужди от подвижна автоцистерна по ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.

Изложена е следната фактическа обстановка: Дружество с предмет на дейност товарен автомобилен транспорт притежава МПС с монтирана на него цистерна с обем 4 000 литра, която не разполага с ADR. Дружеството е регистрирано като получател на гориво по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, като получаваното гориво се използва единствено за целите на дейността на дружеството.

Посочено е, че до влизане в сила на измененията в Наредба № Н-18/2006 г. (ДВ, бр. 49/2015 г.) дружеството е декларирало горивото в момента на получаването. След 01.11.2015 г. дружеството преустановява зареждането на гориво на място и започва да зарежда собствените автомобили от бензиностанция, което създава неудобства за дружеството и за шофьорите.

Във връзка с това и с оглед измененията в Наредба № Н-18/2006 г. (ДВ, бр. 84/2015 г.) са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Възможно ли е дружеството да закупува гориво от база на Лук Ойл и да го транспортира с лицензиран автомобил до собствена база, в която горивото да се прехвърли на горепосочената подвижна цистерна, с която ще се зареждат транспортните единици в базата?

Въпрос 2: Необходимо ли е да се оборудва мобилната цистерна с нивомерна измервателна система и ЕСФП?

Правна уредба и анализ

Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015 г., данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4 (Наредба № Н-18/2006 г.).

Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице - доставчик или получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените или получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г., лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или от неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение на зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.

Съгласно чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г., лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от наредбата.

В разглеждания случай зареждането на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от подвижна цистерна (мобилна автоцистерна) попада в хипотезата на чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г., поради което лицата подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от наредбата.

Съгласно чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006 г., подвижната цистерна следва да бъде декларирана в НАП по реда на глава девета "б" от наредбата.

От изложеното следва, че няма пречка горивото да се закупува от база на Лук Ойл и да се доставя до базата на дружеството със специализиран автомобил, при условие че по отношение на мобилната автоцистерна са изпълнени изискванията на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.

Посоченото в запитването обстоятелство, че подвижната цистерна не разполага с ADR (не отговаря на изискванията на Европейската спогодба за международни превози на опасни товари по шосе), няма отношение към прилагането на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. Поради това приходната администрация не е компетентна и не може да се ангажира с коментар по този въпрос.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в Република България чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". В този смисъл становище относно необходимостта от издаване на ADR за разглежданата мобилна автоцистерна следва да се изиска от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Отговори по поставените въпроси

По въпрос 1

Възможността дружеството да закупува гориво от база на Лук Ойл, да го транспортира с лицензиран автомобил до собствена база и да го прехвърля в подвижната цистерна, с която да се зареждат транспортните единици в базата, е обусловена от изпълнението на изискванията на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. по отношение на мобилната автоцистерна, включително подаване на данни за получените количества горива по реда на чл. 59а, ал. 3 и деклариране на подвижната цистерна в НАП по реда на глава девета "б".

Извод: Няма пречка горивото да се закупува от база на Лук Ойл и да се доставя до базата на дружеството със специализиран автомобил и да се прехвърля в подвижната цистерна, при условие че са изпълнени изискванията на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. относно мобилната автоцистерна.

По въпрос 2

В становището не се прави изричен анализ относно задължение за оборудване на мобилната цистерна с нивомерна измервателна система и ЕСФП, а се посочва, че за подвижната цистерна се прилагат изискванията на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., включително задължението за подаване на данни по чл. 59а, ал. 3 и деклариране по глава девета "б".

Извод: По отношение на мобилната цистерна следва да се спазят изискванията на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.; въпросът за ADR не е от компетентността на приходната администрация и следва да се отнесе до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".